Изх. № М-26-К-406
Дата: 30.07.2020 год.
ЗКПО, чл. 12, ал. 5, т. 3;
ДР на ЗКПО, § 1, т. 8.
ОТНОСНО: данъчно третиране на доходи, начислени в полза на чуждестранно юридическо лице във връзка с разпространението на софтуерни продукти съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Спогодба между Народна Република България и Кралство Норвегия за избягване на двойното облагане с данъци на доходите и имуществата (СИДДО между България и Кралство Норвегия)
Във Ваше запитване, заведено с вх.№М-26-К-406/30.04.2020 г. в Централно управление на Национална агенция за приходите, е изложена следната фактическа обстановка:
„К……..Интернешънъл“ ЕООД е дъщерно дружество на юридическо лице със седалище и адрес на регистрация в Кралство Норвегия (C… AS). C…..r AS, e с идентификационен номер …….., притежаващ 100% от капитала на българското дружество.
Компанията-майка развива няколко системи, в които поддържа база от документация, съдържаща информация за химичния състав на строителните материали. С помощта на тази информация строителните компании в скандинавските страни, във Великобритания и Франция, успяват по-лесно да приведат в изискван от закона и регулациите вид, строителните си обекти. Дейността на дъщерната компания в България е свързана с подпомагане на основната дейност на фирмата-майка, а именно – търсене на документи според различните строителни продукти, развойни дейности – изследване и развитие на нови технологии според променящите се стандарти в строителния бранш (според изискванията на Европейския съюз), ИТ разработване и поддържане на нови системи, поддръжка и консултиране на клиентите, счетоводно обслужване и фактуриране на абонаментите, които ползват клиентите на основната компания. „К…. Интернешънъл“ ЕООД не продава на местни лица.
През 2019 г. българското дружество има няколко издадени фактури към клиенти от Австрия, Великобритания, Ирландия и Германия. Фактурите са за консултантски услуги по внедряване на системите и продуктите на фирмата-майка, както и за лиценз (годишен абонамент за достъп и поддръжка на продукта).
Норвежкото дружество издава към българското дружество годишна фактура за 60% от стойността на продадените лицензи (за гореспоменатите клиенти от четирите европейски страни), както е вписано в договора, подписан между българското и норвежкото дружество (приложен към настоящото запитване). Фактурата от C….. AS към „К…. Интернешънъл“ ЕООД е с дата от месец април 2020 г., на обща стойност 72 хил. лв.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Необходимо ли е българското дружество да начисли, декларира и плати данък при източника по чл. 195 от ЗКПО за стойността на лицензите?
2. В декларацията за кой тримесечен период трябва да се декларира и плати данъкът?
3. Ако този доход на норвежкото дружество подлежи на облагане в България, то каква ставка трябва се приложи? Съгласно СИДДО с Кралство Норвегия, чл. 12: „Въпреки това такива авторски и лицензионни възнаграждения могат също да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат, и съобразно законодателството на тази държава, но когато действителният притежател на авторските и лицензионните възнаграждения е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък няма да надвишава 5 процента от брутната сума на авторските и лицензионните възнаграждения.“ Приложима ли е в случая опростената процедура по чл. 142 Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и намалената данъчна ставка от 5%? Ще бъде ли издаден документ за платения данък на норвежкото дружество?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по направеното запитване:
По първи и втори въпрос:
Доходите на чуждестранни юридически лица от източник в страната, изредени в чл. 12, ал. 5 от ЗКПО, които не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен (чл. 195, ал. 1 от ЗКПО).
Посочените в чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО „авторски и лицензионни възнаграждения“ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или друга форма на търговско използване (определение в § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО).
Видно от приложения към запитването договор, „К….. Интернешънъл“ ЕООД е дистрибутор на стандарта C…..r Online – услуги, дефинирани в списък А („софтуер”). Компанията има право да разпространява софтуера и да продава лицензите на потребителите на софтуера на своите клиенти съгласно условията на Споразумение за дистрибуция на софтуер от 09.01.2018 г. На датата на започване C….AS се съгласява да предостави на дружеството необходимия онлайн достъп до софтуера и всички поддържащи материали.
Това означава, че „К…. Интернешънъл“ ЕООД използва авторските права върху софтуера, предмет на Споразумението за дистрибуция, поради факта, че дружеството разпространява този софтуер и предоставя права за ползване на крайните потребители. Независимо че в описания случай дружеството Ви се явява посредник, който дистрибутира софтуер към крайните клиенти, е налице използване на авторските права върху получения по електронен път софтуер.
Изхождайки от дефиницията в § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО, всички случаи на възнаграждения за придобиване на право на ползване на софтуер, при които има каквато и да е форма на търговско използване, се считат за авторски и лицензионни възнаграждения. Доколкото става ясно от приложените документи, описаният случай не попада в изключенията, които касаят само ползване на софтуера за вътрешни нужди.
При тези условия, доходите, които „К….Интернешънъл“ ЕООД ще начислява в полза на C…. AS (представляващи 60% от стойността на продадените лицензи на клиентите на българското дружество през предходната година), могат да се определят като авторски и лицензионни възнаграждения по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО. Затова за целите на ЗКПО те са обект на облагане с данък при източника. Приложение намира разпоредбата на чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО, като на основание чл. 195, ал. 1 от същия закон тези доходи подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. Данъчната основа за определяне на данъка върху доходите по чл. 195, ал. 1 е брутният размер на тези доходи, а данъчната ставка за данъка е 10 на сто.
Съгласно чл. 201, ал. 1 от ЗКПО лицата, задължени да удържат и внасят данък при източника по чл. 194 и 195, декларират дължимия данък за тримесечието с декларация по образец в срок до края на месеца, следващ тримесечието. Декларацията се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на дохода. Платците на доходи, подлежащи на облагане с данък при източника по чл. 195 от ЗКПО, са длъжни да внесат дължимите данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода (чл. 202, ал. 2 от ЗКПО). При условие че въз основа на договора доходът следва да бъде начислен през месец април 2020 г., данъкът трябва да се декларира и внесе до 31 юли 2020 г. Дължимият данък се внася в съответната териториална дирекция на НАП по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода (чл. 202, ал. 3 от ЗКПО).
По трети въпрос:
Видно от гореизложеното и представеното Споразумение за дистрибуция на софтуер от 09.01.2018 г. между „К…. Интернешънъл“ и C….. AS – Норвегия, българското дружество извършва дистрибуторски функции по продажбата на софтуерни лицензи. То заплаща 60% от стойността на продадените лицензи на C…..AS. Така реализираните от норвежкото дружество доходи могат да се определят като авторски и лицензионни възнаграждения по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО.
Доходите се квалифицират по същия начин и съгласно дефиницията за авторски и лицензионни възнаграждения посочена в чл. 12, ал. 3 от СИДДО между България и Кралство Норвегия, съгласно която терминът „авторски и лицензионни възнаграждения“ означава „плащания от всякакъв вид, получени като възнаграждение за използване или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми и филми, магнетофонни записи или други средства за възпроизводство на образ или звук за радио- или телевизионно излъчване, на всеки патент, търговска марка, чертеж или модел, план, секретна формула или процес или за информация (ноу-хау), отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит“. В случая софтуерът е обект на търговско използване, тъй като българското дружество е получило правото на разпространение, като плащанията към C….. AS са свързани с получаването на тези права. Разпространението на софтуер е сред видовете имуществени авторски права, уредени в чл. 18 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).
Относно облагането на този вид доход спогодбата казва, че авторските и лицензионните възнаграждения могат да се облагат в държавата, от която произхождат (България) и съобразно българското законодателство, но когато действителният притежател на авторските и лицензионните възнаграждения е местно лице на Кралство Норвегия, така наложеният данък няма да надвишава 5 процента от брутната сума на авторските и лицензионните възнаграждения. Това означава, че приложимата данъчна ставка върху брутните доходи от авторски и лицензионни възнаграждения, реализирани от норвежкото дружество, е 5 процента.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ДОПК урежда процедурата за прилагане на СИДДО, в случая, в който платецът на доходите начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 500 000 лв. годишно. Именно в тази хипотеза попада настоящият казус, т.к. в запитването изрично е посочено, че реализираните от норвежкото дружество доходи, ще бъдат в размер на 72 000 лв. Така, съгласно посочената разпоредба, обстоятелствата по чл. 136 от ДОПК се удостоверяват от норвежкото дружество пред платеца на дохода (т.е. пред българското дружество). В този случай искане по чл. 137, ал. 1 от ДОПК не се подава. Въпреки това, следва да се има предвид, че ако бъдат реализирани и други облагаеми доходи и в рамките на същата година общият размер на реализираните облагаеми доходи надвиши 500 000 лв., тогава ще бъде приложим чл. 142, ал. 2 от ДОПК.
По искане на заинтересованото лице за внесения по реда на ЗКПО данък върху доходи на чуждестранни юридически лица се издава удостоверение по образец. Удостоверението за платен данък се издава от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на дохода (чл. 201, ал. 4 от ЗКПО). Удостоверението се предоставя в срок от 7 дни от постъпване на искането. Срокът за обжалване на действията на органа по предоставянето на услугата е 14-дневен.