Данъчно третиране на доставки между съдружниците в дружество по Закона за задълженията и договорите /ДЗЗД/ и самото дружество по реда на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/

ОТНОСНО: Данъчно третиране на доставки между съдружниците в дружество по Закона за задълженията и договорите /ДЗЗД/ и самото дружество по реда на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/

В Дирекция ОДОП ,,,, постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-94 от 25.04.2019 г., относно данъчно третиране на доставки между съдружниците в ДЗЗД и самото дружество по реда на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: ДЗЗД е учредено от осем физически лица с цел участие в обществена поръчка. След спечелване на обществената поръчка предстои сключване на договор с възложителя. Дружеството и единия от съдружниците са регистрирани за целите на ЗДДС. При учредяването си дружеството няма собствено имущество и няма да наема подизпълнители за изпълнение на поръчката. Съдружниците ще извършват сами работата по изпълнение на договора.
Зададени са следните въпроси:
1. Допустимо ли е при всяко плащане от страна на възложителя към дружеството, получената сума да се префактурира от съдружниците, съгласно подписано споразумение между тях и реално изпълнените от тях оценки в изпълнение на общата цел, за която е създадено ДЗЗД?
2. Възможно ли е съдружниците да фактурират с първичен счетоводен документ /фактура с начислен ДДС или фактура без начислен ДДС/ на дружеството изпълнените от тях оценки?
3. Считат ли се за доставка по ЗДДС изпълнените оценки от съдружниците към дружеството в обхвата на договора?
4. В случай, че не следва да се издаде фактура с начислен ДДС /или без ДДС/ от съдружниците към дружеството за изпълнените от тях оценки съгласно договора, какъв първичен счетоводен документ следва да се издава за отчитане?
В отговор на поставените от Вас въпроси, предвид относимата нормативна уредба изразявам следното становище:
При анализиране на доставките, извършвани между гражданското дружество и неговите съдружници, следва да се изхожда от следната основна правна характеристика на дейността на гражданското дружество. Съгласно чл. 357 от Закона за задълженията и договорите, с договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел.
В качеството си на стопански субект, извършващ независима икономическа дейност, гражданското дружество представлява данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС.
В разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗДДС /в сила от 01.01.2017 г./ изрично е уредено, че не е доставка на стока или услуга внасянето на стока или услуга от съдружник за постигане общата цел по договор за създаване на неперсонифицирано дружество и при условие, че изрично не е договорено възнаграждение. В ал. 2 от същата разпоредба е регламентирано, че за получените стоки или услуги, по ал. 1, внесени за общо ползване, за неперсонифицираното дружество не възникват права и задължения по този закон. Съдружникът, който внася стоките или услугите, изпълнява всички права и задължения по този закон във връзка с използването им от неперсонифицираното дружество, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задължението за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит.
В този смисъл е и Решение от 29.04.2004 г. на СЕО, Пети състав, по Дело С-77/01 Empresa de desenvolvimiento mineiro SGSP SA (EDM) срещу Fazenda publika, според което извършените доставки в рамките на консорциума трябва да се разглеждат като обикновени доставки за целите на ДДС. Като основен разграничителен критерий в случая е поставено получаването на възнаграждение за извършената работа. Според СЕО за това, което е възложено в рамките на консорциума на членовете, не се дължи възнаграждение, но за сметка на това за извършената работа над това, което им е определено, те получават възнаграждение.
От приложения към запитването договор за обединение е видно, че не е договорено изрично възнаграждение за извършените от съдружниците услуги във връзка с постигане на общата цел на дружеството. В тази връзка, извършените от съдружниците услуги /оценка на материални и нематериални активи/, свързани с постигане на общата цел на консорциума, не се третират като доставка на услуга предвид разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗДДС.
Относно документирането на операциите между съдружниците и ДЗЗД, следва да имате предвид, че на основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това. От посочения текст е видно, че въведеното задължение за издаване на фактура възниква само по повод извършена доставка на стока или услуга, или при получаване на авансово плащане.
Изложеното дава основание да се направи извод, че по отношение на дейностите между ДЗЗД и съдружниците в него, които са насочени към постигане на общата цел /съгласно учредителния договор/, при които няма размяна на насрещни престации и съответно възнаграждение, липсва основание за издаване на фактура по смисъла на чл. 114 от ЗДДС, тъй като няма доставка на стока или услуга. В този случай се издава първичен счетоводен документ по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството.
Що се отнася до други операции и дейности, осъществени между съдружниците и ДЗЗД, които не са предмет на учредителния договор и не попадат в обхвата на взаимно поетите задължения, за тях ще е налице доставка на стока или услуга. Това е така, когато са налице насрещни престации и предвидено възнаграждение за участника в ДЗЗД. Съответно, ще е налице нормативно основание за издаване на фактура, поради наличието на доставка между съдружника и консорциума.

5/5

Вашият коментар