ОТНОСНО: Данъчно третиране на получена услуга от българско данъчно задължено лице по Закона за данък върху добавената стойностна (ЗДДС) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
В Дирекция ОДОП …. постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-192 от 20.07.2020 г., относно данъчното третиране на получени услуги от българско данъчно задължено лице по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Съгласно изложената фактическа обстановка, представляваното от Вас лице, което е регистрирано по материалния закон, има за предмет на дейност предоставяне на консултантски услуги, свързани с оценки и технически предложения, както и услуги, свързани с търговско посредничество във връзка с търгове в Ирак. Ежемесечно, същото получава услуги от физическо лице с адрес Великобритания, състоящи се в подготовка/ обработка на документи за тръжна документация, преводи и др. консултантски услуги, за което получава фактури. Посочвате, че доставчикът на услугите извършва ежемесечно дейност по занятие и съответно издава фактури като самонаето/ самоосигуряващо се лице във Великобритания, което не е регистрирано по ДДС.
Във връзка с посоченото обстоятелство сте поставили следните въпроси:
1.Трябва ли българското дружество да състави протокол по чл.117 от ЗДДС и да си самоначисли данък във връзка с получената услуга?
2.Има ли право на данъчен кредит българската фирма във връзка с начисления от нея данък с протокол по чл.117 от ЗДДС?
3.В кои колони от дневниците за покупки и продажби, респективно справката – декларация се отразява протокола по чл.117 от закона?
4.Дължи ли данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) българското дружество във връзка с изплатените по фактури суми на самонаетото физическо лице от Великобритания?
Предвид посочената фактическа обстановка на горецитираното запитване, поставените въпроси и относимата нормативна уредба в областта на данъка върху добавената стойност и данъците върху доходите на физическите лица, изразявам следното становище:
По ЗДДС:
По силата на чл.82, ал.2, т.3 от Закона за данък върху добавената стойност, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, когато той е данъчно задължено лице по чл.3, ал.1,5 и 6 от същия нормативен акт.
В случая на запитването сте посочили, че Вашият доставчик извършва ежемесечно дейност по занятие. В тази връзка, считам, че същото извършва независима икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал.1 от материалния закон.
Тъй като представлявате юридическо лице, което също извършва независима икономическа дейност и е регистрирано по материалния закон лице, същото е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от закона. Получената от българското лице услуга – консултантска, свързана с оценки и технически предложения или търговско посредничество е облагаема доставка, която на основание чл.21, ал.2 от ЗДДС е с място на изпълнение на територията на страната.
Във връзка с гореизложеното, на основание чл.82, ал.2, т.3 от материалния закон, данъкът за услугата е изискуем от получателя по доставката, а именно – представляваното от Вас българско юридическо лице.
Съгласно изискванията на чл.86, ал.1 от закона и на основание чл.117, ал.1 от същия, получателят по доставката следва:
– да издаде данъчен документ – протокол с реквизитите по чл.117, ал.2 от ЗДДС и начислен данък върху добавената стойност;
– да включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 от закона за същия данъчен период;
– да посочи данъчния документ в дневника за продажбите за същия този данъчен период.
По отношение на правото на данъчен кредит, Ви обръщам внимание на следното:
Условията и редът за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в разпоредбите на чл.68-72 от ЗДДС.
По силата на чл.69, ал.1, т.3 от същия закон, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по Глава осма от същия нормативен акт.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с разпоредбите на чл.70, ал.1 от ЗДДС. В този смисъл, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл.69 или 74 от материалния закон, когато:
– стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по Глава четвърта от закона;
– стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;
– стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели.
С оглед на гореизложеното, правото на приспадане на данъчен кредит е в пряка зависимост от доставките, които лицето извършва, поради което, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит за получените от представляваното от Вас лице услуги е необходимо същите да се използват за извършване на последващи облагаеми доставки.
Както бе посочено по-горе, протоколът с реквизитите по чл.117, ал.2 от ЗДДС се издава от получателя по доставката – регистрираното по същия закон лице и следва да намери отражение в дневника за продажби за съответния данъчен период, през който е издаден, както следва:
– В колона 14 – данъчна основа на получените доставки по чл.82, ал.2-5 от ЗДДС;
– В колона 15 – начислен ДДС за ВОП и доставки по кол. 14.
Размерът на данъка следва да бъде включен при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката – декларация по чл.125 (Приложение № 13 към чл.116, ал.1 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност) от закона за съответния данъчен период, и по-конкретно: в кл.12 – „Данъчна основа на ВОП и данъчна основа на получени доставки по чл.82, ал.2-6 от ЗДДС“; в кл.22 – „Начислен ДДС за ВОП и за получени доставки по чл.82, ал.2-6 от ЗДДС“. По отношение начина на отразяването на данъчния документ в дневника за покупки е от значение дали представляваното от Вас лице има право да приспадне самоначисления от него данък.
В случай, че представляваното от Вас дружество не използва получените услуги за извършването на последващи облагаеми доставки, то няма да е налице право на приспадане на самоначисления от същото лице данък. Протоколът по чл.117, ал.1 от закона следва да намери отражение в дневника за покупки за съответния данъчен период като получена доставка без право на данъчен кредит, респективно, в колона № 9 от Дневника за покупки (Приложение № 10 към чл.113, ал.23 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност).
В другата хипотеза, когато дружеството ще използва получените услуги за извършването на последващи облагаеми доставки, ще бъде налице право на приспадане на самоначисления данък върху добавената стойност, като протоколът по чл.117, ал.1 от закона следва да намери отражение в колона № 10 – „Данъчна основа на получените доставки, ВОП, получени доставки по чл.82, ал.2-6 от ЗДДС, вносът, както и данъчната основа на получените доставки, използвани за извършване на доставки по чл.69, ал.2 ЗДДС“ и колона № 11 – „ДДС с право на пълен данъчен кредит“ от Дневника за покупки (Приложение № 11 към чл.113, ал.3 към Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност). Съответно, в справката – декларация (Приложение № 13 към чл.116, ал.1 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност) за същия данъчен период, следва да намерят отражение: в кл.31 – „Данъчна основа на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл.82, ал.2-6 от ЗДДС, вноса, както и данъчна основа на получените доставки, използвани за извършване на доставки по чл.69, ал.2 от ЗДДС с право на пълен данъчен кредит“; и в кл.41 – „ДДС с право на пълен данъчен кредит“.
По ЗДДФЛ:
При изплащане на възнаграждение на физическо лице, чуждестранно за данъчни цели на страната, следва да имате предвид, че същото ще е носител на задължението за данъци единствено за доходи, придобити от източници в Република България.
В разпоредбата на чл. 8 от ЗДДФЛ изчерпателно са изброени доходите с източник в страната.
В ал. 6, т. 8 на същата норма е предвидено, че от източник в Република България са и възнагражденията за технически услуги, начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България.
„Възнаграждения за технически услуги“ са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице“ (§ 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Предвид горното, изплатеното от Вас възнаграждение за консултантски услуги подлежи на данъчно облагане с окончателен данък в страната, съгласно чл. 37, ал.1, т. 7 от ЗДДФЛ. Ставката на данъка е 10 на сто за доходите по чл. 37. Окончателният данък за доходите по чл. 37 ал. 1, т. 1 – 9 и по чл. 8, ал. 11 се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи.
Следователно, съгласно българското законодателство доходът за извършени консултантски услуги, получен от чуждестранното физическо, ще подлежи на облагане в страната.
Когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор (чл. 75 от ЗДДФЛ).
В чл. 3, б. „л“ от Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) с Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия (ДВ бр. 81 от 2015 г., в сила от 15.12.2015 г.) е определено, че за целите на тази спогодба, освен ако контекстът не изисква друго, терминът „стопанска дейност” включва осъществяването на професионални услуги и на други дейности с независим характер.
Печалбите от стопанска дейност са уредени в чл. 7 на спогодбата. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието не извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, намиращо се там. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност.
Терминът „предприятие” се отнася до осъществяването на всякаква стопанска дейност (чл. 3, б. „е“ от спогодбата).
Следователно, ако чуждестранното физическо лице не извършва услугите на територията на страната, чрез място на стопанска дейност, същото съгласно горецитираните разпоредби на СИДДО, следва да се облага за така придобития доход в Обединено Кралство Великобритания.
За да се освободи от облагане в страната, това чуждестранно физическо лице следва да приложи разпоредбите на чл. 135 и чл. 136 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се прилагат след удостоверяване на основанията за това.
За целите на чл. 135, ал. 2 след възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната чуждестранното лице удостоверява пред органа по приходите, че:
1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО;
2. е притежател на дохода от източник в Република България;
3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан;
4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО.
На основание чл. 142, ал. 1 от ДОПК, когато платец начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 500 000 лв. годишно, обстоятелствата по чл. 136 се удостоверяват пред платеца на дохода. В този случай, искане по чл. 137, ал. 1 не се подава.
Когато се прилага особеният ред по ал. 1 на чл. 142 от ДОПК за удостоверяване на основанията за ползване на данъчни облекчения съгласно СИДДО, платецът на доходи на чуждестранни физически или юридически лица, който е задължен да удържа и внася окончателен данък съгласно ЗДДФЛ или ЗКПО, декларира до 31 март на следващата година размера на изплатените доходи и на предоставените данъчни облекчения. Декларирането се извършва чрез подаване на декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, в териториалната дирекция, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на доходите. Когато са изплатени доходи на повече от пет лица, декларацията се подава само по електронен път във формат и по ред, одобрени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, съгласно която, когато задълженото лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага.