fbpx

Данъчно третиране на стопанска дейност на сдружение с нестопанска цел в обществена полза, във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Изх. №23-22-1056/19.06.2019 г.
ЗКПО – чл. 2, ал. 1, т. 1;
ЗКПО – чл. 1, т. 9;
ЗКПО – чл. 92;
ТЗ – чл. 1;
ЗСч – чл. 35, СС 9 – §3.2 и §8.2;
ЗЮЛНЦ – чл. 3, ал. 2 -6

ОТНОСНО: Данъчно третиране на стопанска дейност на сдружение с нестопанска цел в обществена полза, във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Сдружението през изминалата година (2018 г.) е извършвало стопанска дейност. Сключен е договор за проучване на проект за трансгранично сътрудничество на една фирма. Друга дейност не е извършвана и няма доходи от друга стопанска дейност. В годишната данъчна декларация е деклариран дохода, но върху същият е начислен данък.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Дължи ли се данък върху дохода, който е получило сдружението през годината?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
От публично достъпните търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел е видно, че сдружението е вписано по реда на Закона за търговския регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) като юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) на 12.03.2018 г.
Доколкото към запитването не е приложен договорът, то не може да прецени по категоричен начин естеството на доходите – дали са от нестопанската дейност на сдружението или са от стопанска му дейност. Предвид на което, изразявам принципно становище.
За да се определи една дейност като нестопанска, същата следва да е изцяло съобразена и да отговаря на изискванията на чл. 3 от ЗЮЛНЦ. Извършването на стопанска дейност и нейният предмет са регламентирани в същата норма (чл. 3, ал. 2 – 6) от ЗЮЛНЦ.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на техните цели. Въпреки, че естеството на целта, за осъществяването на която се създават тези лица е нестопанска, предвид чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ същите могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.
Предвид горното, макар и да не са търговци по своя статут, каквито са например търговските дружества, юридическите лица с нестопанска цел са данъчно задължени на основание чл. 2, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 1, т. 2 от ЗКПО в случаите, когато извършват сделки по чл. 1 от Търговския закон (ТЗ), както и когато отдават под наем движимо и недвижимо имущество.
Изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ е неизчерпателно, особено по отношение на услугите, визирани в т. 13 на същата разпоредба. Без да абсолютизира изискването да се извършва дейност в разновидностите, посочени в цитираната правна норма, ТЗ отказва качеството на търговец единствено в строго определени случаи (чл. 2 от ТЗ) и то по отношение на физически лица. В резултат на това, за да се определи една дейност, осъществявана от юридическо лице с нестопанска цел, като търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните критерии:
-дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба (не е необходимо печалбата фактически да е реализирана) или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;
-цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
Във връзка с гореизложеното, при преценка на данъчното третиране на извършването от сдружението на стопанска дейност, следва да се има предвид, че ако тази дейност отговаря на посочените по-горе критерии, както и отдаването под наем на движимо и недвижимо имущество, то печалбите подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на част втора от ЗКПО.
Съгласно чл. 35 от Закона за счетоводството (ЗСч), предприятия – юридически лица с нестопанска цел, съставят годишните си финансови отчети на база национален счетоводен стандарт. В приложимия стандарт 9 „Представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска дейност“, с § 3.2 е регламентирано, че предприятията с нестопанска дейност съставят индивидуален сметкоплан, в който предвиждат сметки за отделно отчитане на нестопанската от стопанската дейност, както и за отделно отчитане на приходите и разходите, свързани с тези дейности. В § 8.2 от стандарта се изисква, когато предприятията с нестопанска дейност осъществяват и стопанска дейност, те да съставят отчет за приходите и разходите за стопанската си дейност в двустранна или едностранна форма, съгласно изискванията на стандарт 1 „Представяне на финансови отчети“. За целите на ЗКПО счетоводният финансов резултат от отчета за приходи и разходи за стопанската дейност подлежи на данъчно преобразуване при определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък.
Следователно, ако приходите (печалбите) по сключения договор са от стопанска дейност на сдружението, то тези печалби подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на част втора от ЗКПО, за което както сте посочили сте подали ГДД по чл. 92 от ЗКПО.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

предмета на договора и поетите с него задължения (решение № 827/13.12.2007 г. на ВКС по т. д. № 478/2007 г., ТК).

2_ 327/15.04.2016г. КСО- чл.10; чл.4, ал.1, т.7;чл.5, ал.4, т.1;чл.6, ал.3;Излагате следната фактическа обстановка: Дружеството има назначен управител, по договор за възлагане на управлението. Има назначен и прокурист. Управителят и прокуристът могат да представляват дружеството заедно и по отделно. Управителят е назначен по трудов договор в друго дружество и от м.05.2016г., няма да извършва дейност в

Определяне мястото на изпълнение при доставка на услуга и право на данъчен кредит

5_77 / 03.07.2008ЗДДС, чл.21, ал.3Относно: Определяне мястото на изпълнение при доставка на услуга и право на данъчен кредитВъв връзка с подаденото от Вас писмо с вх. № 23-29-77/15.05.2008г. по описа на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. София, Ви уведомяваме следното:В запитването е изложена следната фактическа обстановка:Дружеството е получател на доставка по верификационни

прилагането на разпоредбата на чл.4, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ при определяне на пребиването на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период

Изх. № 24-34-329 Дата: .…………… .2007 г.ДОГ-Н ………………………..,………………………………ОТНОСНО: прилагането на разпоредбата на чл.4, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ приопределяне на пребиването на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен периодВ отговор на Ваше запитване, постъпило с писмо с вх. № от 17.04.2007 г. по описа нана Националната агенция за приходите, изразяваме следното становище:Съгласно

право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

1000 София, бул. “Княз Дондуков” № 52, Изх. № М-24-37-12Дата: 09.03.2015 год. ЗДДС, чл. 69; ЗДДС, чл. 72; ЗДДС, чл. 126, ал. 3, т. 2.Относно: право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) Във Ваше запитване, препратено по компетентност вна Националната агенция за приходите (НАП) с вх.

подаване на декларация обр.1 по Наредба №Н-8 от 29.12.2005г., Ви уведомяваме за следното:

.№ 24-31-94 / ……………….. 2007г.ДО Уважаема госпожо,Във връзка с постъпила вна Националната агенция за приходите /НАП/ от Вас молба с вх. № 24-31-94 / 26.03.2007 относно подаване на декларация обр.1 по Наредба №Н-8 от 29.12.2005г., Ви уведомяваме за следното:Oдо 31.12.2005г. съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ юридическите лица, клоновете им

данъчно третиране по ЗДДС при покупко-продажба на инвестиционно злато.

В Дирекция ”ОДОП” – ……………. постъпи писмено запитване с вх. № …………./13.06.2013 г., относно данъчно третиране по ЗДДС при покупко-продажба на инвестиционно злато. В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружеството се занимава с покупко-продажба на сребро, но е закупило и инвестиционно злато, което ще бъде продадени. Чл. 161, ал. 1 от ЗДДС гласи, че

определяне на данъчната основа на доставката

Булстат-131063188 *гр. Бургас, ул. “Цар Петър“ N:5б, ( 056 878-151 e-mail: rdd02_Burgas@tax.egvrn.netОтносно:определяне на данъчната основа на доставкатаВъв връзка с Ваше запитване с вх.№20-18-207/16.08.2007 г., постъпило в Дирекция „ОУИ” – гр.Бургас, предвид това, че в запитването не е описана подробно фактическата обстановка, както и обстоятелството, че не са приложени никакви документи изразяваме нашето принципно становище. Определяне

Приложение разпоредбата на чл. 168 от ЗДДС

2_2406/11.09.2008 г.ЗДДС – чл. 168 Относно: приложение разпоредбата на чл. 168 от ЗДДСВ Дирекция „ОУИ” е постъпило писмено запитване, в което посочвате, че имате намерение да закупите лек автомобил от фирма „……”, която е официален дистрибутор на „Фолксваген”.Поставяте следните въпроси:1.Има ли основание за възстановяване на заплатения при покупката на автомобила данък добавена стойност и в

Scroll to Top