Изх. № 24-39-142
Дата: 05.06.2020 год.
ЗДДС, чл. 6, ал. 2; ЗДДС, чл. 13; ЗДДС, чл. 13, ал. 1; ЗДДС, чл. 21, ал. 2; ЗДДС, чл. 46, ал. 1, т. 1; ЗДДС, чл. 84; ЗДДС, чл. 117; ЗДДС, чл. 117, ал. 1, т. 1; ППЗДДС, чл. 81, ал. 6; Директива 2006/112/ЕО, член 135, параграф 1, буква „б“.
ОТНОСНО: Данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на покупката на гориво с карта за гориво
Във Ваше писмо, препратено по компетентност в Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) и заведено с вх. № ………………2019 г., е изложена следната фактическа обстановка:
„………………………..“ ЕООД (дружеството) извършва международен транспорт на стоки в държави членки на Европейския съюз (ЕС). Договорът за възлагане на извършването на транспорта е сключен с „……………….“ – Дания (възложител), което дружество използва собствени карти за гориво IDS на „……………….“. Възложителят преди да изплати сумата, която дължи на дружеството за извършения транспорт, „спира стойността на горивото по фактурата, за което издава документ S/B Credit note“.
Към запитването са приложени две инвойс фактури за покупка на гориво между българското дружество (получател) и „…………………..“ (доставчик), справка от „……………….“ за зареденото гориво по вид, количество и превозно средство и една кредитна нота, издадена от „……………………“ на българското дружество.
Предвид изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси: 1) Как следва да се третират сделките за покупката на горивото?
2) Трябва ли да се издава протокол по чл. 117 от ЗДДС?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложените към него документи, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Съгласно посоченото в запитването и представените документи дружеството закупува гориво на територията на други държави членки на ЕС – Дания и Нидерландия от доставчик „……………………..“, което гориво използва за зареждане на превозни средства, с които извършва международен транспорт на стоки в страни от ЕС.
В конкретния случай извършената покупка на гориво не представлява вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване (ВОП) е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на данък върху добавената стойност (ДДС) в друга държава членка.
За да се приложи режимът на ВОП, регламентиран с чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, е необходимо кумулативно да са изпълнени следните условия:
– доставчикът да е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие;
– предмет на вътреобщностното придобиване да е стока, като ВОП включва придобиване право на собственост или всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическо получаване на стоката в случаите на чл. 6, ал. 2 от ЗДДС;
– придобиването да е възмездно;
– стоките да са транспортирани до територията на страната от територията на друга държава членка.
Съобразявайки цитираната нормативна уредба и доколкото горивото не се транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, за дружеството не е налице ВОП и не възниква задължение за издаване по протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 84 от ЗДДС.
В конкретния случай, доколкото дружеството закупува гориво като използва карти за гориво IDS, следва да се има предвид решение по дело С-235/18 от 15.05. 2019 г., Vega International Car Transport and Logistic – Trading GmbH на Съда на Европейския съюз (СЕС).
В т. 49 и 50 от цитираното решение се сочи, че предоставянето от дружеството майка на карти за гориво в полза на свое дъщерно дружество представлява истинска финансова сделка, която наподобява по-конкретно отпускането на кредит по смисъла на член 135, параграф 1, буква „б“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО) и поради това такива услуги като предоставяните от дружеството майка в полза на дъщерно дружество могат да се ползват от предвиденото в този член на директивата освобождаване.
По отношение на доставката на гориво в т. 36 от цитираното решение СЕС се е произнесъл, че в случая дружеството майка не разполага като собственик с горивото, че всъщност горивото е придобито от дъщерното дружество директно от доставчиците и по негова собствена преценка. По-специално то решава условията за закупуване на горивото, доколкото то може да реши от коя бензиностанция от тези на посочените от дружеството майка доставчици да зареди гориво и свободно избира качеството, количеството, вида гориво, както и момента на покупката и начина на използване. При тези условия, съгласно т. 38, няма основания да се счита, че по делото в главното производство доставката на гориво е извършена на дружеството майка и последното след това препродава тази стока на дъщерното дружество, извършвайки следователно на свой ред доставка на гориво на това дружество. От друга страна, както подчертава Комисията, следва да се отбележи, че дружеството майка само предоставя на дъщерното си дружество чрез картите за гориво прост инструмент, който му позволява да купува горивото, като по този начин единствено изпълнява ролята на посредник в сделката за придобиването на тази стока.
Съобразявайки изложеното в цитираното решение на СЕС и съдържанието на приложените документи, в конкретния случай е налице доставка на гориво между българското дружество – получател и „……………………“ – доставчик на горивото с място на изпълнение на територията на Дания, съответно Нидерландия. Доколкото не са представени доказателства за транспортиране на горивото до територията на страната, за българското дружество не е налице ВОП и не възниква задължение за издаване на протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 84 от ЗДДС.
Следва да имате предвид, че ако българското дружество закупува горивото с карти за гориво IDS, които е получило срещу определено възнаграждение от възложителя „…………………“ на услугата по транспорт на стоки, между двете дружества, освен транспортната услуга, е налице и възмездна доставка на услуга по предоставяне на карти за гориво с цел зареждане на превозните средства. В този случай е налице финансова услуга по смисъла на чл. 135, параграф 1, буква „б“ от Директива 2006/112/ЕО, по която доставчик е фирма „…………………“, а получател – българското дружество. Мястото на изпълнение на цитираната финансова услуга е на територията на страната, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Цитираната услуга е освободена доставка на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и независимо, че за получената услуга не се дължи ДДС, по силата на чл. 81, ал. 6 от ППЗДДС дружеството, като получател по доставката, има задължение да издаде протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/