ОТНОСНО: Данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на право на данъчен кредит при редовен внос на територията на страната
В Дирекция ОДОП ….. постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-154 от 27.06.2019 г., относно данъчното третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на правото на приспадане на данъчен кредит при редовен внос на територията на страната, както и приложимата данъчна ставка при последваща вътреобщностна доставка на стоките, предмет на вноса.
Съгласно изложената фактическа обстановка, представляваното от Вас юридическо лице внася пелети от Украйна, придружени с фактура за стоката, както и фактура за транспорта, като на Митница Пловдив с оформяне на митническа декларация се освобождава товарът. След пристигането на митницата и освобождаването на стоката, камионите се отправят към склада на фирмата, находящ се в с. …, област ….., където същата се разтоварва. В част от случаите, след освобождаването на стоката на Митница Пловдив, същата не се транспортира до склада на дружеството, а директно се насочва към адреси на Ваши клиенти.
Във връзка с изложеното по-горе сте поставили следните въпроси:
1. Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за платения на Митница данък върху добавената стойност (ДДС) при вноса?
2. При продажба на пелетите на гръцка фирма, регистрирана по ДДС в Гърция, дължи ли се данък върху добавената стойност?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, поставените въпроси и относимата нормативна уредба в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното становище:
По Първи въпрос:
По смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 3 от Закона за данък върху добавената стойност, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираните по закона лица имат право да приспаднат от данъчните си задължения по същия закон за осъществен от тях внос.
Когато стоките, предмет на вноса, се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, то има право да приспадне начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и чл. 57 от материалния закон.
На основание чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащия на приспадане данък стане изискуем. В тази връзка, Ви обръщам внимание, че данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.
Начисляването на данъка при внос по чл. 16 от материалния закон се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема предвид под отчет по реда, определен за митническото задължение. Митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение, освен в случаите, когато данъкът се начислява от вносителя.
По смисъла на чл. 71, т. 3 от закона, лицето – вносител упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава митнически документ за внос, в който същото е посочено като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал.1 от същия нормативен акт.
Обръщам внимание, че регистрирано по закона лице може да упражни правото на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за съответния данъчен период по чл. 72, ал. 1 в справката – декларация по чл. 125 от същия закон и посочи документа по чл. 71, т. 3 в дневника за покупките по чл. 124 за същия данъчен период.
По Втори въпрос:
Тъй като в отправеното от Вас запитване не сте посочили дали при продажбата на стоките към гръцката фирма, регистрирана по ДДС в Гърция е налице транспорт към територията на друга държава членка (в частност Гърция), изразявам следното принципно становище:
Мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. В тази хипотеза, предвид посоченото от Вас обстоятелство, че клиентът Ви – гръцката фирма е лице, регистрирано по ДДС на територията на другата държава членка, считам, че е налице вътреобщностна доставка на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от материалния закон. На основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл.7 от същия, с изключение на освободените по чл. 38, ал. 2 от закона. Документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка се определят с чл. 45 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
В случай, че стоките – предмет на продажбата към същия клиент – гръцката фирма, няма да бъдат транспортирани до територията на друга държава членка (в т.ч. и на Гърция), на основание чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставката ще е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото й предоставяне по чл. 6, ал. 2 от същия нормативен акт. Предвид което, мястото на доставката по продажбата на стоките, които няма да се изпращат или превозват до клиента ще е територията на страната и доставката ще е облагаема по смисъла на чл. 12, ал. 1 от Закона. В тази хипотеза, приложимата ставка на данъка за продажбата на пелетите към гръцката фирма ще е двадесет на сто.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.