Изх. № ЕП-12-00-286
Дата: 30.12.2020 год.
ЗДДС, чл. 7, ал. 1;
ЗДД, чл. 12, ал. 1;
ЗДДС, чл. 17, ал. 1;
ЗДДС, чл. 17, ал. 2;
ЗДДС, чл. 28, т. 1;
ЗДДС, чл. 28, т. 2;
ЗДДС, чл. 31, т. 2;
ЗДДС, чл. 31, т. 7;
ЗДДС, чл. 37, ал. 2;
ЗДДС, чл. 53, ал. 1;
ЗДДС, чл. 66, ал. 1;
ЗДДС, чл. 67, ал. 2;
ЗДДС, чл. 82, ал. 1;
ЗДДС, чл. 117, ал. 2;
ППЗДДС, чл. 21, ал. 1;
ППЗДДС, 31, ал. 2, т. 1-3;
ППЗДДС, чл. 39, ал. 1-3;
ППЗДД, чл. 45, т. 2;
ППЗДДС, чл. 45, ал. 1-3;
ППЗДДС, чл. 53, ал. 1;
ППЗДДС, чл. 53, ал. 2.
ОТНОСНО: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на приватизационна продажба на моторен кораб тип „влекач“, обособена част от имуществото на „…….“ ЕООД, гр. ……
В Централно управление на Националната агенция за приходите е постъпило Ваше запитване с вх. № ……….., в което е изложена следната фактическа обстановка:
В Агенция за публичните предприятия и контрол предстои приватизационна продажба на моторен кораб (с посочени параметри за дължина, ширина, височина на борда, водоизместване, газене при максимално натоварване и празен, брой и мощност на двигателите), обособена част от имуществото на „………..“ ЕООД, гр. … (дружеството), чрез публичен търг с явно наддаване. Сочите, че корабът има уникален европейски идентификационен номер, вписан е в регистъра на корабите в пристанище ….., има свидетелство за регистрация, издадено през 2015 г. от дирекция „Речен надзор – …..“ на Изпълнителна агенция (ИА) „Морска администрация“ и корабно удостоверение за вътрешно корабоплаване от 2018 г.
В допълнение към гореизложеното предоставяте следната информация за моторния кораб:
– корабът е моторен кораб тип „влекач”;
– корабът е „търговски кораб“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Кодекса за търговското корабоплаване (КТК);
– няма наличен екипаж;
– не е в екплоатация от месец октомври 2016 г.
Допълнително е установено, че с цитирания моторен кораб тип „влекач“ се извършват услуги по обслужване и маневри на плавателни съдове.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Върху продажната цена на плавателния съд – моторен кораб тип „влекач“, обособена част от имуществото на дружество, следва ли да бъде начислен данък върху добавената стойност (ДДС) и с каква ставка?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище по поставения в запитването въпрос:
1. Характер на доставката и място на изпълнение на същата
На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Предвид обстоятелството, че доставката на плавателен съд – кораб не попада в изрично посочените като освободени доставки по глава четвърта от ЗДДС, доставката е облагаема.
Мястото на изпълнение при доставка на стока е регламентирано в чл. 17 от закона.
Мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона, а когато се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ? към получателя съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС.
В изложената фактическа обстановка не е посочено местонахождението на плавателния съд – моторен кораб тип „влекач“, но доколкото се сочи, че същият е вписан в регистъра на корабите в пристанище …., има свидетелство за регистрация, издадено от дирекция „Речен надзор – ….“ на ИА „Морска администрация“, корабно удостоверение за вътрешно корабоплаване, поради което може да се предположи, че стоката (моторен кораб тип „влекач“) се намира на територията на страната към момента на прехвърляне на собствеността, съответно в който се изпраща същата или започва превозът ? към получателя (ако корабът ще се превозва). На основание чл. 17 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната.
Доколкото към направеното запитване не са приложени доказателства, а изложената информация е недостатъчна, в настоящото изложение са разгледани хипотезите на данъчно третиране, които биха били възможни при продажбата на плавателeн съд – кораб тип „влекач“.
2. Облагаема доставка със ставка на данъка 20 на сто
Предвид посочените данни за водоизместването на кораба и че се използва за извършване на услуги по обслужване и маневри на плавателни съдове, без изрично да е пояснено в какви води (в речни или в открито море), може да се заключи, че плавателният съд е речен кораб, който се намира на територията на страната и се използва основно за извършване на дейности (услуги по обслужване и маневри на плавателни съдове) в речни води, а не за дейности в открито море.
По силата на чл. 66, ал. 1 от ЗДДС, предвид изложената фактическа обстановка и изхождайки от допускането, че след продажбата корабът няма да се използва за дейностите в открито море, визирани в чл. 31, т. 7 от ЗДДС (виж т. 3.1. на настоящото становище), считам, че приложимата данъчна ставка за доставката е 20 на сто. На основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка, в случая това е дружеството, собственик на моторния кораб тип „влекач“, като данъкът подлежи на заплащане на доставчика от купувача – лицето, спечелило публичния търг с явно наддаване, ведно с достигнатата цена на търга/цената, с която е спечелен търгът. Размерът на данъка следва да се определи по формулата, посочена в чл. 53, ал. 1 или ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС) във връзка съответно с ал. 1 или ал. 2 на чл. 67 от ЗДДС.
Когато при подготовката на търга (в тръжната документация) е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, размерът на данъка се определя, като данъчната основа (достигнатата цена на търга) се умножи по ставката на данъка – Д = (ДО x ДС) / 100, където Д е размерът на данъка за конкретната доставка, ДО – данъчната основа на конкретната доставка, в случая това е достигнатата цена, с която съответният участник е спечелил търга, а ДС – съответната данъчна ставка.
Когато при подготовката на търга (в тръжната документация) не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена/достигнатата цена на търга (ал. 2 на чл. 67 от ЗДДС). В този случай, на основание чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС, размерът на данъка се определя по следната формула: Д = (Ц x ДС) / (100 + ДС), където Д е размерът на данъка за конкретната доставка, Ц – договорената цена с включен данък или обявената цена на дребно по конкретната доставка, а в случая това е достигнатата цена, с която съответният участник е спечелил търга, а ДС – съответната данъчна ставка.
3. Облагане на доставката с нулева ставка на данъка
3.1. Приложение на чл. 31, т. 7 от ЗДДС
Доколкото в случая предмет на доставката е плавателен съд – моторен кораб тип „влекач“, и във фактологията, включително при допълнителното уточняване, не е пояснено дали конструктивните му характеристики изключват предназначението му за ползване в открито море, следва да имате предвид и разпоредбата на чл. 31, т. 7 от ЗДДС, транспонираща чл. 148, б. „в“ във връзка с б. „а“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата за ДДС), определяща като облагаема с нулева ставка на данъка доставката на плавателни съдове по т. 2 от същата норма, с изключение на тези по буква „г“. В т. 2 са посочени плавателните съдове, при чиято доставка по силата на препращащата норма на т. 7 е приложима нулева ставка на данъка:
– плавателни съдове, предназначени и използвани за превоз на стоки или пътници в открито море, с изключение на използваните за спортни и развлекателни цели или за лични нужди (б. „а“ на чл. 31, т. 2);
– плавателни съдове, предназначени и използвани за извършване на търговски, промишлени или риболовни дейности в открито море (б. „б“ на чл. 31, т. 2);
– плавателни съдове, използвани за спасяване на човешки живот и имущество на море (б. „в“ на чл. 31, т. 2);
– плавателни съдове, използвани за крайбрежен риболов, с изключение на зареждането им с провизии (б. „д“ на чл. 31, т. 2).
За доказване на доставка по чл. 31, т. 7 във връзка с т. 2, б. „а“ – „в“ и б. „д“ от ЗДДС на плавателен съд с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага с документите, предвидени в разпоредбата на чл. 31, ал. 2, т. 1 – 3 от ППЗДДС.
Следва да се обърне особено внимание, че в случаите на доставка на плавателен съд, попадащ в обхвата на чл. 31, т. 2, б. „а“ и „б“, едно от доказателствените средства за прилагане на нулева ставка на данъка е декларирането на релевантните обстоятелства в декларация – приложение № 26 от ППЗДДС или друг документ, в който са декларирани обстоятелствата, съдържащи се в приложение № 26, свързани с последващото му използване, доколкото прилагането на нулевата ставка на данъка е поставено в зависимост не само от предназначението, а и от действителното последващо използване на плавателния съд. Цитираната декларация се изготвя от корабопритежателя, като се посочват: името му, седалището, адреса на управление и неговия ДДС номер (ако има такъв). При доставка на кораб е приложима част втора на декларацията, в която получателят на новопридобития плавателен съд посочва името и регистрационния номер (ако има такъв) на плавателния съд, и декларира пред доставчика релевантните обстоятелства, в т.ч., че новопридобитият плавателен съд:
– е вписан в регистъра на корабите, на държавата, под чието знаме плава или ще плава;
– ще се използва за извършване на превоз на стоки или пътници срещу възнаграждение или търговска, промишлена или риболовна дейност;
– е предназначен и ще се използва действително и предимно за извършване на плавания в открито море.
Декларираните обстоятелства в декларация – приложение № 26 от ППЗДДС подлежат на контрол от страна на приходната администрация и при установяване на невярно деклариране следва да се приеме, че основанията за прилагане на нулева ставка не са налице.
В конкретния случай следва да се има предвид и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС).
СЕС приема и вече е постановил, че „за предвиденото в член 148, буква „в“ от Директивата за ДДС освобождаване трябва да бъде изпълнено условието доставките да се отнасят до плавателни съдове, предназначени за плаване в открито море и превоз на пътници срещу заплащане, или на плавателни съдове, използвани за целите на търговски, промишлени или риболовни дейности по смисъла на член 148, буква „a“ от тази директива“ (Решение от 20 юни 2019 г., Grup Servicii Petroliere SA, C 291/18, т. 17, Решения от 14 септември 2006 г., Elmeka, C 181/04-C 183/04, т. 14-16 и от 21 март 2013 г., Комисия/Франция, C 197/12, непубликувано, т. 32). Съдът приема също, „на първо място, че изразът „плавателни съдове, предназначени за плаване“ по член 148, буква „a“ от Директивата за ДДС задължително предполага, че въпросните плаващи съоръжения се използват за плаване. Даден плавателен съд може да се счита за „предназначен“ за плаване обаче само ако се използва поне основно или предимно за придвижване в морското пространство“ (Решение от 20 юни 2019 г., Grup Servicii Petroliere SA, C 291/18, т. 23). На второ място, по отношение на целта, преследвана с режима, към който принадлежи предвиденото в член 148, буква „a“ от Директивата за ДДС освобождаване, СЕС вече е постановил, че от заглавието на глава 7 от дял IX от тази директива е видно, че посочената цел се състои в насърчаване на международния транспорт (в този смисъл Решение от 4 май 2017 г., A, C 33/16, т. 37). В този контекст доставката на плавателни съдове, предназначени за плаване в открито море, е освободена от ДДС съгласно член 148, букви „а“ и „в“ от Директивата за ДДС, при условие че тези съдове са предназначени да се придвижват към открито море и че плаващото съоръжение може да бъде квалифицирано като „плавателен съд, предназначен за плаване в открито море“ само ако се използва поне основно или предимно за придвижване в морското пространство“ (Решение от 20 юни 2019 г., Grup Servicii Petroliere SA, C 291/18, т. 25).
Съобразявайки цитираната нормативна база, практиката на СЕС, информацията в изложената фактическа обстановка и изхождайки от предположението, че конструктивно моторният кораб тип „влекач“, за който се отнася запитването, е речен кораб, считам, че същият не е предназначен за използване основно или предимно за дейностите по чл. 31, т. 2, б. „а“ – „в“ и б. „д“ от ЗДДС, съответно за доставката му не може да се приложи нулева ставка на данъка съгласно чл. 31, т. 7 от ЗДДС и същата подлежи на облагане с данък в размер на 20 на сто.
Доколкото информацията в изложената фактическа обстановка е недостатъчна, независимо че плавателният съд е ситуиран в пристанище …., в случай че конструктивно може да се използва за дейностите по чл. 31, т. 2, б. „а“ – „в“ и б. „д“ от ЗДДС и тези обстоятелства (включително намерението за използването му действително и предимно за извършване на плавания в открито море) се удостоверят с регламентираните в чл. 31, ал. 2, т. 1 – 3 от ППЗДДС доказателства, за доставката на плавателния съд – моторен кораб тип „влекач“ може да се приложи нулева ставка на данъка.
Съгласно чл. 39, ал. 1 от ППЗДДС, във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗДДС, когато доставчикът не се снабди с документите по чл. 31, ал. 2, т. 1 от ППЗДДС до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, на основание чл. 39, ал. 1 от ППЗДДС се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто. В този случай данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, който се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем (ал. 2 и 3 на чл. 39 от ППЗДДС).
3.2. Приложение на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС
Следва да имате предвид, че нулева ставка на данъка е приложима и при доставка по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС.
Когато стоката се транспортира от територията на страната до територията на друга държава членка от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на получателя, който е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика, е налице вътреобщностна доставка (ВОД) на стоки по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Вътреобщностните доставки подлежат на облагане с нулева ставка на данъка съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, в случай че доставчикът разполага с документите, посочени в чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и чл. 45 от ППЗДДС:
1. документи за доставката, определени с чл. 45, т. 1, б. „а“ от ППЗДДС, във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 1 от ЗДДС – фактура за доставката, която съдържа идентификационния номер по ДДС на получателя, издаден от друга държава членка, под който номер му е извършена доставката;
2. документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, предвидени в чл. 53, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, а именно:
2.1. документи за изпращането или транспортирането на стоката от територията на страната до територията на друга държава членка, определени с чл. 45а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (Регламент за изпълнение 2018/1912), както следва:
2.1.1. писмена декларация от придобиващото лице, в която се заявява, че стоките са били изпратени или превозени от придобиващото лице или от трето лице за негова сметка, и се посочва държавата членка на местоназначение на стоките; в тази писмена декларация трябва да се посочат: датата на съставяне; името и адресът на придобиващото лице; количеството и естеството на стоките; датата и мястото на пристигане на стоките; при доставка на превозно средство – идентификационният номер на превозното средство; както и идентификационни данни на лицето, което приема стоките от името на придобиващото лице; и
2.1.2.
а) най-малко две непротиворечащи си доказателства във връзка с изпращането или транспортирането на стоките, като подписана товарителница, коносамент, фактура за въздушен товарен превоз или фактура от превозвача на стоките, издадени от две различни лица, независими едно от друго, от продавача и от придобиващото лице, или
б) само едно от доказателствата по б. а) в съчетание с някое от следните непротиворечащи си доказателства, с които се потвърждава изпращането или транспортирането на стоките и които са издадени от две различни лица, независими едно от друго, от продавача и от придобиващото лице:
– застрахователна полица във връзка с изпращането или превоза на стоките или банкови документи, доказващи заплащането на превоза или изпращането на стоките;
– официални документи, издадени от публичен орган, като например нотариус, с които се потвърждава пристигането на стоките в държавата членка на местоназначение;
– разписка, издадена от складодържател в държавата членка на местоназначение, с която се потвърждава съхранението на стоките в тази държава членка.
или
2.2. документи за изпращането или транспортирането на стоката от територията на страната до територията на друга държава членка, определени с чл. 45, т. 2 от ППЗДДС, когато не прилага презумпцията по чл. 45а от Регламент за изпълнение 2018/1912:
а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка – в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество;
б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка – когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 7, ал. 5, т. 4 от ЗДДС доставката на стоки по чл. 31, т. 2 и 7 от закона не е вътреобщностна доставка.
В конкретния случай следва да се има предвид и практиката на СЕС при вътреобщностни доставки и придобивания на плавателни средства.
Съдът сочи, че е трудно да се направи разграничение между транспортирането на превозни средства и тяхното използване, и за да може една сделка да се определи като вътреобщностно придобиване, е необходимо да се извърши обща преценка на всички обективни факти, които имат значение, за да се определи дали придобитата стока действително е напуснала територията на държавата членка на доставката, и ако случаят е такъв, в коя държава членка се извършва крайното потребление (Решение от 18 ноември 2010 г., Skatteverket, C 84/09, т. 43 и 44). Сред обстоятелствата, които могат да са от значение, фигурират, освен продължителността на превоза на разглежданата стока във времето, по-специално мястото на регистрацията ? и на обичайната ? употреба, местопребиваването на придобиващото я лице, както и наличието или липсата на връзки между придобиващото лице и държавата членка на доставката или друга държава членка, а в особения случай на придобиване на ветроходна лодка, посочен в главното производство, може да се окаже релевантно и коя е държавата членка на флага, както и обичайното място за домуване или закотвяне на ветроходната лодка и мястото ? за зимен престой (Решение от 18 ноември 2010 г., Skatteverket, C 84/09, т. 45 и 46). Съдът сочи, че трябва да се вземат предвид, доколкото е възможно, намеренията на придобиващото лице към момента на придобиването, стига те да са подкрепени с обективни доказателства. Това е още по-необходимо, в случай че придобиващото лице получава право за разпореждане с разглежданата стока като собственик в държавата членка на доставката и поеме превоза до държавата членка по местоназначение (Решение от 18 ноември 2010 г., Skatteverket, C 84/09, т. 47).
Съобразявайки цитираната нормативна база и практиката на СЕС, в случай че плавателният съд – моторен кораб тип „влекач“ не отговаря на плавателните съдове по чл. 31, т. 2, б. „а“ – „в“ и б. „д“ от ЗДДС, и въз основа на обективни доказателства (относно мястото на регистрацията ?, обичайната ? употреба, местопребиваването на придобиващото я лице, наличието или липсата на връзки между придобиващото лице и държавата членка на доставката или друга държава членка, както и коя е държавата членка на флага) се установява, че плавателният съд се транспортира от територията на страната до територията на друга държава членка по местоназначение, от или за сметка на доставчика или на получателя, до получател, който е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика, за цитираната доставка е приложима нулева ставка на данъка, ако доставчикът разполага с документите по чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и чл. 45 от ППЗДДС.
Съгласно чл. 46, ал. 1 от ППЗДДС, във връзка с чл. 53, ал. 3 от ЗДДС, когато доставчикът не се снабди с документите, посочени в чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и чл. 45 от ППЗДДС до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът по доставката е станал изискуем, съответната доставка е облагаема със ставка 20 на сто. В този случай данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, който се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем (ал. 2 и 3 на чл. 46 от ППЗДДС).
3.3. Приложение на чл. 28, т. 1 и 2 от ЗДДС
Следва да имате предвид, че нулева ставка на данъка е приложима и при доставка по чл. 28, т. 1 и 2 от ЗДДС.
Когато стоката се изпраща или превозва извън територията на Европейския съюз, е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС. В този случай доставката на стоката подлежи на облагане с нулева ставка на данъка съгласно чл. 28 от ЗДДС, когато доставчикът разполага с документите, посочени в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, а именно:
– митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
– фактура за доставката;
– документ за превоза на тези стоки.
В случай че плавателният съд – моторен кораб тип „влекач“ не отговаря на плавателните съдове по чл. 31, т. 2, б. „а“ – „в“ и б. „д“ от ЗДДС и въз основа на обективни доказателства, подробно изложени в т. 3.2. от настоящото становище, се установява, че плавателният съд се изпраща или превозва извън територията на Европейския съюз, за цитираната доставка е приложима нулева ставка на данъка съгласно чл. 28 от ЗДДС, ако доставчикът разполага с документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, в т.ч. и с митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоката.
Съгласно чл. 39, ал. 1 от ППЗДДС, във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗДДС, когато доставчикът не се снабди с документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, на основание чл. 39, ал. 1 от ППЗДДС се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто. В този случай данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, който се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем (ал. 2 и 3 на чл. 39 от ППЗДДС).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/