fbpx

Данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на продажба на недвижим имот с предназначение „земя за неземеделски нужди“

Изх. № М-24-36-112
Дата: 26.05.2020 год.
ЗДДС, чл. 45;
ЗДДС, чл. 45, ал. 1;
ЗДДС, чл. 45, ал. 2;
ЗДДС, чл. 45, ал. 3;
ЗДДС, чл. 45, ал. 4;
ЗДДС, чл. 45, ал. 5;
Директива 2006/112/ЕО, член 12, параграф 1, буква „б“;
Директива 2006/112/ЕО, член 12, параграф 3;
Директива 2006/112/ЕО, член 135;
Директива 2006/112/ЕО, член 135, параграф 1, буква „к“.

ОТНОСНО: Данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на продажба на недвижим имот с предназначение „земя за неземеделски нужди“

Във Ваше писмо, препратено по компетентност в Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) и заведено с вх. № …………………..2019 г., е изложена следната фактическа обстановка:
През 2013 г. дружество, нерегистрирано по ЗДДС, закупува от физическо лице поземлен имот (ПИ) с трайно предназначение „земеделска земя“.
През 2016 г. дружеството се регистрира по ЗДДС.
През 2017 г. Областна дирекция „Земеделие“ издава решение за промяна на предназначението на ПИ – от „земеделска земя“ на „земя за неземеделски нужди“ като тази земя е утвърдена като площадка и трасе за проектиране и изграждане на обект „жилищна сграда“ и „автокъща“.
До момента дружеството не е извършвало никакви дейности в имота и е взело решение за неговата продажба. Сочите, че имотът е закупен като ПИ и статутът му не е променен на урегулиран поземлен имот (УПИ).
Предвид изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1) Какъв следва да е режимът на облагане на доставката съгласно ЗДДС?
2) Следва ли да се начисли данък върху добавената стойност (ДДС) при продажбата на имота?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Доставките, свързани със земя и сгради, са регламентирани в Глава четвърта от ЗДДС и по-конкретно в разпоредбата на чл. 45 от същия закон.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗДДС освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването ? под наем или аренда.
В чл. 45, ал. 5 от ЗДДС са регламентирани изключенията от това правило, като съгласно т. 1 от същата норма разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗДДС не се прилага по отношение на прехвърлянето на право на собственост върху УПИ по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ), с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови.
В ЗДДС липсва легална дефиниция на урегулиран поземлен имот като законът препраща към легалната дефиниция за УПИ в ЗУТ. Съгласно § 5, т. 11 от допълнителните разпоредби на ЗУТ „урегулиран поземлен имот“ или „урегулиран имот“ е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство. От дефиницията за УПИ е видно, че за да бъде определен един ПИ като урегулиран, е необходимо наличието на подробен устройствен план, в който същият да фигурира с посочените характеристики, без да се прави изрично позоваване на конкретен вид подробен устройствен план.
Редът и случаите за промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди е регламентиран в Глава пета от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ, чл. 17 – чл. 29), включително и при предвидена промяна с влязъл в сила общ устройствен план. Съгласно разпоредбата на чл. 17а от ЗОЗЗ промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди се допуска за следните случаи: изграждане на обекти на техническата инфраструктура по смисъла на ЗУТ; създаване на нови или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии (населени места и селищни образувания) или създаване или разширяване границите на отделни урегулирани поземлени имоти извън строителните граници на съществуващи урбанизирани територии (населени места и селищни образувания). От изложеното във фактическата обстановка е видно, че целта на промяната на предназначението в конкретния случай не е за изграждане на обекти на техническата инфраструктура по смисъла на ЗУТ. В такъв случай целта на промяната на предназначението на поземления имот е за някоя от останалите две хипотези на чл. 17а от ЗОЗЗ, а именно за разширяване на строителните граници на съществуваща урбанизирана територия или за създаване на отделен урегулиран поземлен имот извън строителните граници на съществуващи урбанизирани територии.
Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗОЗЗ собствениците на земеделска земя правят искане пред кмета на общината за включването ? в границите на урбанизираните територии или за създаване на нови урбанизирани територии и за промяна на предназначението ?. В тези случаи кметът на общината прави предложение до съответната комисия по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ, която се произнася с мотивирано решение в 30-дневен срок от постъпване на предложението. При положително решение от страна на цитираната комисия, същото е основание за издаване на разрешение за изработване на подробен устройствен план при условията и по реда на ЗУТ (ал. 2 на чл. 20а от ЗОЗЗ).
Предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди се променя с влязло в сила решение на комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ, а решението за промяна на предназначението на земеделските земи на земя за неземеделски нужди влиза в сила след заплащането на държавната такса, определена по реда на чл. 30 от ЗОЗЗ (с изключение на хипотезите по чл. 30, ал. 3 и 4 от ЗОЗЗ).
В конкретния случай следва да се има предвид и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС).
Съгласно чл. 135, параграф 1, буква „к“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО) държавите членки освобождават доставката на незастроена земя с изключение на доставката на земя за строеж, както е посочено в член 12, параграф 1, буква „б“. Дефиниция на понятието „земя за строеж“ за целите на параграф 1, буква „б“ е дадена в член 12, параграф 3 от Директива 2006/112/ЕО и това е всяка необлагородена или облагородена земя, определена като такава от държавите членки.
В решение по дело С-543/11, Woningstichting Maasdriel, т. 25, се сочи, че съгласно постоянната съдебна практика формулировките, използвани за определяне на случаите на освобождаване, посочени в член 135 от Директива 2006/112/ЕО, подлежат на ограничително тълкуване, като се има предвид, че тези случаи на освобождаване са изключение от общия принцип, според който всяка доставка на стоки и услуги, извършена възмездно от данъчно задължено лице, се облага с ДДС. Все пак тълкуването на тези формулировки трябва да бъде съобразено с преследваните с освобождаването цели и да зачита присъщия на общата система на ДДС принцип за данъчен неутралитет. В този смисъл правилото за ограничително тълкуване не означава, че формулировките, използвани в посочения член 135 за определяне на случаите на освобождаване, трябва да бъдат тълкувани по начин, който би лишил последните от тяхното действие (вж. в този смисъл Решение от 12 юли 2012 г. по дело J.J. Komen en Zonen Beheer Heerhugowaard, C 326/11, точка 20 и цитираната съдебна практика).
В т. 19 и 30 от цитираното решение съдът припомня, че като определят земите, които трябва да се считат за „земи за строеж“, държавите членки трябва да спазват преследваната от член 135, параграф 1, буква „к“ от Директива 2006/112/ЕО цел от облагане с ДДС да се освобождават само доставките на незастроени земи, които не са предназначени в тях да има постройки (вж. в този смисъл Решение по дело Gemeente Emmen, посочено по-горе, точки 20 и 25 и Решение по дело Don Bosco Onroerend Goed, посочено по-горе, точка 43).
Следователно, за да се гарантира спазването на принципа на данъчен неутралитет – основен принцип на общата система на ДДС, който не допуска да се третират различно от гледна точка на ДДС сходните доставки на стоки, които следователно са в конкуренция помежду си, нито пък допуска при събирането на ДДС да се третират различно икономически оператори, извършващи едни и същи сделки (Решение от 29 октомври 2009 г. по дело SKF, C 29/08, Сборник, стр. I 10413, точка 67 и цитираната съдебна практика), е необходимо всички незастроени земи, върху които следва да се построи сграда и които следователно са предназначени за застрояване, да попадат в обхвата на тази национална дефиниция (т. 31 от Решение С-543/11).
Съобразяваки цитираните разпоредби и практиката на СЕС и доколкото към запитването не са приложени доказателства, свързани с промяна предназначението на земеделската земя на земя за неземеделски нужди, но изрично е посочено, че е налице такава промяна с цел изграждане на обект „жилищна сграда“ и „автокъща“, считам, че доставката на тази земя за неземеделски нужди подлежи на облагане с ДДС и не попада в изключенията, посочени в член 135 от Директива 2006/112/ЕО (транспорнирани в чл. 45, ал. 1 – 4 от ЗДДС), които трябва да се тълкуват ограничително.
Следва да имате предвид, че в писмо изх. № 91-00-261/04.09.2007 г. на ЦУ на НАП – раздел А, изчерпателно са разгледани освободените доставки по чл. 45 от ЗДДС. Същото може да намерите в интернет страницата на НАП – www.nap.bg.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Писмо с 2_74; от ЗКПО чл.209 и 213; Отправили сте писмено запитване изх.№====== до Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика”======, заведено с вх.№ =====г. по регистъра на ДОДОП

2_74от ЗКПО чл.209 и 213 Отправили сте писмено запитване изх.№====== до Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика”======, заведено с вх.№ =====г. по регистъра на ДОДОП =======.В запитването посочвате, че С… ЕООД развива социална програма, в рамките на която предоставя: ваучери за храна в размер на 60 лв. месечно; допълнително здравно осигуряване. В тази връзка

ЗДДС, чл.64, aл. 1,ЗДДС, чл.180а,ЗДДС, чл.26,ЗДДС, чл.63, aл. 3

215/16.02.2012Чл.64, ал.1 ЗДДСЧл.26 ЗДДСЧл.63, ал.3 ЗДДСЧл.180а ЗДДС В подадено писмено запитване, заведено в деловодството на Териториална дирекция на НАП …………., офис ………… с вх. № ……………г., изпратено за отговор в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” ……………. с писмо вх. № ………..г. сте описали следната фактическа обстановка:По фактура № ………….2011г., издадена от A R S

Изх.№ М-26-А-224

Изх.№ М-26-А-224Дата: 19.07.2019 год. ЗДДС, чл. 118, ал. 16; ДР на ЗДДС, § 1, т. 84; ДР на Наредба №Н-18, §1, т. 19. ОТНОСНО: Въпроси във връзка с измененията в Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,

ДОПК, чл.28, aл. 1

5_32/03.04.2008ДОПК, чл.28, ал.1Фактическа обстановка: Лицето има нов адрес за кореспонденция и му предстои регистрация по ЗДДС.Поставен въпрос: Къде да обяви за промяната на адреса за кореспонденция, защото трябва да го посочи при предстоящата регистрация по ЗДДС? Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 от ДОПК (изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008

ЗДДФЛ, чл.8, aл. 2,ЗДДФЛ, чл.37,ЗДДФЛ, чл.50,ЗДДФЛ, чл.6

Изх. № 94-Я-5Дата: 22.04.2013 год. ЗДДФЛ, чл. 6; ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 2; ЗДДФЛ, чл. 37; ЗДДФЛ, чл. 50.Спогодба между Република България и Република Австрия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществотоСпогодба между Народна република България и Кралство Белгия за избягване на двойното облагане с данъци на дохода и имуществото Конвенция за

Получена фактура от лице, регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) по договор за наем и задължение за подаване на декларация по чл. 55 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

ОТНОСНО: Получена фактура от лице, регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) по договор за наем и задължение за подаване на декларация по чл. 55 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) В Дирекция ОДОП …. постъпи Ваше запитване с вх. № 20-21-41 от 30.04.2019 г., относно данъчно третиране по

ЗДДС, чл.46, aл. 1,ЗДДС, чл.8

Изх.№ 20-00-204 от 07.07.2014 г.чл. 8 , чл. 46 ал. 1 от ЗДДСВ запитването е изложена следната фактическа обстановка:Предмет на дейност на дружество, което предстои да се учреди ще бъде изграждане и поддържане на интернет сайт, чието предназначение ще бъде да привлича клиенти за търговия с FOREX чрез публикуване в него на реклама на различни

КСО, чл.4, aл. 1, т. 7,КСО, чл.4, aл. 3, т. 2

2_1984/17.07.2008г.КСО – чл.4, ал.1, т.7, ал.3, т.2Отправяте принципни въпроси, касаещи реда за осигуряване на лица, сключили договор за гражданско дружество по Закона за задълженията и договорите. С оглед сега действащата нормативна база, изразявам следното принципно становище:Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принципе изведена в чл.10 от КСО. Задължението

Scroll to Top