Изх. № 04-19-473
Дата: 26.10.2020 год.
ЗДДС, чл. 66, ал. 2, т. 3
ОТНОСНО: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на ресторантьорски услуги, когато на клиента са предоставят за консумация и алкохолни/спиртни напитки
В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) с вх. № 04-19-473/29.06.2020 г. е заведено Ваше запитване, препратено от министерство на финансите, касаещо измененията и допълненията в ЗДДС (ДВ, бр. 55 от 19.06.2020 г.), в сила от 01.07.2020 г. отнасящо се за доставките на ресторантьорски услуги. В тази връзка са поставени следните въпроси:
1. За целите на ЗДДС и прилагането на намалената ставка от девет процента в ресторантьорския бранш как ще бъдат приети доставките на преработени храни и алкохолни напитки, които доставки в общия случай приключват с издаването на един фискален бон?
2. Кое ще се третира за доставка, всяка отделна поръчка от страна на клиента или окончателното приключване на натрупаните сметки по доставената услуга?
3. Ако се приеме, че всяка поръчка от страна на клиента завършена с общо плащане е една доставка, как следва да се приложи разпоредбата на чл. 128 от ЗДДС в така описаната ситуация?
4. Разпоредбата на чл. 66 от ЗДДС не дава яснота по отношение на промоционални пакетни цени, обхващащи комбинирана облагаема доставка и с данъчна ставка от 9 на сто и с данъчна ставка от 20 на сто. В този случай, как ще бъде процедирано, тъй като промоционалните пакети са широко използвани в бранша с цел повишаване качеството на услугата и привличане на по-голям брой клиенти, как ще бъде приложена разпоредбата на чл. 128 от ЗДДС в тази хипотеза?
5. В така приетите разпоредби на ЗДДС при фактуриране на предоставена услуга за консумация или продажба на няколко артикула – включващи храна и алкохолни продукти с общо плащане, как би следвало да се отрази в издадените документи, коя ставка следва да се приложи (ставка на данъка – 9 на сто или 20 на сто), по отделно за храна и алкохолни продукти или една обща ставка спрямо съотношението на фактурираните продукти?
Съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставените от Вас въпроси:
Съгласно чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС (в сила от 01.07.2020 г. до 31.12.2021 г.) ставката на данъка е 9 на сто за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128 от същия закон. Съгласно изменението на чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, в сила от 01.08.2020 г. (ДВ, бр. 71 от 11.08.2020 г.) ставката на данъка е 9 на сто за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128 от същия закон.
Поставените от Вас въпроси преимуществено сe отнасят до приложимостта на разпоредбата на чл. 128 от ЗДДС, предвид обстоятелството, че клиентите поръчват/консумират както храна, така и алкохолни напитки, по отношение на които се прилагат различни данъчни ставки. Съгласно посочената разпоредба, когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка. Видно от разпоредбата на чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, алкохолните напитки (бира, вино и спиртни напитки) от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г., а от 01.08.2020 г. спиртните напитки са изключени от прилагането на намалената ставка на данъка, когато ресторантьорската услуга се състои в доставката им, включително и когато са предоставени на клиентите като съпътстващи храненето им в заведението, т.е. чл. 128 от ЗДДС в случая е неприложим.
В контекста на зададения въпрос, когато в ресторантьорския бранш по една поръчка се предоставят на клиент приготвена/неприготвена храна и/или напитки, различни от алкохолни напитки, и алкохолни напитки, са налице две отделни доставки, независимо, че се документират с един фискален бон. В тези случаи за доставката на приготвена/неприготвена храна и/или на напитки, различни от алкохолни напитки от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г., а от 01.08.2020 г. напитки, различни от спиртни напитки, е приложима намалената ставка на данъка от 9 на сто, когато същата представлява ресторантьорска услуга, за която са изпълнени изискванията за прилагане на намалената ставка. За доставката на алкохолни напитки (бира, вино и спиртни напитки), които са компонент на ресторантьорската услуга, на основание чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г., а от 01.08.2020 г. за доставката на спиртни напитки, които са компонент на ресторантьорската услуга, се прилага стандартната ставка на данъка от 20 на сто, независимо, дали/че съпътстват предоставянето на храната. Поради недопустимостта за прилагане на чл. 128 от ЗДДС, съответно на обща данъчна ставка по отношение на двете групи компоненти от ресторантьорската услуга (двете групи предоставени на клиентите храни и напитки), в случая въпросът кое следва да се третира за доставка – всяка отделна поръчка от страна на клиента или окончателното приключване на натрупаните сметки по доставената услуга, е правно ирелевантен.
Прилагането на съответната данъчна ставка към всеки от компонентите на ресторантьорската услуга е валидно и в случая, когато на клиентите се предоставя промоционалнa пакетнa ценa за консумация в ресторанта, включваща комплексно меню – както храна (ресторантьорска услуга), така и алкохолни напитки от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г., а от 01.08.2020 г. и спиртни напитки. Данъчната основа на всяка от групите продукти, участващи в определената обща пакетна цена, трябва да се определи пропорционално на отражението им в общата пакетна цена.
Отразяването на продажби/доставки на стоки или услуги във фискалния бон следва да бъде съобразно разпоредбите на ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. изисква фискалният бон да съдържа като задължителен реквизит наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност.
Предвид измененията в ЗДДС, свързани с разширяването на обхвата на прилагане на намалената ставка от девет процента, отнасящи се до алкохолните напитки, различни от спиртните напитки (бира и вино), във фискалните устройства (ФУ)/интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност (ИАСУТД), за предвидения в закона срок, продажбата на тези стоки следва да се препрограмират и отнасят към съответната данъчна група „Г“ (ставка 9%).
В контекста на зададения въпрос, касаещ ресторантьорските услуги продажбата на всеки вид стока или услуга следва да се отразява с наименование и код на данъчната група в зависимост от вида на стоката или услугата и с оглед принадлежността им към съответната данъчна група, съобразно действието на изричната разпоредба на чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. В този случай считано от 1 август 2020 г. за определения в закона срок, във ФУ/ИАСУТД продажбите на приготвена/неприготвена храна и/или напитки, различни от спиртни напитки следва се отнасят към данъчна група „Г“ (ставка 9%). Продажбите на спиртни напитки се отнасят към данъчна група „Б“ (ставка 20%).
Например в търговски обект – ресторант, за консумация на място се извършват продажби на приготвена/неприготвена храна – салати, пици, основни ястия и други, напитки, различни от алкохолни напитки – чай, кафе, газирани безалкохолни напитки и други, алкохолни напитки, различни от спиртни напитки – бира и вино, и спиртни напитки – водка, уиски и други. В този случай независимо, че продажбата се документира с издаване на един фискален бон, отразяването на всеки вид стоки – храни и напитки следва да бъде съобразено с изискването на чл. 26, ал. 1, т. 7 от наредбата, което означава, че във фискалния бон, ще се съдържат като задължителен реквизит видовете продадени стоки, със съответната данъчна ставка. Ако например е извършена продажба на приготвена/неприготвена храна, алкохолни напитки, различни от спиртни напитки и спиртни напитки, и е издаден един фискален бон, в него следва да бъде отразен видът и количеството на продадените стоки – салати, пици, газирани безалкохолни напитки, бира със ставка 9%, отнесени към данъчна група „Г“, и видът и количеството на продадените спиртни напитки със ставка 20%, отнесени към данъчна група „Б“.
Този подход се прилага и в случаите, когато се извършва продажба с обща пакетна цена.
Следва да се има предвид, че когато за доставки, за които доставчикът (регистрирано по ЗДДС лице) е съставил отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за същите за съответния период, като грешно е приложена ставка на данъка от 20 на сто, корекцията се извършва чрез посочване на данъчната основа и погрешно начисления данък с противоположен знак в отчета за извършените продажби за данъчния период, през който се извършва корекцията. За доставките се прилага коректната ставка на данъка.
Обръщам внимание, че съгласно т. 62 на § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС „ресторантьорски услуги“ са услугите, които се състоят от доставка в помещенията на доставчика на приготвена или неприготвена храна и/или напитки за човешка консумация, следвани от достатъчно подпомагащи услуги, които позволяват незабавното им консумиране. Храни за човешка консумация са храни по смисъла на чл. 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните.
Не са ресторантьорски услуги:
а) обикновената доставка на приготвена или неприготвена храна (например доставка за вкъщи от ресторанти, супермаркети и други подобни)
Подробно становище относно разграничаването на случаите на доставка на ресторантьорска услуга от доставка на храна е изразено в писмо на зам. изпълнителния директор на НАП с изх. № 20-00-100/29.06.2020 г., което може да бъде намерено на интернет страницата на НАП.
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/