Изх. № 24-39-82
Дата: 13.07.2020 год.
ЗКПО, чл. 155д
ОТНОСНО: данъчно третиране по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на предоставяне на изкопна техника от чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Сърбия, на клона си в България
Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите с вх. № 24-39-82/11.06.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
„К…….. КОМЕРЦ“ МД е сръбско дружество, чийто клон, регистриран в България, ще работи по проект Балкански поток. Във връзка с извършване на изкопни работи, принципалът предоставя на клона изкопна техника под наем.
При така изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли стойността на наема, който клонът в България ще заплати на сръбското дружество, да се обложи с данък при източника във връзка с чл. 12, ал. 5, т. 2 и чл. 195 от ЗКПО?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите и съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното принципно становище по направеното запитване:
Правната уредба на клона на чуждестранно лице се сдържа в чл. 17а от Търговския закон (ТЗ) и е част от общата уредба на клона на търговците, уредена в глава пета на ТЗ. Вписването на клон на чуждестранен търговец (КЧТ) не води до възникване на нов правен субект, а само на обособена в териториално и организационно отношение негова част. Това означава, че клонът не притежава обособено имущество, различно от това на неговия принципал, но може да влиза в правоотношения с трети лица и да бъде контрагент по сделки, но с уточнението, че правата и задълженията по така сключените договори възникват направо в патримониума на търговеца.
Законът за корпоративното подоходно облагане разглежда КЧТ като място на стопанска дейност (МСД) в страната. В §1, т. 2 от ДР на ЗКПО понятието „място на стопанска дейност” е дефинирано чрез препратка към разпоредбата на §1, т. 5 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В определението са изброени възприетите възможности за формиране на МСД, като една от тях е регистрирането на клон в страната (§1, т. 5, б. „а“ от ДР на ДОПК). Следователно, в случая чуждестранното юридическо лице, установено в Сърбия, има МСД в България.
На основание чл. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗКПО чуждестранно юридическо лице, разполагащо с МСД в България, е данъчно задължено лице по реда на този закон. Чуждестранните юридически лица се облагат с данъци по ЗКПО за печалбите, реализирани чрез МСД в България или от разпореждане с имущество на такова МСД, както и за доходите, посочени в този закон, с източник в България (чл. 4, ал. 2 от ЗКПО).
В описания случай са приложими разпоредбите на ЗКПО, регламентиращи данъчното облагане при напускане (Exit taxion) в съответствие с Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар (Директива (ЕС) 2016/1164), въведени в ЗКПО от 01.01.2020 г.
В описания случай са приложими правилата за трансфер на активи от друга част на предприятието, разположена извън страната, към такава, разположена в страната, които са предмет на разпоредбата на чл. 155д от ЗКПО.
Съгласно дефиницията на т. 108 от ДР на ЗКПО „актив” за целите на глава двадесета е ресурс, контролиран от данъчно задълженото лице. Изкопната техника, която е предоставена на клона от принципала, представлява актив по смисъла на определението. Следва да се има предвид, че редът на облагане, предвиден в чл. 155д от ЗКПО, е специален, което означава, че всеки трансфер на актив в хипотезите, обхванати от разпоредбата, се третира като такъв, а не като услуга по отдаване под наем на дълготраен материален актив. Поради това данъчното третиране, предвидено в чл. 156 от ЗКПО, по отношение на трансфер на услуги, е приложимо за всички останали случаи, които не представляват трансфер на активи и не са свързани с активи. Следователно в описаната от Вас хипотеза приложение следва да намерят разпоредбите на ЗКПО, регламентиращи данъчното третиране при трансфер на активи.
Съгласно чл. 155д, ал. 1 от ЗКПО при трансфер на данъчен амортизируем актив от част на предприятието, разположена извън страната, към част на предприятието, разположена в страната данъчната амортизируема стойност, с която активът се завежда в данъчния амортизационен план, е пазарната му цена към момента на трансфера. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 155д, ал. 5 от ЗКПО, според която в случаите по ал. 1 – 4, когато между цената, определена за пазарна в другата държава, и цената, определена за пазарна от орган по приходите, е налице разлика, се прилага цената, определена за пазарна от органа по приходите.
Гореописаните правила се прилагат и когато в резултат на трансфера на активи възниква МСД в страната (чл.155д, ал.6 от ЗКПО).
Предвид гореизложеното следва да се направи извод, че описаният случай не попада в обхвата на разпоредбите за облагане с данък, удържан при източника. Клонът следва да приложи гореописаните правила за входящ трансфер на активи при формирането на данъчния си финансов резултат за облагане с корпоративен данък.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/