Изх. № М-26-С-699
Дата: 18.01.2021 год.
ЗКПО, чл. 204. ал. 1. т. 2;
ДР на ЗКПО, т. 34 на § l
ОТНОСНО: данъчно третиране по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) при предоставяне ваучери за храна
Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите с вх.№ М-26-С-699/27.11.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството има служители, които освен на пълен, работят на 3-часов работен ден по трудов договор, както и лица, ангажирани по граждански договори.
Поставени са следните въпроси:
1. Допустимо ли е размерът на разходите за ваучерите да бъде съобразен с реално отработеното време, за да се ползва данъчното облекчение, или е необходимо да бъдат в еднакъв размер за работещите на 8-часов работен ден и работещите на 3-часов работен ден? Например работещите на 8-часов работен ден да получат ваучер в размер на 80 лв., а работещите на 3-часов работен ден да получат ваучер в размер на 30 лв.
2. Трябва ли да бъдат предоставени ваучери на лица, които са ангажирани към дружеството по граждански договори?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите и съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното становище по направеното запитване:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 204. ал. 1. т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работниците и служители и лицата по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна (чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО).
За целите на данъчното облагане понятието „социални разходи, предоставени в натура“ е дефинирано в т. 34 на § l от ДР на ЗКПО, чиито критерии трябва да са изпълнени едновременно, за да може определени разходи да се квалифицират като социални и да се третират по реда на част четвърта от закона „Данък върху разходите“.
Според дефиницията, дадена в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Видно от определението, едно от изискванията, за да са налице социални разходи, е социалните придобивки да са достъпни за наетите лица. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.
В случаите на предоставяне на ваучери за храна се касае за социална придобивка, която поради своето естество (свързана е с храненето) предполага наетото лице да се явява на работа, т.е. тя би изпълнила своята цел и ако получаването ? е съобразено с отработените дни. Становище в този смисъл е изразено в писма с изх.№24-34-90/29.09.2014 г. и изх.№ 26-Ш-10/10.01.2020 г., които са публикувани в системата „Въпроси и отговори“ на интернет страницата на НАП.
В описания случай се касае за предоставяне на един и същ вид социални придобивки (ваучери за храна), но размерът на придобивката е различен в зависимост от отработените часове. След като е приемливо придобивките, свързани с хранене, да се предоставят на база отработени дни, то е допустимо техният размер да е различен за лицата, работещи на непълен работен ден. В случай че лицето работи няколко часа на ден, то няма пречка на същото да се предоставят ваучери за храна на стойност, обвързана с отработените часове.
За да се спази принципът на общодостъпност, разпределението на ваучерите за храна на база отработени часове трябва да е пропорционално спрямо разпределението на същите на база отработен ден (например сума по 80 лв. месечно за лица, работещи на осемчасов работен ден, съответно 30 лв. месечно за лица, работещи на тричасов работен ден) и на еднаква база (реално отработени дни/часове). Предвид изложеното, след като предоставянето на ваучерите за храна се базира на ясен критерий, то в този случай ще е налице изпълнение на изискването за общодостъпност на социалните придобивки, т.е. разходите за ваучери за храна ще се третират като социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, при едновременно изпълнение и на останалите критерии.
По втори въпрос:
В определението за социални разходи, предоставени в натура, са посочени две категории лица: първо, работници и служители и второ, наети по договор за управление и контрол. Първите са лицата, които са в трудови правоотношения, уредени в КТ. Във втората категория попадат лица, които изпълняват задълженията си по силата на договор, уреден в Търговския закон. Доколкото в описания от Вас случай гражданските договори, по които са наети лицата, не са договори за управление и контрол, то тези лица не попадат сред изчерпателно изброените в 204. ал. 1, т. 2 от ЗКПО.
Това означава, че лицата, които са ангажирани към дружеството по граждански договори са извън кръга на лицата, в полза на които могат да се правят социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
В случай че дружеството възложител все пак направи счетоводни разходи за ваучери за храна в полза на лица, наети по граждански договор, то те не са социални по своя характер и следователно за тях е неприложима разпоредбата на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. Облагата в полза на такива лица ще третира като доход, подлежащ на облагане по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ с 10 на сто данък.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/