fbpx

данъчно третиране по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) при предоставяне ваучери за храна

Изх. № М-26-С-699
Дата: 18.01.2021 год.
ЗКПО, чл. 204. ал. 1. т. 2;

ДР на ЗКПО, т. 34 на § l

ОТНОСНО: данъчно третиране по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) при предоставяне ваучери за храна

Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите с вх.№ М-26-С-699/27.11.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството има служители, които освен на пълен, работят на 3-часов работен ден по трудов договор, както и лица, ангажирани по граждански договори.
Поставени са следните въпроси:
1. Допустимо ли е размерът на разходите за ваучерите да бъде съобразен с реално отработеното време, за да се ползва данъчното облекчение, или е необходимо да бъдат в еднакъв размер за работещите на 8-часов работен ден и работещите на 3-часов работен ден? Например работещите на 8-часов работен ден да получат ваучер в размер на 80 лв., а работещите на 3-часов работен ден да получат ваучер в размер на 30 лв.
2. Трябва ли да бъдат предоставени ваучери на лица, които са ангажирани към дружеството по граждански договори?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите и съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното становище по направеното запитване:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 204. ал. 1. т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работниците и служители и лицата по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна (чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО).
За целите на данъчното облагане понятието „социални разходи, предоставени в натура“ е дефинирано в т. 34 на § l от ДР на ЗКПО, чиито критерии трябва да са изпълнени едновременно, за да може определени разходи да се квалифицират като социални и да се третират по реда на част четвърта от закона „Данък върху разходите“.
Според дефиницията, дадена в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Видно от определението, едно от изискванията, за да са налице социални разходи, е социалните придобивки да са достъпни за наетите лица. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.
В случаите на предоставяне на ваучери за храна се касае за социална придобивка, която поради своето естество (свързана е с храненето) предполага наетото лице да се явява на работа, т.е. тя би изпълнила своята цел и ако получаването ? е съобразено с отработените дни. Становище в този смисъл е изразено в писма с изх.№24-34-90/29.09.2014 г. и изх.№ 26-Ш-10/10.01.2020 г., които са публикувани в системата „Въпроси и отговори“ на интернет страницата на НАП.
В описания случай се касае за предоставяне на един и същ вид социални придобивки (ваучери за храна), но размерът на придобивката е различен в зависимост от отработените часове. След като е приемливо придобивките, свързани с хранене, да се предоставят на база отработени дни, то е допустимо техният размер да е различен за лицата, работещи на непълен работен ден. В случай че лицето работи няколко часа на ден, то няма пречка на същото да се предоставят ваучери за храна на стойност, обвързана с отработените часове.
За да се спази принципът на общодостъпност, разпределението на ваучерите за храна на база отработени часове трябва да е пропорционално спрямо разпределението на същите на база отработен ден (например сума по 80 лв. месечно за лица, работещи на осемчасов работен ден, съответно 30 лв. месечно за лица, работещи на тричасов работен ден) и на еднаква база (реално отработени дни/часове). Предвид изложеното, след като предоставянето на ваучерите за храна се базира на ясен критерий, то в този случай ще е налице изпълнение на изискването за общодостъпност на социалните придобивки, т.е. разходите за ваучери за храна ще се третират като социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, при едновременно изпълнение и на останалите критерии.
По втори въпрос:
В определението за социални разходи, предоставени в натура, са посочени две категории лица: първо, работници и служители и второ, наети по договор за управление и контрол. Първите са лицата, които са в трудови правоотношения, уредени в КТ. Във втората категория попадат лица, които изпълняват задълженията си по силата на договор, уреден в Търговския закон. Доколкото в описания от Вас случай гражданските договори, по които са наети лицата, не са договори за управление и контрол, то тези лица не попадат сред изчерпателно изброените в 204. ал. 1, т. 2 от ЗКПО.
Това означава, че лицата, които са ангажирани към дружеството по граждански договори са извън кръга на лицата, в полза на които могат да се правят социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
В случай че дружеството възложител все пак направи счетоводни разходи за ваучери за храна в полза на лица, наети по граждански договор, то те не са социални по своя характер и следователно за тях е неприложима разпоредбата на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. Облагата в полза на такива лица ще третира като доход, подлежащ на облагане по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ с 10 на сто данък.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

ДОПК, чл.194, aл. 4,ДОПК, чл.87

1000 София, бул. “Княз Дондуков” № 52 Телефон: (02) 98591 Факс: (02)9859 3099Изх. № 92-00-1007Дата:26.5.2014год. ДОПК, чл. 87; ДОПК, чл. 194, ал. 4.Във връзка с Вашe писмо Изх. № 630/13.11.2012 г., постъпило вна Националната агенция за приходите с вх. № 92-00-1007/19.11.2012 г., Ви уведомяваме следното: Удостоверенията, издавани по различните правни основания по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс

Становище на НАП с Изх. №53-00-34 от 16.05. 2019 г.

Изх. №53-00-3416.05. 2019 г. Чл.72 от ЗДДС Чл.18 от ЗКПО В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-00-34/15.04.2019 г. във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).В запитването е изложена следната фактическа обстановка: ЕАД притежава лицензия

осигуряване на работници и служители, наети от общината по програми, финансирани от Министерството на труда и социалната политика.

3_1921/01.07.2010 г.КСО, чл. 7, ал. 3Относно: осигуряване на работници и служители, наети от общината по програми, финансирани от Министерството на труда и социалната политика.Постъпило е писмено запитване във връзка с приложението на осигурителното законодателство. Според изложеното в запитването Община – …………. като „работодател” сключва трудови договори с работници и служители по национални програми – „ОСПОЗ”,

данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на получена стока на територията на страната, която ще бъде оформена като внос в държава-членка

3_2174/16.09.2015 г.ЗДДС, чл. 16, ал. 1 и ал. 4;ЗДДС, чл. 54, ал. 1;ЗДДС, чл.13, ал. 1, ал. 3 и ал. 6;ЗДДС, чл. 117, ал. 1, т. 1;ППЗДДС,чл. 9, ал. 6Относно: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на получена стока на територията на страната, която ще бъде оформена като внос в държава-членкаВ

ЗДДС, чл.45

2_2256/03.07.2007г.ЗДДС, чл.45С писмо, заведено в регистъра на Дирекция “ОУИ” се поставят следните въпроси, във връзка с приложението на чл.45 ЗДДС:1. „Нова” ли е всяка сграда, която има степен на завършеност „груб строеж” от гледна точка на периода, в който е придобила тази степен на завършеност.2. „Нова” ли е всяка сграда, която е узаконена с удостоверение

задължителното здравно осигуряване на български граждани които живеят /пребивават/ в държава членка на Европейският съюз /ЕС/

2_114/ 28.01.2015 г. ЗЗО чл.33, ал.1, т.1 и 2 Чл.33, ал.2 ОТНОСНО: задължителното здравно осигуряване на български граждани които живеят /пребивават/ в държава членка на Европейският съюз /ЕС/ В запитването е изложена следната фактическа обстановка, от 1997 г. се осигурявате здравно в Белгия, а от 2008 г. до м.май 2013 г. в България. От м.май

осигуряване на работниците и служителите (лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от КСО) за времето, през което са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните орга

3_3038/30.05.2007 г.КСО, чл. 9, ал. 3, т. 2ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1Относно: осигуряване на работниците и служителите (лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от КСО) за времето, през което са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи.Според изложеното в запитването за

данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в случаите на извършване на монтаж на съоръжение – лентов филтър и изграждане на стоманена конструкция, необходима при монтажа му

Изх. № М-24-33-113Дата:03.12.2012 год. ЗДДС, чл. 21, ал. 2; ЗДДС, чл. 128. Относно: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в случаите на извършване на монтаж на съоръжение – лентов филтър и изграждане на стоманена конструкция, необходима при монтажа му Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № М-24-33-113/09.05.2012

Scroll to Top