данъчното третиране съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на доходите от разпореждане с финансови инструменти на регулираните пазари на САЩ, Хонг Конг и Австралия.

Изх. № М-26-И-69
Дата: 22.07.2020 год.
ЗКПО, чл. 44;
ЗКПО, чл. 196;
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 3.

ОТНОСНО: данъчното третиране съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на доходите от разпореждане с финансови инструменти на регулираните пазари на САЩ, Хонг Конг и Австралия.

Във Ваше запитване, препратено по компетентност в ЦУ на НАП и заведено с вх.№М-26-И-69#2/19.02.2020 г., изразявате мнение, че регулираните пазари на САЩ, Хонг Конг и Австралия са еквивалентни на регулираните пазари в Европейския съюз по смисъла на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2020/92/ЕО и на директива 2011/61/ЕС (Директива 2014/65/ЕС). Поставяте следния въпрос:
Попадат ли регулираните пазари на САЩ, Хонг Конг и Австралия в обхвата на чл. 152, ал. 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ), с оглед приложимостта на специалното данъчно третиране на чл. 44 и чл. 196 от ЗКПО и на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по направеното запитване:
Разпоредбите на чл. 44 и чл. 196 от ЗКПО и чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ във връзка с § 1, т. 11 от ДР на ЗДДФЛ въвеждат облекчение за доходи от сделки с финансови инструменти, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 152, ал. 1 и 2 от ЗПФИ.
На основание чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ не са облагаеми доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на §1, т. 11 от допълнителните разпоредби (ДР) на закона. В дефиницията попадат сделките с дялове и акции на колективни инвестиционни схеми и на национални инвестиционни фондове, акции, права и държавни ценни книжа, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 152, ал. 1 и ал. 2 от ЗПФИ.
На основание чл. 196 от ЗКПО не се облагат с данък при източника доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на §1, т. 21 от ДР на закона.
Съгласно чл. 44 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат се елиминират печалбите и загубите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на §1, т. 21 от ДР на закона.
Съгласно дефиницията, дадена в §1, т. 21, буква „а” от ДР на ЗКПО в понятието „Разпореждане с финансови инструменти” за целите на чл. 44 и чл. 196 попадат сделките с дялове и акции на колективни инвестиционни схеми и на национални инвестиционни фондове, акции, права и държавни ценни книжа, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 152, ал. 1 и 2 от ЗПФИ.
Съгласно определението в т. 70 от ДР на ЗКПО, „Регулиран пазар” е този по смисъла на чл. 152, ал. 1 и 2 от ЗПФИ.

С цел изясняване на въпросите, породени от правната рамка, която регулира пазарите на финансови инструменти, беше изпратено искане за становище до Комисията за финансов надзор (КФН), която на основание чл. 13, ал. 1, т. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор има правомощие да дава писмени указания относно прилагането и тълкуването на ЗПФИ. В становище на КФН с изх. №РГ-03-157-9/15.07.2020 г., е посочено следното:
„В Европейския съюз рамковата нормативна уредба относно пазарите за финансови инструменти е разписана в Директива 2014/65/ЕС, която в българското законодателство е транспонирана основно в ЗПФИ.
Съгласно чл. 152, ал. 1 от ЗПФИ, „Регулиран пазар” е многостранна система, организирана и/или управлявано от пазарен оператор, която среща или съдейства за срещането на интересите за покупка и продажба на финансови инструменти на множество трети страни чрез системата и в съответствие с нейните недискреционни правила, по начин, резултатът от който е сключването на договор във връзка с финансовите инструменти, допуснати до търговия съгласно нейните правила и/или системи, лицензирана и функционираща редовно в съответствие с изискванията на този закон и актовете да прилагането му.
От своя страна, разпоредбата на чл. 152, ал. 2 от ЗПФИ допълва, че „регулиран пазар” е и всяка многостранна система, която е лицензирана и функционира в съответствие с Директива 2014/65/ЕС.
На следващо място съгласно чл. 79, ал. 5, т. 1, б. „а” от ЗПФИ, инвестиционният посредник, предоставящ инвестиционни услуги по чл. 6, ал. 2, т. 1 и/или 2 от този закон с или без допълнителни услуги, може да предоставя такива услуги, без да получава от клиента информация по ал. 1 на същия чл. 79, или без да извършва оценка за целесъобразност, когато предмет на услугите са акции, допуснати до търговия на регулиран пазар или на еквивалентен пазар на трета държава, или в МСТ, когато това са акции на дружества, с изключение на дялове на предприятия, които не са колективни инвестиционни схеми, и акции, които включват деривативен инструмент.
За целите на чл. 79, ал. 5, т. 1 от ЗПФИ пазарът на трета държава се счита за еквивалентен на регулиран пазар, когато Европейската комисия е взела решение за еквивалентност при спазване на изискванията и процедурата по чл. 25, § 4, ал. 3 и 4 от Директива 2014/65/ЕС (чл.79, ал. 7 от ЗПФИ).
Съгласно чл. 79, ал. 9 от ЗПФИ, по смисъла на ал. 8 от същия член правната и надзорната рамка на трета държава се счита за еквивалентна, ако отговаря на следните условия:
1. пазарите подлежат на лицензионен режим и на ефективен текущ надзор;
2. пазарите имат ясни и прозрачни правила по отношение на допускането на ценни книжа до търговия, така че ценните книжа могат да се търгуват по правилен, надлежен и ефикасен начин и са свободно прехвърлими;
3. емитентите на ценни книжа са задължени за периодично и текущо предоставяне на информация, така че да се осигури висока степен на защита на инвеститорите;
4. осигурени са прозрачност и цялост на пазара чрез мерки за предотвратяване на пазарни злоупотреби под формата на търговия с вътрешна информация и манипулиране на пазара.
От така описаните условия е видно, че същите са формирани с цел да бъде осигурена необходимата защита на интересите на инвеститорите, на които лицензираните в Европейския съюз инвестиционни посредници предоставят своите услуги.
Към настоящият момент ЕК е взела 5 Решения за еквивалентност, от които 3 са все още в сила, както следва:
1. Решение за изпълнение (ЕС) 2017/2318 на Комисията от13 декември 2017 г. относно еквивалентността на правната и надзорна уредба за финансовите пазари в Австралия в съответствие с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на съвета;
2. Решение изпълнение (ЕС) 2017/2319 на Комисията от13 декември 2017 г. относно еквивалентността на правната и надзорна уредба на признатите фондови борси в специален административен район Хонг Конг в съответствие с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на съвета;
3. Решение изпълнение (ЕС) 2017/2320 на Комисията от13 декември 2017 г. относно еквивалентността на правната и надзорна уредба на Съединените американски щати за националните борси за търговия на ценни книжа и алтернативните системи за търговия в съответствие с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на съвета.“
Предвид гореизложеното в становището е обобщено следното:
„Пазарите за финансови инструменти в така изброените държави се считат за еквивалентни на регулираните пазари в Европейския съюз единствено за целите на чл. 79, ал. 5, т. 1 от ЗПФИ.
Не са налице основания да се счита, че посочената еквивалентност се разпростира по отношение на други аспекти от дейността на тези пазари и на инвестиционните посредници, които сключват сделки на същите, вкл. и по отношение на данъчното третиране на визираните сделки.
В обхвата на чл. 152, ал. 2 от ЗПФИ попадат единствено регулирани пазари по смисъла на чл. 4, § 1, т. 21 от Директива 2014/65/ЕС, които са лицензирани и функционират в съответствие с изискванията на директивата в други държави-членки на Европейския съюз или Европейското икономическо пространство. Гореизброените три трети държави не са сред членове на някоя от тези организации, съответно не транспонират и не прилагат изискванията на Директива 2014/65/ЕС, предвид което установените там пазари на финансови инструменти не попадат в обхвата на цитираната разпоредба от ЗПФИ.”
Предвид гореизложеното, отговорът на поставения от Вас въпрос е следният: Регулираните пазари на САЩ, Хонг Конг и Австралия не попадат в обхвата на чл. 152, ал. 2 от ЗПФИ и специалното данъчно третиране, регламентирано в чл. 44 и чл. 196 от ЗКПО и в чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, не е приложимо за доходите от разпореждане с финансови инструменти на тези пазари.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/М. КРЪСТАНОВА/

5/5

Вашият коментар