20-00-223/02.04.2008 г.
ЗКПО, чл.10, ал.3
ЗКПО, чл12, ал.5, т.6
ЗКПО, чл.195, ал.4
ЗКПО, чл.156, ал.3
ЗКПО, §1, т.9 от ДР
В писмото поставяте въпроси, свързани с прилагането на ЗКПО в частта му относно данък, удържан при източника при следната фактическа обстановка:
1. Дружеството е клон на „….” – Великобритания. Във връзка с всеобхватното управление на всички клонове и дъщерни фирми, фирмата-майка им разпределя извършенитеразходи за управление по себестойност. Базата за определяне на разходите е относителния дял на всяко дъщерно дружество в общите приходи. Периодът за префактуриране на разходите е след всяко тримесечие. Тъй като тези разходи за управление са по себестойност с цел норманото управление на клона, може ли да бъде приложен чл.195, ал.4 от ЗКПО?
2. „……” клон има за предмет на дейност:
2.1. Извършване на сертификационни одити по системата за управление на качеството, т.е. ИСО, както и по други системи за управление на базата на международни стандарти и
2.2 Извършване на инспекции на корабите. За тази дейност са подписани договори с български фирми, притежатели на кораби, за извършването на изискуемите според международните правила и конвенции за търговско мореплаване инспекции. Всяка инспекция приключва с издаването на международен сертификат за годност на отделните системи, елементи, както и на кораба като цяло. Сертификатът има определен срок и без него корабът не може да влиза в никакви териториални води. При изтекъл срок на сертификата той се подновява от съответния клон на английското дружество, когато корабът се намира извън българската екватория. Клонът, подновил сертификата, издава фактура за услугата на българския клон, който от своя страна я префактурира на корабособственика. Тъй като доходът е от източник в България, инспекциите считат ли се за технически услуги по смисъла на § 1, т.9 от ДР на ЗКПО и следва ли данък при източника?
По 1-ви въпрос:
Възнагражденията за управление или контрол на българско юридическо лице е доход от източник в страната (чл12, ал.5, т.6 от ЗКПО), който подлежи на облагане с данък при източника по реда на чл.195 от ЗКПО. Съгласно разпоредбата на ал.4 на чл.195 от ЗКПО, когато място на стопанска дейност начислява доходите, посочени в чл.12, ал.2, 3, 5 и 8 от ЗКПО, на други части на предприятието си, разположени извън страната, следва да удържи и внесе данък при източника. Изключение от това правило са случаите, когато начислените суми са счетоводни разходи, които не се признават за данъчни цели или са счетоводни разходи или активи, отчетени по действително понесените разходи (себестойност), които се признават за данъчни цели на мястото на стопанска дейност.
Цитираното изключение е в пряка връзка с част втора, глава двадесета „Специфични правила за определяне на данъчния финансов резултат при трансфери между място на стопанска дейност в страната и друга част на същото предприятие, разположена извън страната” на ЗКПО. Съгласно чл.156, ал.3 от ЗКПО счетоводните разходи, отчетени по действително понесените разходи (себестойност) и възникнали при трансфер на услуги от друга част на същото предприятие, разположена извън страната, извън случаите на ал.1 и 2, се признават за данъчни цели в мястото на стопанска дейност в страната. Изречение първо се прилага и по отношение на получените административно-управленски услуги, свързани пряко с дейността на мястото на стопанска дейност. За данъчни цели задължително условие е разходите да са документално обосновани. Когато място на стопанска дейност е получател по транзакция от друга част на предприятието, извън страната, прилага се разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗКПО. Освен фактурата (издадена от английската фирма-майка), която трябва да отразява вярно документираните разходи за управление, е необходимо да има и други документи, които да удостоверяват по несъмнен начин същността и стойността (себестойността) на разхода, понесен отмайката.
С оглед изложеното до тук, начислените от българския клон суми, представляващи разходи за управление по себестойност, попадат в хипотезата на чл.195, ал.4 от ЗКПО.
По 2-ри въпрос:
Съгласно §1, т.9 от ДР на ЗКПО „Възнаграждения за технически услуги” са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
Извършването на сертификационни одити, инспекции на корабите и издаването на международни сертификатине се обхващат от легалното определение за технически услуги по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗКПО, респективно не попадат в кръга на доходите по чл.12, ал.5, които подлежат на облагане по реда на чл.195 от същия закон.
Независимо че изброените дейности не са изрично упоменати в посочената дефиниция, част от тях могат да съдържат разграничими елементи на технически услуги – писмени консултации и становища, препоръки, в тази си част възнаграждението на чуждестранния клон представлява доход от технически услуги и същия подлежи на облагане с данък при източника по реда на чл.195 от ЗКПО.
‘