.№ 26-Д-206
Дата:27.05.2014 год.
ЗКПО, чл. 16, ал. 2, т. 3;
ЗКПО, чл. 37.
Относно: данъчни ефекти по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), възникващи от обезценен заем
Внае постъпило Ваше писмо, заведено с вх. № 26-Д-206#2/22.04.2014 г., в което повторно поставяте въпрос относно данъчните ефекти по ЗКПО при неначисляване на счетоводни приходи от лихви по обезценен заем. Посочвате, че този въпрос е разгледан в две писма на НАП като според Вас становищата, изразени в тези писма, са противоречиви.
Във връзка с това Ви уведомявам следното:
Поддържам становището, изразено в писмо Изх. № 26-Д-206#1/12/04.02.2013 г., с уточнението, че същото е валидно при условие, че отпускането на заема не е в ситуация на отклонение от данъчно облагане, в т.ч. в хипотезата на чл. 16, ал. 3 от ЗКПО, която разглежда данъчното третиране на привидни сделки.
Във връзка с това следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО би намерила приложение в случай, че в договора за заем не е предвидена лихва или е предвидена такава, но тя се отличава от пазарната. Тогава за данъчни цели следва да бъде определена пазарна лихва, която ще рефлектира при определяне на данъчните финансови резултати за данъчните периоди от отпускане на заема до неговото погасяване или до настъпване на обстоятелство по чл. 37, ал. 1 от ЗКПО. Това е така, защото чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО във връзка с ал. 1 на същата разпоредба предвижда, че за отклонение от данъчно облагане се смята и получаването и предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ. Именно в посочените случаи съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО данъчната основа следва да се определи без да се взема под внимание, че съгласно договора заемът се предоставя без лихва или е предвиден лихвен процент, но той се отличава от пазарната лихва, а следва да се определи такава данъчна основа, която би се получила при обичайно предоставяне на заем с договорена пазарна лихва, при който се цели постигане на същия икономически резултат, но който не води до отклонение от данъчно облагане.
В този случай цялата пазарна лихва (при безлихвен заем) или разликата между пазарната лихва и определената в договора (при заем с договорена лихва, отличаваща се от пазарната) не попада в обхвата на счетоводното законодателство, тъй като не се касае за счетоводни приходи/разходи от лихви, а за пазарна лихва, определена за данъчни цели. Както беше посочено по-горе, така определената пазарна лихва или разликата между нея и определената в договора (при заем с договорена лихва, отличаваща се от пазарната) ще рефлектира при определяне на данъчните финансови резултати за данъчните периоди от отпускане на заема до неговото погасяване или до настъпване на обстоятелство по чл. 37, ал. 1 от ЗКПО по отношение на главницата по заема.
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/
‘