Изх. № 53-04-248
21.04. 2016 г.
§1, т. 18 от ДР на ЗДДС
чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС
на чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-248/23.03.2016 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„A“ АД осъществява хотелиерска и туроператорска дейност. Дружеството притежава хотели в гр. ….. За туристите се организират екскурзии в Странджа и региона, като по-голямата част от преходите са в планински условия. Във връзка с това дружеството е закупило автомобил с висока проходимост BMW X5 xDrive40d с 6+1 места, който ще бъде използван за отдаване под наем във връзка с организираните мероприятия.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Има ли дружеството право на данъчен кредит за начисления данък при покупката на автомобила?
По така установената фактическата обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Общите предпоставки за възникването и упражняването на правото на данъчен кредит са регламентирани в чл. 68, чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС. Съгласно тези разпоредби регистрираното лице има право да приспадне сумата на начисления му данък от данъчните си задължения по закона при наличието на определени условия, едно от които е получена стока по облагаема доставка, която ще се използва за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки. Смисълът на тези разпоредби е чрез системата от данъчни кредити на всеки участник по веригата на потреблението да се прехвърли цялата данъчна тежест върху крайния потребител, което е и целта на ДДС, като косвен, многофазен, некумулативен данък.
Доколкото автомобилите представляват стока по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, а прехвърлянето на собствеността върху тях е доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от закона, при спазване и на останалите изисквания на закона, общите разпоредби относно данъчния кредит се прилагат и по отношение на доставките на автомобили. Изключение от това правило е въведено с разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС,които установяват ограничение на правото на приспадане на данъчен кредит в случаите, когато предмет на облагаемата доставка е лек автомобил или стоки или услуги, предназначени за ремонт, поддръжка, подобрение и експлоатация на такъв, дори да са изпълнени останалите условия относно правото на приспадане на данъчен кредит. Това изключение от общите правила не се прилага при наличието на някое от условията по ал. 2 на чл. 70 от ЗДДС.
По смисъла на §1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ДР на ЗДДС) лек е автомобилът, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. По аргумент на противното това означава, че автомобил, в който броят на местата за сядане превишава 5, не се счита за лек за целите на облагането с ДДС. Поради това ограниченията на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС не могат да бъдат приложени по отношение на автомобил, в който местата за сядане са 6. От това следва, че при удовлетворяване и на останалите изисквания, регламентирани в чл. 68, чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС, дружеството ще има право на данъчен кредит за доставката на автомобила, както и за доставките на стоки и услуги, свързани с ремонт, поддръжка, подобрение и експлоатация, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали за този автомобил.
В случая от съществено значение е да се има предвид, че автомобилът, както и стоките и услугите, свързани с експлоатацията му, следва да се използват за целите на извършваните от дружеството облагаеми доставки. В случай, че автомобилът, за който е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, се използва за предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците или служителите, или за цели, различни от независимата икономическа дейност, по силата на чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС това предоставяне се определя като възмездна доставка на услуга, подлежаща на облагане с ДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘