Данъчно и осигурително третиране на доходите от стопански риболов,

Изх. № 24-31-141/09
Дата: 02.02.2010 год.
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 9;
ЗДДФЛ, чл. 29, т. 1, б. „а”;
ЗДДФЛ, чл. 30;
ЗДДФЛ, чл. 50;
ДР на ЗДДФЛ, §1, т. 1.
ОТНОСНО: Данъчно и осигурително третиране на доходите от стопански риболов,
придобити от физическо лице, което не е регистрирано като едноличен търговец.
В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и
управление на изпълнението“ – … и препратено по компетентност в Дирекция
„Данъчно-осигурителна методология“ на Националната агенция за приходите (вх. № 24-
31-141/16.12.2009 г.), Ви уведомявам следното:
От изложеното в запитването е видно, че притежавате разрешително и
извършвате стопански риболов в река Дунав. В тази връзка уточнявате, че продавате
уловената риба на физически и юридически лица, а за улова и продажбите водите
дневник, заверен от Рибната инспекция.
При така указаната от Вас фактическа обстановка, поставените въпроси са:
1. За 2009 г. следва ли да бъде подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от
ЗДДФЛ за получените доходи от продажба на риба и ако следва – кое приложение да бъде попълнено?
2.Предвид факта, че не сте регистриран като едноличен търговец, земеделски
производител и свободна професия, как ще подадете декларация образец № 6 за
платените от Вас осигуровки като физическо лице с ЕГН?
3.С кой нормативен документ се урежда облагането на доходите от стопански
риболов (от река Дунав в конкретния случай)?
С оглед изложената фактическа обстановка, изразяваме следното принципно
становище относно данъчното и осигурително третиране на доходите Ви от стопански
риболов:
I. Данъчно третиране:
Облагането на доходите на физическите лица, в т. ч. и на доходите от стопански
риболов, е материя, уредена със Закона за данъците върху доходите на физическите лица
(ЗДДФЛ). По силата на чл. 6 от същия закон местните физически лица са носители на
задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в
чужбина. Съгласно чл. 8, ал. 9 от ЗДДФЛ, в обхвата на доходите от източник в
Република България са и доходите от рибно стопанство на територията на страната. За
целите на данъчния закон „страната“, „когато се употребява в географски смисъл,
включва територията, върху която Република България упражнява своя държавен
суверенитет, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в
пределите на които Република България упражнява суверенни права в съответствие с
международното право“ (§ 1, т. 1 от ДР на ЗДДФЛ). Следователно, обстоятелството, че
ползвате р. Дунав за извършване на стопански риболов, не променя естеството на
доходите Ви от продажбата на уловената риба – доходи от рибно стопанство,
придобити от източник в Република България. Аргумент в тази насока са също и
разпоредбите на чл. 3 от Закона за рибарството и аквакултурите, в съответствие с които
българският участък на р. Дунав е рибностопански обект, който се ползва от
физически и юридически лица при условията и по реда на този закон за стопански и
любителски риболов. Понятието „българският участък на р. Дунав“, използвано в
Закона за рибарството и аквакултурите, се припокрива с понятието „вътрешни водни
пътища“ по смисъла на чл. 70 от Закона за морските пространства, вътрешните
водни пътища и пристанищата на Република България – участъкът на р. Дунав от
километър 845,650 до километър 374,100, ограничен между десния бряг на реката и
демаркационната линия на границата между Република България и Румъния,
определена съобразно Конвенцията за определяне речната граница между България и
Румъния от 1908 г.“.
В Закона за рибарството и аквакултурите е предвидено, че разрешително за стопан-ски риболов при условията и по реда на този закон се издава на юридически лица и едно-лични търговци, както и на физически лица, които не са регистрирани като търговци. В съответствие с разпоредбите на ЗДДФЛ, когато стопанският риболов се извършва от фи-зическо лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон, доходите от тази дей-ност се третират като доходи от друга стопанска дейност, различна от стопанска дейност като едноличен търговец. Съгласно чл. 29, т. 1, буква „а“ от същия закон, облагаемият до-ход от рибно стопанство (в т. ч. от стопански риболов) се определя, като придобитият до-ход се намалява с разходи за дейността в размер 40 на сто. Годишната данъчна основа се формира, като облагаемият доход, придобит през данъчната година, се намалява с вноски-те, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни внос-ки, които са за сметка на физическото лице (чл. 30 от ЗДДФЛ).
При условие, че през данъчната година не са придобити и доходи от източници в
чужбина, които подлежат на деклариране, доходите от рибно стопанство с източник в
Република България се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ
(Образец 2001) и съответно – в Приложение № 3 (Образец 2031), което е неразделна част
от декларацията.
Следва да имате предвид, че по силата на ЗДДФЛ доходите от рибно стопанство
се облагат както годишно, така и авансово. Редът за авансовото облагане е в зависимост
от това дали физическото лице придобива доходите в качеството на самоосигуряващо се
лице или в качеството на лице, което не е самоосигуряващо се.
II. Осигурително законодателство:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата,
регистрирани като упражняващи свободна професия, се осигуряват задължително за
инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да
се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина
(НООСЛБГРЧ) за лица, упражняващи свободна професия и /или занаятчийска
дейност по регистрация, се считат тези, които:
-упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с
нормативен акт: нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители,
експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, затрахователни агенти
по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
-които плащат патентен данък и не са еднолични търговци;
– които извършват професионална дейност за свой риск и за своя сметка,
регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ.
Лицата, които упражняват свободна професия и/или занаятчийска дейност
подлежат на задължително вписване в регистър БУЛСТАТ към Агенцията по
вписванията (чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ).
Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър и бази данни за
задължените лица. Съгласно чл. 82 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
данните за тези лица се вписват служебно от съответната компетентна териториална
дирекция въз основа на данните от регистър БУЛСТАТ, съответно търговския регистър
към Агенцията по вписванията.
Задължението за осигуряване на лицата, регистрирани като упражняващи
свободна професия и/или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или
възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или
прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧ). Започването, прекъсването, възобновяването
или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация по утвърден
образец от Изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална
дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал.
2 от същата наредба).
В конкретния случай, физическото лице, извършващо стопански риболов няма
регистрация като упражняващо свободна професия и/или занаятчийска дейност в
Агенцията по вписванията, съответно в съответната компетентна териториална
дирекция на НАП, поради което не попада в определението за лице, упражняващо
свободна професия по регистрация по смисъла на чл. 1, ал. 5 от НООСЛБГРЧ и няма
задължение за задължително социално осигуряване. В хипотезата, когато физическото ли-
це не е здравно осигурено по чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, внася здравноосигурителните си вноски по реда на чл. 40, ал. 5 от същия закон и извършва годишно изравняване на осигурителния си доход за здравно осигуряване.
На въпроса как физическото лице ще подаде декларация образец 6 за 2009 г.,
отговорът се съдържа в разпоредбата на чл. 13 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г.
за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, в сила до 31.12.2009 г., съгласно която лицата по чл. 40,
ал. 5 от ЗЗО не подават декларации по тази наредба.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest

Данъчно третиране по ЗДДС и по ЗКПО на предоставени от търговска верига талони, както и документирането им по реда на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговск

Изх. №26-К-79Дата: 05.11.2010 год. ЗДДС, чл. 6, ал. 4, т. 2; ЗДДС, чл. 25, ал. 7; ЗДДС, чл. 70, ал. 3, т. 5 във връзка

данъчно третиране по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ на задължението за подаване на годишна данъчна декларация за доходи от лихви за депозит в чужбина.

52/12.05.2009 г.ЗДДФЛ – чл.6; чл.10; чл.11; чл.12; чл.13, ал.1, т.8; чл.35; чл.50, ал.1, т.1ДОПК – чл.85Относно: данъчно третиране по Закона за данъците върху доходите на

aabed