Данъчно и осигурително третиране на доходите от управление и контрол, начислени/изплатени в полза на чуждестранно физическо лице

Изх. № 24-34-536
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
ОТНОСНО: Данъчно и осигурително третиране на доходите от управление и контрол, начислени/изплатени в полза на чуждестранно физическо лице
В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ – София и препратено по компетентност в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ на Националната агенция за приходите (вх. № 24-34-536/20.06.2007 г.), Ви уведомявам следното:
1. Данъчно третиране на доходите от управление и контрол, начислени/изплатени в полза на чуждестранно физическо лице.
Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) доходите от източник в България, начислени/изплатени на чуждестранните физически лица по договори за управление и контрол, се облагат с окончателен данък, независимо от обстоятелствата по чл.13 от същия закон. Съгласно чл.37, ал.2 от ЗДДФЛ окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи. В съответствие с чл.46, ал.1 и чл.65, ал.1 от ЗДДФЛ окончателният данък е в размер 10 на сто и се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода. Когато доходите са в полза на физическо лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, окончателният данък се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода (чл.65, ал.9 от ЗДДФЛ). Съгласно чл.66 от ЗДДФЛ данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.
Предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, удържали окончателен данък за начислени доходи в полза на чуждестранни физически лица, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец (чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ). Образецът на декларацията е утвърден със Заповед № ЗМФ – 1820 от 27.12.2006 г. на министъра на финансите и е обнародван в бр.2 на „Държавен вестник“ от 09.01.2007 г. Съгласно чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗДДФЛ декларацията се подава в сроковете за внасяне на данъка в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на доходите.
На основание чл.58 от ЗДДФЛ удостоверение за платен по реда на този закон данък от чуждестранно физическо лице се издава по искане на лицето. Искането се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която е подадена данъчната декларация по чл.55, т.е. данъчната декларация от платеца на дохода, удържал окончателния данък.
По силата на чл.37, ал.З от ЗДДФЛ не се облагат с окончателен данък доходите, освободени от облагане по чл.13 от същия закон и начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава – членка на Европейския съюз, както и в друга държава – членка на Европейското икономическо пространство. Тези обстоятелства се удостоверяват пред платеца на дохода с документ, издаден от данъчната администрация на държавата, в която лицето е установено за данъчни цели, и декларация от лицето, придобило дохода, че са налице обстоятелствата по чл.13 от ЗДДФЛ (чл.37, ал.4 от ЗДДФЛ).
2. Задължително обществено осигуряване на физическо лице, гражданин на държава-членка, сключило договор за управление и контрол с българско търговско дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 на Кодекса за социално осигуряване изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите ( ред. ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) подлежат на задължително обществено осигуряване за всички осигурени социални рискове. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 33 от Закона за здравно осигуряване, за лицата, работещи по договори за управление и контрол здравноосигурителни вноски се дължат върху дохода, върху който се внасят вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО.
По смисъла на чл. 1 от Регламент (ЕИО) 1408/71 за прилагане на схеми за социална сигурност на наети, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в общността, лицата, упражняващи трудова дейност като изпълнители по договор за управление и контрол на търговско дружество се считат за наети лица и подлежат на задължително социално осигуряване съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване.
Основното правило на Регламент № 1408/71, отнасящо се до законодателството на държавата на трудова заетост, т.е. „1ех 1ос! 1аЬопз“ е регламентирано в член 13.2 на Регламент № 1408/71. Съгласно цитираната разпоредба всяко лице, което упражнява доходоносна дейност, е подчинено на законодателството на държавата-членка, в която работи като наето лице, самостоятелно заето лице, моряк или държавен служител.
Съгласно разпоредбите на чл. 13, параграф 2., б. „а“ от Регламент (ЕИО) № 1408/71, лице което е наето на работа на територията на една държава – членка, е подчинено на законодателството на тази държава, дори и ако седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието или лицето, което го е наело на работа се намира на територията на друга държава – членка.
За да се прецени дали за лицето е приложимо българското осигурително законодателство и следва ли да внася социални и здравноосигурителни вноски в България е необходима информация относно обстоятелството дали то е едновременно с това наето или самостоятелно заето лице в друга държава-членка. Предвид това, по-долу ще бъдат разгледани и хипотезите при които лице е трудово заето в две или повече държави-членки.
Съгласно разпоредбата на чл. 14, параграф 2, буква „б“ от Регламент 1409/71, лице, което е обичайно наето на работа на територията на две или повече държави-членки, е подчинено на държавата -членка, в която пребивава, ако отчасти упражнява дейността си на тази територия.
Терминът „пребиваване“ се дефинира само като „Обичайно пребиваване“, съгласно чл.1з на Регламента. Съдът на европейските общности е постановил, че дадено наето лице се счита за пребиваващо там, където се намира обичаен център на интереси.
Хипотезата при която едно лице е едновременно наето на територията на една държава-членка и самостоятелно заето на територията на друга държава-членка се регламентира от разпоредбата на чл. 14(в) от Регламент 1408/71.
Съгласно чл. 14 в, параграф (а) от Регламент № 1408/71, ако параграф „б“ не предвижда друго, лице, което е наето на работа на територията на една държава -членка и същевременно е самостоятелно заето лице на територията на друга държава -членка, е подчинено на законодателството на държавата – членка, на чиято територия е наето на платена работа.
По силата на параграф (б) на чл. 14 в, параграф (а) не се прилага при условие, че държавата – членка е направила вписване в Анекс VII на Регламента. В този случай към лицето ще са приложими едновременно законодателствата на двете страни по заетост. При тази хипотеза съществува задължение посочените институции на двете държави да се уведомят писмено, че ще събират осигурителни вноски (чл. 12 а от Регламент 574/72). Като база за изчисляването им не се сумират доходите от двете държави, а се изчисляват и плащат поотделно.
Ако дадена държава е избрала да бъде включена в Анекс VII, тя остава компетентна за дейностите на лицата като самостоятелно заети лица в случай, че те упражняват дейност на нейна територия. В следствие на това лицето попада под юрисдикцията на две страни – всяка ще е компетентна за дейността, която се упражнява на нейна територия.
България направи вписване в Анекс VII на Регламент (ЕИО) 1408/71, което означава, че е възможно да възникне хипотеза на осигуряване едновременно в България и в друга държава-членка на ЕС, доколкото лицата ще упражняват едновременно заетост в другата държава-членка и самостоятелна заетост в България.
Към момента институция, посочена от министъра на труда и социалната политика да определя приложимо законодателство по чл.14 (2), 14 а(2) и 14в от Регламент (ЕИО) 1408/71 е Националният осигурителен институт (Анекс 10 към Регламент 1408/71).
Без оглед гореизложеното, необходимо е да имате предвид, че, съгласно чл.85 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и в съответствие с разпоредбите
на чл.З, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите, в кореспонденцията
си с Националната агенция за приходите сте длъжна да посочвате Вашата
идентификация (име и ЕГН/ЛНЧ, съответно фирма и БУЛСТАТ/ЕИК, издаден от
Агенцията по вписванията; адрес по чл.8 от ДОПК и адрес за кореспонденция),
както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано
запитването Ви.
//

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Оценете статията Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково

Прочети »