Изх. № 26-Х-22
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
По повод Ваше писмо, постъпило вна Националната агенция за приходите с вх. № 26-Х-22/2007 г., Ви уведомявам за следното:
Съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и в съответствие с разпоредбата на чл. З, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите, в кореспонденцията си с Националната агенция за приходите, регистрираното лице е длъжно да посочва идентификацията си (име и ЕГН/ЛНЧ, съответно фирма и/или БУЛСТАТ/ЕИК, издаден от Агенцията по вписванията; адрес по чл. 8 от ДОПК и адрес за кореспонденция), както и данните за идентификация на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването му. Освен това фактическата ситуация е описана в писмото Ви изключително общо – посочено е, че дружеството е с едноличен собственик на капитала, което командирова свои служители на работа в българското дружество, но не сте представили договорите въз основа на които са уредени взаимоотношенията между двете дружества и/или между Вашето дружество и командированите работници.
Във връзка с горното, изразявам следното принципно становище по поставените въпроси, касаещи прилагането на ЗДДФЛ:
Обект на облагане по ЗДДФЛ са доходите на местните и чуждестранните физически лица, като датата на придобиването на дохода се определя по реда на чл. 11 от закона. На основание чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – за придобити доходи от източници в Република България. Според чл. 8, ал. 2 от закона доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗДДФЛ, в зависимост от формата на плащане доходите могат да бъдат парични и непарични. От запитването Ви става ясно, че на командированите лица се предоставя жилище, което те ползват напълно безплатно. Това на практика може да се квалифицира като непаричен доход за лицата, независимо дали жилището е собственост на дружеството или е наето под наем. Непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена (чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ). Пазарна цена по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК във връзка с § 1, т. 9 от ЗДДФЛ е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. На основание чл. 16, ал. 1 от ЗДЦФЛ, облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон, като за доходите от трудови правоотношения приложими са нормите на чл. 24 и 25 от същия. В тази връзка следва да се уточни, че трудови са и правоотношенията, свързани с наемане от чуждестранно лице, което няма място на стопанска дейност или определена база в страната, на работна сила, когато трудът се полага на територията на страната (§ 1, т. 26, буква „е“ от ЗДЦФЛ).
Имайте предвид, че съгласно чл. 75 от ЗДЦФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В конкретния случай, приложение намира Спогодбата между България и Австрия за избягване на двойното облагане с данъци на доходите и имуществата (Обн. ДВ, бр. 6 от 22 януари 1985 г., ратифицирана с Указ № 2095/1983 г. на Държавния съвет, в сила от 01.01.1985г.).
От гледна точка на прилагането на ЗКПО е възможно разходите за жилищата, в т.ч. и за наем, да се третират като скрито разпределение на печалбата на основание § 1, т.5 във връзка с т. 13 от ДР на ЗКПО и да не бъдат признати за данъчни цели.
//
‘