КСО – чл. 4, ал. 1, т. 8 и чл. 5, ал. 2;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 1;
ЗДДФЛ – §1, т. 29 от ДР
ОТНОСНО:Социално и здравно осигуряване на лице, което работи по трудов договор и получава доходи като съдебен заседател
Фактическа обстановка:
Лице, което работи по трудово правоотношение в Община –……, е назначено на длъжност «съдебен заседател» при Окръжен съд – …….. с мандат 2008 г. – 2013 г.
Въпрос:
1.Необходимо ли е във връзка с дейността му като «съдебен заседател» същото да бъде регистрирано като самоосигуряващо се лице?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище по запитването:
Правната фигура на „съдебния заседател” е характеризирана в Раздел ІІ от Закона за съдебната власт (ЗСВ), а редът, по който се посочват кандидатите за съдебни заседатели за районните, окръжните и военните съдилища е регламентиран в Наредба № 2 от 8 януари 2008 г. за съдебните заседатели. Анализът на посочената правна уредба показва, че длъжността „съдебен заседател” е изборна по своя характер. Съдебните заседатели се определят чрез избор от общите събрания на съдиите при съответния съд. Правоотношението, което възниква след полагане на клетва от съдебните заседатели, е мандатно със срок от 5 години. Съдебните заседатели получават възнаграждение от бюджета на съдебната власт.
Предвид изложеното, социалното осигуряване на съдебните заседатели следва да се провежда по реда на чл. 4, ал. 1, т. 8 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). По този ред след 1 януари 2004 г. се осигуряват лицата, които упражняват трудова дейност и получават доходи на изборни длъжности, когато в резултат на избора не е възникнало трудово правоотношение или правоотношение по управление и контрол. Осигуряването е за фонд “Пенсии“, фонд “Общо заболяване и майчинство“, фонд “Безработица“ и фонд “Трудова злополука и професионална болест“ на държавното обществено осигуряване. Лицата, родени след 31 декември 1959 г., се осигуряват задължително и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 от КСО).
На основание чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски за тези лица се дължат върху полученото или начислено, но неизплатено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход съгласно Приложение № 1 към чл. 8 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Минималният месечен размер на осигурителния доход за лицата, които получават възнаграждение само за участие в заседание, се определя пропорционално на дните, за които е изплатено възнаграждение (чл. 1, ал. 6 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).
Когато лицата, заемащи изборни длъжности, получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, в месечния осигурителен доход се включват осигурителните доходи от всички дейности (чл. 6, ал. 2 от КСО), но не повече от максималния размер на осигурителния доход, в поредност съгласно чл. 6, ал. 10 от КСО:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
При извършване на дейности на различни основания, изброени в една и съща точка на чл. 6, ал. 10 от КСО, както е в разглеждания случай – работа по трудово правоотношение (чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО) и като съдебен заседател (чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО), които попадат в т. 1,лицето само трябва да определи кои доходи да се поставят на първо място – чрез подаване на декларация (свободен текст) пред съответния осигурител. Следва да се има предвид, че се дава приоритет на доходите, които имат постоянен характер.
Здравното осигуряване на лицата, получаващи доходи за работа на изборни длъжности, се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) – на база дохода, върху който се изчисляват вноските за държавното обществено осигуряване.
За лицата, които получават доходи от работа на изборни длъжности, се подават данни с декларация образец № 1 съгласно Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Съгласно определението за понятието „лица, упражняващи свободна професия”, дадено в т. 29 на §1 от ДР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) такива са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
Във връзка с изложеното, независимо от това, че съдебните заседатели са изрично посочени сред изброените в т. 29 лица, по отношение на облагането им с данък по реда на ЗДДФЛ същите не биха могли да се дефинират като „лица, упражняващи свободна професия”, тъй като не са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. За целите на осигуряването съдебните заседатели се третират като лица, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности.
‘