ОТНОСНО: Данъчно и социално третиране на възнаграждения на вещи лица
Във връзка с Ваше запитване с вх. № 11-03-1/25.06.2012 год. в Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр. …………………. Ви уведомяваме за следното:
Според описаната в запитването Ви фактическа обстановка изплащате възнаграждения на вещи лица, които не са включени в списъка на вещите лица и се назначават като експерти по дела на основание чл.396, ал.2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Посочвате, че това са специалисти от различни области, каквито не са налице в списъка с вещите лица и са определени да се явяват като такива по делата от административния ръководител на предприятието, където същите работят на трудов договор, по искане на съда.
Интересувате се какво е данъчното и осигурителното третиране на изплатените възнаграждения на тези лица.
С оглед разпоредбите на действащото данъчно и осигурително законодателство изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 1, ал. 5, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) за лица, упражняващи свободна професия, се считат тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт: нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други.
Определение на категорията “лица, упражняващи свободна професия“ се съдържа и в §1, т.29 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ), а именно това са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а/ осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б/ не са регистрирани като еднолични търговци;
в/ са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
С §1 от Допълнителните разпоредби към Наредба № 1 от 16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, вещото лице е дефинирано като “специалист със специални знания и умения, включен в списък по чл. 398 от Закона за съдебната власт, както и специалист със специални знания и умения, което е назначено при условията на чл. 396, ал. 2 от Закона за съдебната власт”.
Статутът на вещите лица, както и редът и условията за изготвяне на списъците с вещи лица, са уредени в глава ХХІ от Закона за съдебната власт.
Вещото лице извършва експертизи (чл. 395, ал. 1 от ЗСВ) и се назначава от органа, който възлага експертизата, на принципа на случайния подбор от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица (чл. 396, ал. 1 от ЗСВ). Завсеки съдебен район на окръжен и на административен съд, както и за специализирания наказателен съд се съставят списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица (чл. 398, ал. 1 от ЗСВ). Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба при необходимост утвърждават отделни списъци за нуждите на своята дейност (чл. 398, ал. 2 от ЗСВ). Когато нуждите на съответния орган на съдебната власт налагат това, той може да назначи вещо лице от списъците на други съдебни райони (чл. 398, ал. 3 от ЗСВ). В чл. 396, ал. 2 от ЗСВ е допуснато още едно изключение – посочено е, че при необходимост за вещо лице може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък.
От изложеното следва, че лицата, които упражняват професията на “вещо лице“ въз основа на предварително вписване в списъка на вещите лица към съответния съд, се обхващат от определенията за “лица, упражняващи свободна професия“, въведени с чл.1, ал.5, т.1 от НООСЛБГРЧМЛи § 1, т.29 от ДР на ЗДДФЛ. Тези лица подлежат на вписване в регистър БУЛСТАТ на основание чл. 3, ал. 1 т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ.
Следователно, в хипотезата по чл. 396, ал. 2 от ЗСВ, когато е назначено вещо лице, което не е включено в списъците по чл. 398 от ЗСВ, не се е вписало като лице, упражняващо свободна професия в регистър БУЛСТАТ и е лице, определено от административния ръководител, с който е в трудови правоотношения, дейността на това лице по изготвяне на съдебни експертизи следва да се третира като работа без трудово правоотношение.
По отношение на данъчното третиране:
По смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗДДФЛ „извънтрудови правоотношения” са правоотношенията извън тези по т. 26 (трудовите), т. 28 (упражняване на занаят) и т. 29 (упражняване на свободна професия), по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец.
Съгласно чл. 43, ал.1 от ЗДДФЛ за доход, придобит от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, в т.ч. от извънтрудови правоотношения, се дължи авансов данък. Данъкът се дължи върху разликата между облагаемия доход, т.е. придобитият доход, намален с нормативно признатите разходи, и удържаните задължителни осигурителни вноски.
На основание чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ размерът на дължимия данък се определя от предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване – платци на доходи при изплащане на дохода, като горепосочената разлика се умножи по данъчната ставка 10 на сто.
Нормата на чл. 43, ал. 5 регламентира, че ал. 4 не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (каквито са вписаните вещи лица, упражняващи свободна професия) и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода.
На основание чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ предприятие, платец на доходи по чл. 29 е задължено да издаде сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които да предостави на лицето, придобило дохода.
По отношение прилагането на осигурителното законодателство:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са:
– лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец (чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО);
– лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение (чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО).
Възнаграждението за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 6, ал. 4 от КСО).
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4-6 от КСО (включително лицата, работещи без трудово правоотношение), на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
Лицата, родени след 31.12.1959 г., внасят осигурителни вноски и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).
На основание чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО за лицата, работещи без трудово правоотношение ако не се осигуряват по реда на т. 1, 2 и 2а и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността. Ако са осигурени по реда на т. 1, осигурителните вноски се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността, независимо от размера на полученото възнаграждение. Осигурителните вноски се внасят в съотношението по т. 1 от възложителя до 10-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.
Задължителните осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване се внасят от възложителя на работата, който изплаща възнаграждението.
От изложеното следва, че когато се назначават вещи лица на основание чл. 396, ал. 2 от Закона за съдебната власт, които не са включени в списъка на вещите лица и са определени да се явяват като такива по дела от административния ръководител на предприятието, където полагат труд по трудов договор, по искане на съда, подлежат на осигуряване по гореописания ред.
Обръщаме Ви внимание, че съгласно чл. 6, ал. 10 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 (в т.ч. от трудови правоотношения и правоотношения по управление и контрол);
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.