Изх. № 94-В-243
Дата: 21.06.2014 год.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 3;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 5;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 6;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 8;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 3, букви „а“ – „в“;
ДОПК, чл. 128;
ДОПК, чл. 129;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 5;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 6;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 11.
Относно: данъчно облагане и задължително обществено осигуряване при изплащане на възнаграждение по граждански договор на самоосигуряващи се лица.
Във връзка с Ваше писмо, препратено по компетентност от вна Националната агенция за приходите (НАП) и заведено с вх. № 94-В-243/2014 г., отговаряме следното:
Изложили сте следната фактическа обстановка:
С писмо от НОИсте уведомен, че през 2007 г. Ви е изплатен доход по граждански договор, по който предприятието-платец на дохода е удържало и внесло всички задължителни осигурителни вноски и данък. За този период сте в качеството насамоосигуряващо се лице и платецът на дохода не е трябвало да удържа осигурителни вноски. През 2014 г. контролните органи на НОИ са издали задължително предписание на предприятието за заличаване на подадените за Вас данни по реда на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, съответно предприятието може да направи искане до НАП за възстановяване на недължимо внесените осигурителни вноски.
Въпросът Ви е свързан с целесъобразността на действията на органите от двете администрации (НОИ и НАП) от гледна точка на лицата, задължени да внесат дължимитепублични вземания.
Предвид така изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба за 2007 г., изразявам следното становище:
1.По прилагане на осигурителното законодателство:
Съгласно чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислени и други доходи от трудова дейност.
Редът за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение, е регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 5 и чл. 6 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно цитираните разпоредби за лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец не са осигурени на друго основание по КСО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, ако месечният размер на възнаграждението е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
За лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец са осигурени на друго основание по КСО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, независимо от неговия размер след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен в Закона за бюджета на ДОО за съответната година.
Лицата, работещи без трудово правоотношение и подлежащи на осигуряване са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. На основание чл. 127 от КСОзадължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване в размер, определен в чл.157 от КСО.
Необходимо е да посочим, че осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО се разпределят между осигурителите и осигурените лица и се внасят от осигурителите в срока, регламентирани в чл. 7, ал. 6 от КСО.
Здравноосигурителната вноска за лицата, работещи без трудово правоотношение, се определя и внася по реда на чл. 40, ал. 1, т. 3, букви „а” – „в” от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
За лицата, работещи без трудово правоотношение, се подават данни съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителите, клоновете и поделенията им(декларации образец № 1 и № 6) в срока, определен в чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г.
В случаите, когато лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО (лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 3 от КСО), се прилага разпоредбата на чл. 11 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Съгласно цитираната разпоредба при изплащане на възнаграждение на самоосигуряващите се лица за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Лицата декларират пред платците на доходи(в случая – в образеца на „Сметката за изплатени суми” за 2007 г.), че са самоосигуряващи се лица. Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски върху възнагражденията за работа без трудово правоотношение при определянето на окончателния размер на осигурителния си доход по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО, т.е. тези възнаграждения участват при формиране на окончателния размер на осигурителния им доход. В съответствие с разпоредбата на чл. 3, ал. 1, изр. трето от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски като осигурителен доход тези възнаграждения следва да се отнесат за периода, за който е положен трудът.
Окончателниятразмер намесечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Окончателната осигурителна вноска се внася от самоосигуряващото се лице в размерите за фонд „Пенсии“.
Предвид изложеното, в качеството Ви на самоосигуряващо се лице, придобило облагаеми доходи през 2007 г., е следвало да включите възнаграждението за положениятруд без трудово правоотношениепри формирането на окончателния размер на осигурителния Ви доход за 2007 г. по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
Независимо, че са начислени и внесени в размера за фонд „Пенсии“ осигурителните вноски върху полученото възнаграждение без трудово правоотношение от осигурителя, въпросът опира до това – за чия сметка са осигурителните вноски с оглед прилагане разпоредбите на чл. 128 и чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО (в редакцията към 01.01.2007г.) осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО се разпределят между осигурител и осигурените в съотношение 65:35. При изплащане на възнаграждението за положен труд без трудово правоотношение вероятно не сте декларирали пред платеца на дохода, че сте самоосигуряващо се лице, поради което осигурителните вноски са разпределени в съотношението осигурител-осигурено лице, което в редакцията на чл. 6, ал. 3 от КСО, действаща през 2007 г. е 65:35. При извършена проверка от контролните органи на НОИ, във връзка с компетенциите им е установено, че осигурителят не е ималзадължение да Виосигурява и да подава данни за Вас по реда на Наредба № Н-8, тъй като сте самоосигуряващо се лице, и на основание чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. издават задължителни предписания за заличаването им. В случая, частта от осигурителните вноски, която е за сметка на осигурителя се явява недължимо внесена, а възстановяването се извършва по реда на чл. 128 – 129 от ДОПК.
Следва да имате предвид, че внасянето на осигурителните вноски е свързано и с осигурителни права за лицата. Окончателният размер на месечния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице се включва в дохода, от който се изчислява размера на пенсията. Заверката на осигурителния доход и стаж за работа без трудово правоотношение за 2007 година се извършва от контролните органи на НОИ в осигурителна книжка (чл. 7, ал. 4 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина-в редакцията до 31.12.20107 г.). В тази връзка може би е и по-късната проверка на органите от НОИ.
2.Данъчно облагане:
По силата на чл. 65, ал. 12 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за доходи от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ и за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество по чл. 31 от ЗДДФЛ, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, не се удържа и внася авансов данък от предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на тези доходи. Цитираната разпоредба е изменена с ДВ, бр. 94 от 2012 г. и се прилага в сила от 01.01.2013 г., катопромяната й е свързана с максимално уеднаквяване на сроковете за внасяне на дължимия авансов данък (данъкът се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода) и създаване на равнопоставено данъчно третиране при авансовото облагане на посочените видове доходи (без значение дали платецът е предприятие и самоосигуряващо се лице или друго физическо лице).
В заключение е необходимо е да се отбележи, че НАП установява задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, извършва тяхното обезпечаване и събиране. Функциите на агенцията са регламентирани със Закона за Националната агенция за приходите. Съгласно същия закон, НАП не разполага с функции по отношение на законодателна инициатива, а може единствено да изразява становища по законопроекти, свързани с данъчното и осигурително законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията.
В случай, че имате предложения за промяна в ЗДДФЛ, същите следва да отправите към дирекция „Данъчна политика“ към , предвид нейните компетенции, заложени в Устройствения правилник на Министерството на финансите. Предложения за промяна в КСО следва да отправите към министъра на труда и социалната политика, който разработва, координира и провежда държавната политиката по държавното обществено осигуряване (чл. 32 от КСО).
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/