Изх. № ……………….
До
Г-жа Людмила Елкова –
Директор на
Дирекция „Данъчна политика”Относно: данъчно облагане на адвокатско възнаграждение, получено по дело пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Уважаема г-жо Елкова,
Във връзка с изложението на адвокатите … и …, адресирано до Министъра на финансите, препратено за становище в Националната агенция за приходите и заведено с вх. № 04-19-443/27.03.2006 г., изразявам следното становище:
Видно от приложеното решение, Европейският съд по правата на човека, във връзка с делото „Емил Христов срещу България”, е постановил: държавата ответник (България) да заплати на ищеца (Емил Христов) в срок от три месеца от датата, от която решението е станало окончателно, следните суми, конвертирани в български лева по курса за деня, в който се осъществява плащането:
-500 евро (петстотин евро) във връзка с неимуществени вреди, платими на самия ищец;
-1000 евро (хиляда евро) във връзка с разноски и разходи, платими по банковата сметка на адвоката на ищеца в България;
-всякакъв данък, който може да бъде наложен върху горните суми.
Това е записано в диспозитива на решението, коментиран и в изложението на адвокатите … и … . Считам, че текстът на т. 5, а, (iii) от диспозитива на решението, неправилно се възприема като основание за освобождаване от данъци и на адвокатските възнаграждения. Той ангажира държавата единствено със заплащането на „всякакъв данък”, който може да бъде наложен на ищеца върху сумите, присъдени му от Европейския съд като обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за разноски и разходи по делото.
На основание чл. 12, ал. 1, т. 4 и 5 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ), обезщетенията за претърпени неимуществени вреди, както и присъденитеобезщетения за разноски по съдебни дела, не подлежат на облагане. Ето защо,цитираните по-горе суми представляват необлагаем доход за ищеца по конкретното дело и съответно данък по смисъла на ЗОДФЛ не се дължи. В тази връзка, отпада и ангажимента на държавата да заплати на ищеца „всякакъв данък, който може да бъде наложен върху горните суми”.
Цитираните разпоредби нямат отношение, обаче, към хонорарите, които адвокатите ще получат за своята работа, нито към дължимите от тях данъци. Фактът, че адвокатските възнаграждения са заплатени (изцяло или отчасти) за сметка на присъдено обезщетение за разноски, е без правно значение относно дължимостта на данъка. Безспорно, адвокатските възнаграждения се включват в разноските по делото, тъй като ищецът има право да му бъдат възстановени понесените от него разноски и разходи, единствено доколкото са представени доказателства, че тези разноски и разходи са необходими, действително са извършени, както и че са в разумен размер (т. 67, стр. 10 от решението). Обстоятелството, че в конкретния случай, съдът се е съобразил с молбата на ищеца понесенитеот него разноски и разходи да бъдат платени директно на неговия адвокат … (т.65, стр. 10 от решението), също няма отношение към данъчното облагане.
Предвид гореизложените аргументи, считам че сумите които адвокатите получават като хонорари по дела пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург, представляват облагаем доход за тях. Данъчният закон не е дефинирал като необлагаеми тези възнаграждения, нито е регламентирал специален ред за облагането им, поради което същите подлежат на общо облагане по реда на чл. 22, ал. 1 от ЗОДФЛ, съответно за тях не е необходимо да се предвижда отделен ред в Приложение 3 от данъчната декларация по чл. 41 на закона.
С уважение,
Изпълнителен директор на НАП
‘