3_1691/17.06.2013 г.
ЗКПО, чл. 194, ал. 1, т. 1;
ЗКПО, чл. 194, ал. 3;
ЗКПО, чл. 202, ал. 1, т. 1;
ДОПК, чл. 14, т. 2
Относно: данъчно облагане на дивидент, разпределен в полза на съдружник – чуждестранно юридическо лице по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Според изложеното в запитването акционер в „Х” АД е дружество „С” ООД регистрирано в Районен съд гр. Z, Германия. Дружеството притежава 15.15% от капитала на „Х” АД. На редовното общо събрание на дружеството предстои да се вземе решение за разпределение на дивидент в полза на акционерите.
Във връзка с приложението на чл. 194 от ЗКПО се поставя въпросът какъв документ е необходим за доказване статута на дружество „С” ООД с оглед освобождаване на българското дружество от задължението да удържи данък при източника по реда на ЗКПО?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите наЗКПО (ДВ бр. 105/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 23/2013г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1 от ЗКПО дивидентите, разпределени (персонифицирани) от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица, когато не се реализират чрез място на стопанска дейност в страната, се облагат с данък при източника. Размерът на данъка е 5 на сто върху брутния размер на разпределените дивиденти.
Платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл. 194 от ЗКПО, са длъжни да внесат дължимия данък в тримесечен срок от началотона месеца, през който е взето решението за разпределение на дивиденти в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила СИДДО (чл. 202, ал.1, т. 1 от ЗКПО). Дължимият данък се внася в съответната териториална дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода.
Освободени от облагане с данък при източника са дивидентите, разпределени в полза на лицата, посочени в чл. 194, ал. 3 от ЗКПО. Съгласно ал. 3, т. 3 от същия член алинея 1 не се прилага, когато дивидентите са разпределени в полза на чуждестранно юридическо лице, което е местно за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалба. Обстоятелството „местно лице за данъчни цели” се удостоверява чрез представянето на документ, издаден от данъчната администрация по местоустановеност на притежателя на дохода, че той е местно лице за данъчни цели на съответната държава (в случая Република Германия), като с този документ би следвало да се снабди платецът на доход от дивидент в качеството му на задълженолице по смисъла начл. 14, т. 2 от ДОПК, тъй като същият при липса на основание за освобождаване от данък при източника по чл.194, ал.3, т.3 от ЗКПО би следвало да удържи данъка и да го внесе в държавния бюджет. Важно е да се отбележи, че въпросният документ, издаден от компетентен орган на съответната държава трябва да бъде валиден към датата, на която дружеството е взело решение за разпределение на дивиденти.
Предвид горното при положение, че представеният към писменото запитване документ е издаден от компетентната данъчна администрация и е валиден към датата на вземане на решение за изплащане на дивидент, то същият е основание „Х” АД да не удържа данък при източника по реда на чл. 194, ал. 3 от ЗКПО.
‘