Изх. № М-24-36-34
Дата:14.02.2017 год.
ЗДДФЛ, чл. 24;
ЗДДФЛ, чл. 75;
ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 27.
ОТНОСНО: Данъчно облагане на лица – граждани на Европейския съюз във връзка с доходи от труд, положен на територията на Република България
Във връзка с Ваше писмено запитване, препратено по компетентност вна Националната агенция за приходите и заведено с вх. № М-24-36-34 от 14.07.2016 г., Ви уведомявам следното:
Според изложената фактическа обстановка чуждестранно юридическо лице, установено и осъществяващо дейността си в Полша, работи по проект в България, като в тази връзка е регистрирано място на стопанска дейност на това лице в България. За осъществяването на проекта чуждестранното юридическо лице командирова в България свои служители за период по-кратък от 24 месеца. Служителите ще полагат труда си на територията на България, като дължимият данък върху доходите от трудовото правоотношение ще бъде удържан и внасян авансово от регистрираното място на стопанска дейност, което е работодател по смисъла на данъчното законодателство.
Посочено е още, че за времето на командироване в България, служителите ще бъдат настанени в квартира (апартамент), като страна по договора за наем на предоставената квартира е чуждестранното юридическо лице, а служителите няма да получават квартирни пари.
Поставените въпроси са свързани с данъчното третиране на посочените суми по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) от гледна точка на физическите лица, т.е. дали тези суми представляват квартирни пари за съответните служители (пропорционално припадащата се част от наемната цена), както и платените от чуждестранното юридическо лице разходи за ток, вода, отопление и т.н.
Предвид така изложената фактическа обстановка и поставените въпроси, с оглед действащата нормативна уредба, изразявам следното становище:
По силата на § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност, което наема физически лица по трудови правоотношения, се счита за работодател. На основание чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 от посочената разпоредба. Стойността на пътните и квартирните пари, доказани документално по реда на действащото законодателство не се включва в облагаемия доход от трудови правоотношения съгласно чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ. Предвид това за целите на посочената разпоредба е необходимо да са спазени изискванията за документиране, установени както в счетоводното законодателство, така и в специалните нормативни актове.
По силата на чл. 121а, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (нов – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато работодател, регистриран по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария или на трета държава, командирова работник или служител на територията на Република България:
а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;
б) в предприятие от същата група предприятия.
Следва да се отбележи, че посочената промяна е във връзка с транспонирането на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (обн. L ОВ. бр.18 от 21 Януари 1997 г.). В чл. 3, параграф 7 от Директивата е посочено, че разходите за издръжка, свързани с командировката, се смятат за част от минималната заплата, освен ако не са изплатени като възстановяване на разходи, които фактически са били направени във връзка с командировката, като например пътни, дневни и квартирни разходи.
На основание чл. 121а, ал. 8 от КТ условията и редът за командироване и изпращане са определени с Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, приета с ПМС № 382 от 29.12.2016 г. и обн. ДВ, бр. 2 от 6 януари 2017 г., като в чл. 5 от посочената наредба е заложено, че в споразумението по чл. 2, ал. 1 и в трудовия договор по чл. 3, ал. 1 от същата, страните могат да договорят и плащането на квартирни пари. Това означава, че при командироване на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ (в хипотезата, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на ЕС, държава – страна по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария) работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването.
Следователно, ако във връзка с Директива 96/71/ЕО, аналогично на горепосочените разпоредби, по силата на полското законодателство е налице възможност за договаряне на квартирни пари за срока на командироването, доколкото същите са документално доказани, те биха могли да попаднат в обхвата на чл. 24, ал. 2, т. 5, б. „а“ от ЗДДФЛ.
Според чл. 3, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за командироване на работници или служители от държавите членки или на работници или служители от трети страни в Република България в рамките на предоставяне на услуги (в сила от 18.09.2002 г., приета с ПМС № 142 от 08.07.2002 г. отм. ДВ. бр. 2 от 06.01.2017 г.) разходите за издръжка на командированите работници или служители през периода на командироването са част от работната заплата. Следователно до промяната в нормативната уредба, доколкото плащаните от Вас наем и консумативи (ток, вода, отопление и т.н.) са част от работната заплата, същите представляват облагаем доход за физическите лица от трудови правоотношения.
Следва да се има предвид, че на основание чл. 75 от ЗДДФЛ когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
ЗАМЕСТНИК ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/’