2_ 1277/02.10.2013г.
ЗКПО – чл.204, т.2;
ЗКПО – чл.208;
ЗКПО – §1, т.34 от ДР;
ЗДДФЛ – чл.24, ал.2, т.9;
ЗДДФЛ – § 1, т. 14 от ДР;
КСО – чл.6, ал.11;
ЗЗО – чл.40, ал.1, т.1;
НЕВДПОВ – чл.2, ал.2 и ал. 3;
КТ – чл.293, чл.294.
ОТНОСНО: данъчно осигурително третиране на разходите за застраховка „Живот“, извършени в полза на нает персонал съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, Закона за данъци върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ и Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Дружество „………………..“ АД е решило да сключи застраховка „Живот“ в полза на наетия персонал, вкл. и лицата по договор за управление и контрол. В тази връзка и предвид разпоредбата на чл.208 от ЗКПО се интересувате относно данъчно-осигурителното третиране на разходите за застраховка „Живот“ при следните варианти:
– размерът на застраховката на месец ще бъде до 60 лева на лице от персонала, но за различните длъжности сумата ще бъде различна;
– размерът на застраховката ще бъде до 60 лева на месец на лице, като сумата ще бъде еднаква, независимо от длъжността на застрахованото лице.
Застраховката ще сключите в месец ноември и ще важи до края на 2013 година, като за новопостъпилите работници и служители сумата ще се преизчисли според отработените дни през годината.
Нямате подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.
Във връзка с изложената информация и предвид действащото към настоящия момент данъчно-осигурително законодателство, изказвам следното становище:
По ЗКПО:
Съгласно чл.204, т.2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол /наети лица/. В обхвата на тези разходи попадат и вноските /премиите/ за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряванеи за застраховки „Живот”, съгласно буква ”а” от същата точка.
Текстът на чл.208 от ЗКПО регламентира изключение от горната разпоредба – не се облагат с данък социалните разходи по чл.204, т.2, буква “а“ от с.з. в размер до 60 лева месечно за всяко наето лице, когато данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите.
За да се приложи благоприятният режим на чл.208 от ЗКПО на първо място разходите за застраховка „Живот” трябва да попадат в обхвата на дефиницията за „социални разходи, предоставени в натура“, дадена с §1, т.34 от ДР на ЗКПО.
Според разпоредбата на §1, т.34 от ДР на ЗКПО, „социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от Кодекса на труда /КТ/ и предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. В определението законодателят изрично е предвидил, че не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя, и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
От определението е видно, че за да се квалифицира отчетен разход като социален, предоставен в натура, следва да са изпълнени кумулативно четири условия:
– разходът следва да е отчетен за социална придобивка по реда на чл. 294 от Кодекса на труда;
– социалната придобивка да е предоставена по реда и начина, посочен в чл. 293 КТ, или по ред и начин, определен от ръководството на предприятието;
– социалната придобивка да е достъпна за всички работници и служители, и за лицата, наети по договор за управление и контрол;
– социалната придобивки да е предоставена в натура.
Предвид разгледаните от Вас два хипотетични варианта на предоставяне на социалната придобивка „Застраховка „Живот“ в полза на наетия персонал, по-подробно ще разгледаме критерия „достъпност“ на социалната придобивка.
За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, трябва да е налице възможност тя да се ползва от всички наети лица, тоест да може да се ползва по право от всички тях.
Решението на Общото събрание на работници и служители или на ръководството на дружеството трябва да съдържа параметри, обуславящи социалната придобивка като: съдържание /вид/, обхват на правоимащите лица, т.е. всички потенциални потребители на социалната придобивка, начин на получаване, стойност или лимит на придобивката. Стойността на социалният разход следва да бъде еднаква за всички правоимащи физически лица. В този смисъл, при предоставянето на социалната придобивка в натура, не следва да бъде извършванодиференциране на физическите лица – ползватели, за да бъде изпълнен критерият за “достъпност”. Критерият за достъпност изисква размерът на социалната придобивка да не е обвързан и да не зависи от заеманата от лицето длъжност, от постигнатите от него трудови резултати, размер на щатно, брутно, нетно или друг вид възнаграждение, или от броя отработени дни. Това по-скоро са фактори за определяне на допълнително трудово стимулиране, а не за разпределение на средствата за социално-битово и културно обслужване.
Това е така, защото макар да са свързани с правоотношението между данъчно задълженото лице работодател и наетите лица, социалните придобивки не могат да бъдат в зависимост от престацията на работната сила. Тяхната цел е да обезпечат потребности на наетите лица, които засягат пряко и непосредствено живота и бита им през времето, когато престират труда си, а тези потребности не са в зависимост от заеманата от лицето позиция.
Когато социалните придобивки не са социални разходи по смисъла наразпоредбата на §1, т.34 от ДР на ЗКПО, тогава същите не се признават за данъчни цели и се разглеждат съгласно чл.26, т.1 от ЗКПО като разходи несвързани с дейността.
По ЗДДФЛ:
На основание чл.24, ал.2, т.9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват социалните разходи за сметка на работодателя, в т.ч. застраховка „Живот” /определение в § 1, т. 14 от ДР на ЗДДФЛ/, обложени по реда на ЗКПО.
Когато начислените и внесените премии по застраховки „Живот”, не могат да се третират като социален разход по смисъла на ЗКПО, тези премии следва да се считат за облагаем доход на съответните физически лица на основание чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, т.е. облагат се по предвидените в закона правила за доходите от трудови правоотношения.
По КСО:
Съгласно чл.6, ал.11 от КСО, върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл.4, ал.1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски за фонд „Пенсии”.
Разпоредбите на КСО по отношение елементите на осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДПОВ/.
На основание чл.2, ал.1 от Наредбата осигурителни вноски се изчисляват и внасят върху сумите, изплатениили начислени и неизплатени за сметка на средствата за социални разходи пряко, постоянно или периодично в пари или в натура на лицата но чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО.В чл.2, ал.2 и ал. 3 от НЕВДПОВ, са изброени социалните разходи, върху които не се дължат осигурителни вноски.
От цитираните разпоредби на Наредбата е видно, че разходите за застраховки „Живот” не са включени в социалните разходи, върху които не се начисляват и внасят осигурителни вноски.
Друг аргумент по отношение на основанията за начисляване на осигурителни вноски върху изплатените от работодателите премии за застраховка „Живот” може да се изведе по аргумент на противното от нормата на чл.2а от цитираната Наредба, съгласно която осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху направените от работодателя разходи за застраховки, определени като задължителни с нормативен акт.
Предвид изложеното, върху разходите /премиите/ по застраховки „Живот”, направени от работодател в полза на работниците и служителите, които не са предвидени в нормативен акт, се дължат осигурителни вноски.
В съответствие с разпоредбата на чл.5, ал. 4 от КСО осигурителят е длъжен да подаде данни за осигурителния доход и за осигурителните вноски /вкл. и внесените върху сумите за социални разходи/ поотделно за всяко лице подлежащо на осигуряване.
Предвид разпоредбата на чл.40, ал.1, т.1 от Закона за здравното осигуряване, върху средствата за социални разходи се дължат и здравноосигурителни вноски.