1_112/13.08.2010
§1, т.26,28,29,30 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, чл. 29 и чл. 43, ал.1 и ал.4 от ЗДДФЛ
Относно: данъчно третиране доходи на кредитни консултанти наети от кредитни институции, регистрирани по чл.3 от Закона за кредитните институции.
Във връзка с Ваше запитване, постъпило вДирекция „ОУИ” – гр. …………..,заведено с вх. № ………………..2010 г., изразяваме следното становище:
В запитването си посочвате, че дружеството извършва дейност на кредитна институция, регистрирано по чл.3 от ЗКИ. След направени проучвания на други дружества с вашия предмет на дейност, сте установили, че те сключват граждански договори с физически лица, които са без работно време и без работно място, по своя инициатива и за своя сметка запознават хората с възможността да вземат кредит, като след сключване на договора отпускане на кредит с тези клиенти, дружествата изплащат суми на лицата по граждански договори в процент от отпуснатите суми и направените погасителни вноски. В тази връзкапоставяте следния въпрос:
1. Счита ли НАП, че този тип работа е свободна професия или граждански договор и каква е практиката в страната?
По отношение въпроса, какъв тип работа е посочената в запитването „свободна професия или граждански договор”, Националната агенция за приходите /НАП/ не е компетентна да изрази становище с оглед правомощията на последната, разписани в Закона за Националната агенция за приходите.
Поради това, че към запитването не сте представили копия на договори между кредитната институция и физическите лица, изразяваме принципното си становище за прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/.
По смисъла на §1, т.29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ лица, упражняващи свободна професия са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО.
Следователно, ако физическото лице /което консултира – запознава хората с възможността да вземат кредит/, отговаря на всички условия, изброени в цитираната разпоредба,следва да се счита за лице, упражняващо свободна професия по смисъла на данъчния закон.
По смисъла на §1, т.30от ДР на ЗДДФЛ, «извънтрудови правоотношения» са правоотношенията извън тези по т.26„трудови”, 28„упражняване на занаят” и 29„лица, упражняващи свободна професия”, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическото лице, което не е едноличен търговец.
Съгласно чл.43, ал.1 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл.29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
В общия случай съгласно нормата на чл.43, ал.4 от ЗДДФЛ,когато платец на дохода от стопанска дейност по чл.29 е предприятие, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца при изплащане му. Изключение от това правило е предвидено в ал.5 на чл.43 от ЗДДФЛ, която регламентира, че нормата на ал.4 не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода.
‘