Изх. № 24-34-295/09
Дата: 11.01.2010 год.
ЗДДС, чл. 2, т. 2;
ЗДДС, чл. 69;
ЗДДС, чл. 70;
ЗДДС, чл. 71.
Относно: данъчно третиране на безплатно предоставяне на вестници в
аспект на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-34-295/02.12.2009 г., е
изложена следната фактическа обстановка:
По време на извършвана ревизия на “…………………“ АД е установено, че
предметът на дейност на проверяваното дружество е продажба на рекламни площи,
площи за публикуване на обяви и PR материали, което се осъществява чрез
издаване и разпространение на национален безплатен всекидневник – вестник
“…………….“.
За периода дружеството е реализирало оборот от продажба на рекламни
площи, площи за публикуване на обяви и PR материали като за същия период е
същото е упражнило право на приспадане на данъчен кредит за получени доставки
свързани с издаване и разпространение на национален безплатен вестник
“……………………“, в който са публикувани продадените рекламни площи, обяви и
PR материали.
За безвъзмездното предоставяне на крайните читатели дружеството не докумен-тира и не отчита доставки.
В тази връзка въпросите Ви са:
Следва ли да бъде признато изцяло правото на приспадане на данъчен
кредит за така извършените облагаеми доставки и как следва да се третира от
гледна точка на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) безплатното
(безвъзмездно) разпространение на вестник “…………………………“ до крайните
читатели?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл.10, ал.1, т.10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Съгласно чл. 2, т.1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага
всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Стока по смисъла на този
закон е всяка движима и недвижима вещ (чл.5, ал.1 от ЗДДС), а услуга по смисъла
на ЗДДС е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в
обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство (чл.8
от ЗДДС).
Считаме, че в случая, изложен в запитването Ви, е налице единствено възмездна доставка на услуга във връзка с предоставянето на рекламни площи, площи за публикуване на обяви и PR материали, което се осъществява чрез издаване и разпространение на безплатен вестник.
Рекламата е разпространявана във всякаква форма и с всякакви средства
положителна информация относно физическо или юридическо лице, стока, идея
или начинание, която е предназначена за определен кръг потребители и цели да
предизвика, формира или поддържа интереса им към въпросните лица, стоки, идеи
и начинания, така че те да могат да се реализират (да бъдат избрани, купени,
посещавани, следвани и прочие). За целите на рекламата се ползват най-различни
средства: телевизия, радио, печат, интернет, кино, билбордове, листовки, значки и
много други.
Считаме, че самото предоставяне на вестника не следва да се третира като
доставка на стока, а като способ за довеждане на рекламните съобщения до техните
адресати. Независимо, че във вестника освен рекламните съобщения има и други
материали, които имат информационен, развлекателен или друг характер, в случая
същите имат за цел да заинтригуват адресата на рекламното съобщение да вземе и
прочете вестника, като по този начин му се въздейства и чрез рекламата.
Същностна характеристика на рекламната услуга е, че възложителят
(рекламодателят) е едно лице, а рекламният продукт е насочен към множество
адресати, чрез довеждането на рекламата до които се изпълнява рекламната услуга
от доставчика на същата /в случая издателя/ към възложителя /рекламодателя/.
Предоставянето на безплатния вестник на неопределен кръг лица чрез
поставянето му на стилажи на публични места – станции на метро, спирки на
градския транспорт, административни и търговски сгради, включително и чрез
подаването му в ръцете на минаващи край разпространителите лица не следва да
се третира като безвъзмездна доставка на стока към трети лица, защото в тези
случаи издателят чрез разпространението на вестника извършва поетия ангажимент
към клиентите си да предоставя публичност на предлаганите от тях стоки и/или
услуги. В тези случаи не е възможно да се идентифицира правоотношение между
доставчик и получател на стока, доколкото вестникът в случая е способът за
обективиране на рекламата и предоставянето му на без адресен кръг лица не следва
да се третира по начин, различен от този на реклама чрез билбордове, постери,
рекламни диплянки или електронни медии.
Предвид гореизложеното считаме, че и разпоредбата на чл.6, ал.3 от ЗДДС
по повод безплатното предоставяне на вестника на адресатите на рекламата в тези
случаи е неприложима.
За закупените стоки и ползвани услуги във връзка с оказваните от
издателите рекламни или PR услуги, чрез издаването и разпространението на
безплатен вестник по общите правила на чл.69 от ЗДДС, при ограниченията на
чл.70 от закона и при условията на чл.71 от закона, е налице право на приспадане
на пълен данъчен кредит.
В този аспект е и последователната практика на данъчните администрации
на останалите страни – членки на ЕС, където този способ на реклама – чрез
разпространяване на безплатни вестникарски издания, има дългогодишно
приложение.
Независимо от горното, компетентен да установи данъчните задължения,
съответно резултати за ревизираните данъчни периоди по ЗДДС на ревизираното
дружество е органът по приходите, който осъществява производството по реда на
ДОПК. Същият на основание чл. 4 от ДОПК осъществява производството самостоятелно и независимо в рамките на своите функционални компетентности, съобразявайки всички относими към осъществените доставки факти и обстоятелства.
Подчертаваме, че изложеното становище е принципно, като облагането
следва да бъде извършено съобразно конкретиката на установените факти и
обстоятелства от компетентния за това орган, в рамките на правомощията му.
Същият следва да извърши прецизна преценка за реалността на извършените
разходи и относимостта им към облагаемата дейност на дружеството с оглед
преценка за наличието на основания за право на приспадане на данъчен кредит за
получените от същото доставки.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘