данъчно третиране на дейностите на сдружение ,,А”.

5.Изх. №53-02-98/11.04.2011 г.
Чл.30 от ЗКПО
Чл.204 от ЗКПО
В Дирекция ОУИ …. е постъпило Ваше писмено запитване с вх. №53-02-98/ 24.03.2011 г. относно данъчно третиране на дейностите на сдружение ,,А”.
Фактическата обстановка описана в запитването е следната:
Сдружение ,,А” е регистрирано по закона за юридически лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) като сдружение с нестопанска цел в частна полза.
Зададени са следните въпроси:
1.Кои са дейностите с нестопански характер за сдружението в контекста на целите, предмета на дейност и източниците и начините за набиране на средства за реализиране на целите и предмета на дейност на сдружението, записани в решението на СГС и одобреният от СГС Устав на сдружението?
2.Какъв е характерът на дейността ,,провеждане на научно-приложно изследване”,за което сдружението получава финансиране като подизпълнител от друга сродна организация с нестопанска цел, която е спечелила чрез конкурс проект, част от който е посоченото научно-приложна изследване?
Предвид обстоятелството, че в запитването липсва подробна фактическа обстановка и съотносимата нормативна уредба,изразявам следното принципно становище:
За да се определи една дейност като нестопанска,същата следва да е изцяло съобразена и да отговаря на изискванията на чл.3 от ЗЮЛНЦ. Извършването на стопанска дейност и нейният предмет са регламентирани с чл. 3, ал. 2-6 от ЗЮЛНЦ.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на техните цели. Въпреки, че естеството на целта, за осъществяването на която се създават тези лица е нестопанска, предвид чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ същите могат да извършват допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, като използват приходите за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.
Предвид горното, макар и да не са търговци по своя статут, каквито са например търговските дружества, юридическите лица с нестопанска цел са данъчно задължени на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 1, т. 2 от ЗКПО в случаите, когато извършват сделки по чл. 1 от Търговския закон (ТЗ), както и когато отдават под наем движимо и недвижимо имущество.
Изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ е неизчерпателно, особено по отношение на услугите, визирани в т. 13 на същата разпоредба. Без да абсолютизира изискването да се извършва дейност в разновидностите, посочени в цитираната правна норма, ТЗ отказва качеството на търговец единствено в строго определени случаи (чл. 2 от ТЗ) и то по отношение на физически лица. В резултат на това, за да се определи една дейност, осъществявана от юридическо лице с нестопанска цел, като търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните критерии:
?дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба (не е необходимо печалбата фактически да е реализирана) или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;
?цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
В връзка с гореизложеното, при преценка на данъчното третиране на извършваната от сдружението стопанска дейност, следва да се има предвид, че ако тази дейност отговаря на посочените по-горе критерии, печалбите от нея подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на част втора от ЗКПО. Размерът на данъка е 10 на сто съгласно чл. 20 от ЗКПО.
При формиране на данъчния финансов резултат е приложима разпоредбата на чл. 30 от ЗКПО, която регламентира признаването за данъчни цели на част от неразпределяемите разходи на юридически лица с нестопанска цел. По смисъла на § 1, т. 17, б.“б“ от ДР на ЗКПО “неразпределяеми разходи“ са всички разходи за продажби, административни, финансови и извънредни разходи, които не се отнасят само към определена дейност и са свързани с осъществяване на дейност подлежаща на облагане с корпоративен данък, извършвана от юридически лица с нестопанска цел. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗКПО счетоводно отчетените неразпределяеми разходи, съответстващи на дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, на юридически лица с нестопанска цел, не се признават за данъчни цели. За данъчни цели се признава частта от неразпределяемите разходи, определена, като общият размер на неразпределяемите разходи се умножи по съотношението между приходите от дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, и всички приходи на юридическото лице с нестопанска цел (чл. 30, ал. 2 от ЗКПО).
Според регламента на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО годишна данъчна декларация(ГДД) за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък подават задължените лица, които се облагат с корпоративен данък. Съгласно ал. 2 на същата правна норма годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.
Местните юридически лица, които не са търговци (сдруженията с нестопанска цел), подават ГДД по чл.92 от ЗКПО, само в случаите, когато осъществяват сделки по чл.1 от ТЗ и/или отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество и /или са данъчно задължени за данък върху разходите по чл.204, ал.2 от ЗКПО.
С оглед пълнота на изложението следва да се има предвид, че сдружението като ЮЛНЦ, което подлежи на облагане с корпоративен данък, е данъчно задължено лице за данъка върху разходите по чл. 204, т. 1 и 3 от ЗКПО в случаите, когато е извършило представителни разходи свързани с дейността и разходи, свързани с експлоатацията на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност за частта от разходите, относима към стопанската им дейност. Освен това данъчно задължени лица за данъка върху социалните разходи, представени в натура по чл. 204, т. 2 от ЗКПО са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол (чл. 207, ал. 2 от ЗКПО).
На основание чл. 217, ал. 1 от ЗКПО данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация по чл. 92 от с.з.
Предприятията с нестопанска цел прилагат Счетоводен стандарт 9 – ,,Представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска цел (СС 9). Според т.3.3. от СС 9, имуществените вноски на учредителите (първоначални и последващи) се отчитат като собствен капитал в предприятията с нестопанска цел.
Даренията, които не са обвързани с условия и членският внос се признават като текущ разход за периода (т. 3.4 от СС 9). Когато даренията са обвързани с определени условия, се отчитат като финансиране по реда на СС 20 – ,,Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ”.
За отчитане на сделки и операции, които не са уредени в СС 9, се прилагат правилата на другите счетоводни стандарти.
От гледна точка на данъчното законодателство, приходите от членски внос и от дарения се третират като приходи от нестопанска дейност и като такива не подлежат на данъчно облагане.
По отношение на договора за спонсорство, тъй липсва изрична правна разпоредба, същият най-общо би могъл да се дефинира като договор, по силата на който спонсорираното лице получава икономическа помощ от спонсора за реализиране на спортна, културна, научна или друг вид дейност, срещу което се задължава да рекламираспонсора като популяризира неговото име, търговска марка, дейността или продуктите му. Страните по договора за спонсорство сами определят своите права и задължения, доколкото не противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. При договора за спонсорство винаги се уговаря размер на насрещна престация, която го отличава от дарението, при което винаги е налице безвъзмездност. Насрещната престация, която дължи спонсорираното лице може да е имуществено нееквивалентна или еквивалентна на предоставената от спонсора икономическа помощ.
В случаите, при които в съответствие с договора за спонсорство спонсорираното лице е длъжно да осигури насрещна престация –реклама, еквивалентна на предоставеното от спонсора, тогава сделката се квалифицира като ,,търговска”, по смисъла на чл.1 и чл.286 от ТЗ. Ако такава е налице, приходът като част от общия счетоводен финансов резултат, следва да се обложи с корпоративен данък. Данъчната основа за облагане с данък се определяот счетоводния финансов резултат, който се преобразува по реда на ЗКПО при прилагане изискванията на чл.18 и чл.22 от с.з.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest

писмо на …, постъпило в МФ с вх. № 94-00-38/15.02.2006 г., в което се поставят въпроси по прилагането на чл. 24 от Закона за облагане доходите на физическите лица.

Изх. № ……………….ДоГ-жа Людмила Елкова –Директор наДирекция „Данъчна политика”Относно: писмо на …, постъпило в МФ с вх. № 94-00-38/15.02.2006 г., в което се поставят въпроси

Приложение на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (загл. Изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.)

ОТНОСНО: Приложение на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към

ЗКПО, чл.60, aл. 6

5_441 / 10.01.2008ЗКПО, чл.60, ал. 6 Уважаема госпожо ……….., Във връзка с поставените от Вас писмени въпроси, постъпили в НАП, Дирекция „ОУИ” гр. София, вх.

Във всяка конкретна хипотеза е необходимо да се преценява наличието на посочените в чл. 7 от ЗДДС условия, за да е налице вътреобщностна доставка на стоки.

ОТНОСНО: Вътреобщностна доставка на стоки по реда и условията на ЗДДС в сила от 1 януари 2007 г.УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,По повод на изпратено от вас писмено

ЗДДС, чл.26, aл. 2,ППЗДДС, чл.84

2_732-1/17.06.2013г.ЗДДС,чл.26, ал.2ППЗДДС, чл.84Сключили сте договор за превоз на стока със спедитор. Във връзка с услугата по транспорт на стоки сте сключили договор за застраховка на

прилагането на ЗДДС в случаи на финансиране чрез общинския бюджет за поевтиняване на храната в ученическите столове.

До………………….Относно: прилагането на ЗДДС в случаи на финансиране чрез общинския бюджет за поевтиняване на храната в ученическите столове.Уважаеми г-н ………………..,По повод на изпратено от Вас