5.Изх.№ 23-22-1371/21.06.2011г.
ЗДДФЛчл. 73; чл. 6; чл. 7;чл. 4;чл. 58; чл. 55;
относноданъчно третиране на доходи от наем с източник в България на местно и чуждестранно лице, когато платец на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице.
„ХХХ” ЕООД, изплаща наем на лице, което живее извън България повече от 10 години (има двойно гражданство), чрез пълномощник за недвижим имот в България.
Във връзка с направените промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), считано от 01.01.2011 г., с оглед въвеждането на нов механизъм на авансово облагане на доходите от наем се поставя въпроса за начина на изготвяне на служебната бележка, сметката за изплатени суми и справката по чл. 73 от същия закон за изплатените доходи на физически лица през данъчната година по отношение на чуждите граждани.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (ДВ р. 95/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 19/2011 г.) изразяваме следното становище:
Редът за облагане на доходи, получени през данъчната година зависи от обстоятелството дали получателите на дохода са чуждестранни физически лица или местни физически лица по смисъла на ЗДДФЛ.
Според чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица – за придобити доходи от източници в Република България.
Статутът на местно лице на България се определя за цялата календарна (данъчна) година по критериите, заложени в чл. 4 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от с.з. местно физическо лице без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнените интереси се намира в България.
На основание чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. Съгласно чл. 4, ал. 4 от същия закон, центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ (чл. 5 от с. з.).
Видно от горепосочените законови критерии е, че предоставената информация в запитването не е достатъчна, за да бъдат квалифицирани наемодателите като местни, респективно като чуждестранни физически лица, поради което по-надолу в изложението ще бъдат разгледани двете възможни хипотези:
1. При положение, че физическите лица – наемодатели, се определят като чуждестранни лица за целите на ЗДДФЛ, то тогава доходите от наем подлежат на облагане с окончателен данък. Съгласно чл. 8, ал. 6, т. 5 от ЗДДФЛ от източник в България са доходите от наем, които са начислени/изплатени от местни лица. На основание чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ доходите от наем на чуждестранни лица се облагат с окончателен данък. Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗДДФЛ окончателният данък за доходите от наем, попадащи в обхвата на чл.37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи. Следователно, липсва правно основание за приспадане на разходи за дейността за тези доходи, независимо от статута на платеца на дохода (наемателя). Ставката на данъка за този вид доход е в размер на10 на сто съгласно чл. 46, ал.1 от ЗДДФЛ и същият се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода от предприятието или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице.
За доходите от наем, изплатени на чуждестранни лица, се подава декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ. В случая, тъй като платецът на наема е предприятие или самоосигуряващо се лице, същото следва да удържи окончателния данък за начислените/изплатени доходи и да подаде декларацията по ал. 1 на чл. 55 от закона.
В данъчната декларация се посочват данни за платеца на дохода, независимо от кого е подадена декларацията (ал. 3 на чл. 55 ЗДДФЛ). Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗДДФЛ декларацията по чл. 55, ал. 1 се подава от наемателя (предприятие или самоосигуряващо се лице) в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка. Данъчната декларация по чл. 55 , ал.1 се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на доходите.
На основание чл. 58, ал. 1 от ЗДДФЛ по искане на чуждестранното физическо лице се издава удостоверение по образец за платения данък по този закон.
Следователно, ако наемодателите са чуждестранни физически лица, едноличният търговец има задължение да удържа и внася окончателен данък, както и да декларира тези обстоятелства в декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка.
От друга страна чуждестранните физически лица са данъчно задължени само за доходите си от Република България и не следва да декларират доходите си от източници извън България. Когато чуждестранно физическо лице има доходи от източник в страната, обложени с окончателен данък по чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, за тези доходи лицето няма да подава годишна данъчна декларация по чл. 50 по силата на чл. 52, т. 4 от същия закон.
2. При положение, че според критериите на чл. 4 от ЗДДФЛ физическите лица наемодатели се определят като местни лица, тогава техните доходи от наем се облагат по реда на чл. 31 – 32 от с.з.В този случай лицата са задължени да декларират доходите си от източници в България и от чужбина при спазване на правилата, регламентирани в чл. 50 от ЗДДФЛ чрез подаване на годишна данъчна декларация в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода (чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ). В тези случаи декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ не се подава.
Следва да се има предвид, че с ДВ, бр. 94 от 2010г.,в сила от 01.01.2011г., бяха приети промени в начина на удържане и внасяне на авансовия данък за доходите, визирани в чл. 31 от ЗДДФЛ.
Съгласно новата ал. 4 на чл. 44 от ЗДДФЛ, когатоплатецът на дохода от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. В тези случаи размерът на дължимия авансов данък се определя, като облагаемият доход по чл. 31 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Данъкът, който платецът на дохода е задължен да удържа, се внася до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода (чл. 65, ал.11 и чл. 66, ал. 1 от ЗДДФЛ).
Освен това разпоредбата на чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ вменява на наемателя (платеца на дохода) задължението да документира удържания данък, като издаде сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода.
Предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване – платец на дохода, изготвят справка по образец за изплатените доходи на физически лица през данъчната година на основание чл. 73 от ЗДДФЛ. Следва да се има предвид, че в тази справка не се включват изплатените доходи от трудови правоотношения и от задължително социално осигуряване, както и доходите, подлежащи на деклариране по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.
‘