3_592/04.03.2014 г.
ЗДДФЛ – чл. 12, ал. 1; чл. 13, ал. 1, т. 10; § 1, т. 26, б. „б”от ДР; чл. 24; чл. 35
Относно: данъчно третиране на доходите, изплатени като обезщетение по
чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл)
Съгласно изложеното в запитването, Дирекция ………., гр. ……. ще изплаща дължимо обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Във връзка с това се поставят следните въпроси:
1. Дължи ли се данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) върху обезщетението?
2. Дължи ли се данък по ЗДДФЛ върху начислената законна лихва?
3. Дължи ли се данък по ЗДДФЛ върху възстановените на лицето съдебни разходи?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн. ДВ бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ бр.1/2014г.) изразяваме следното становище:
На основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.
Съгласно чл. 3, т. 1 от ЗДДФЛ данъчно задължени по този закон са местни и чуждестранни физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон.
Облагаеми с данък са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон (чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ). Следва да се има предвид, че съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, доходът се смята за придобит на датата на:
1. плащането – при плащане в брой;
2. заверяването на сметката на получателя на дохода.
По смисъла на § 1, т. 26, буква “б“от ДР на ЗДДФЛ правоотношенията с държавните служители са приравнени на трудови правоотношения.
Според регламента на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Тъй като обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл не попада в изключенията по чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ, нито е освободено от облагане на друго законово основание, същото представлява облагаем доход от трудово правоотношение за съответното физическо лице. Тези обезщетения подлежат на авансово и годишно облагане по реда и при условията на ЗДДФЛ, установени за облагането на доходите от трудови правоотношения.
В тази връзка при данъчното облагане на упоменатите доходи следва да се има предвид следното:
Данъчната основа за дохода, представляващ обезщетение се формира по реда на глава пета, раздел първи ”Доходи от трудови правоотношения” от ЗДДФЛ, действащ към момента на изплащането му, и се внася от платеца на дохода по реда и в сроковете на чл. 65 от закона. В случай, че през конкретния месец освен обезщетението се изплаща и трудово възнаграждение, доходите ще подлежат на съвкупно облагане по посочения ред.
Доходите от лихви, които са освободени от облагане, са регламентирани в разпоредбите на т. 8 до т. 10 на чл. 13, ал. 1 от ЗДДФЛ. Според т. 10 на чл. 13, ал. 1 не подлежат на облагане лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане, и присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела.
Видно от цитираната разпоредба облагането на лихвите по присъдени вземания е в зависимост от обстоятелството дали подлежи на облагане основното вземане, в случаяобезщетението, а присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела са необлагаеми.
Както бе посочено по-горе присъденото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е облагаем доход по смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, поради което изплащането на лихвите, свързани с това вземане също представлява облагаем доход.
За целите на облагането лихвите са в обхвата на т.нар. доходи от други източници (чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ). Съгласно чл. 14, ал. 1 от закона същите подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, като в съответствие с чл. 35 от ЗДДФЛ, облагаема е брутната сума на този вид доходи, придобити през данъчната година. На основание чл. 50 от ЗДДФЛ, за доходите, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, местните физически лица са длъжни да подават годишни данъчни декларации.
За доходите по чл. 35 от ЗДДФЛ не се дължи, съответно не се удържа и/или внася авансово данък. Съгласно чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ, предприятието – платец на доходи от други източници по чл. 35, издава за изплатените доходи служебна бележка по образец, одобрен със Заповед № ЗМФ-1824/22.12.2010 г. на министъра на финансите (обн., ДВ, бр. 1 от 2011 г.), която предоставя на лицето, придобило дохода. В сила от 01.01.2013 г. с ал. 8 на чл. 45 в данъчния закон се конкретизира период за издаването на този формуляр – при поискване от лицето, придобило дохода, но не по-късно от 15 април на следващата година.
За изплатените лихви предприятието – платец на доходите, е задължено да предоставя информация по реда на чл. 73 от ЗДДФЛ.
‘