данъчно третиране на сума за щета при превоз с оглед Приложение на разпоредбите на ЗДДС

3_593/24.02.2011 г.
ЗДДС, чл. 26, ал. 1 и ал. 2
Относно: данъчно третиране на сума за щета при превоз с оглед приложение на разпоредбите на ЗДДС
Според изложеното в запитването „А” ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице и упражнява транспортна дейност. Същото работи повече от година с испанска спедиция без да има сключен договор в писмена форма. През м.май 2010 г. при извършена транспортна услуга в Испания, два палета стока са били обърнати при аварийна маневра и стоката-бубини е била негодна за последваща употреба. Испанската спедиция е имала застраховка, която не е покрила цялата щета и в началото на 2011 г. „А” ЕООД получава фактура, която е приложена към запитването с легализиран превод. Стойността на фактурата е разликата между размера на щетата и стойността на застраховката, която е имала испанската спедиция. Стойността на фактурата е удържана на няколко пъти от издадени от дружеството фактури към испанската спедиция.
Поставя се въпроса трябва ли да се издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС?
При така изложената непълна фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС /обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 100 от 21 декември 2010 г./ и Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15 септември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 10 от 1 февруари 2011 г./ изразяваме следното принципно становище:
Данъчната основа съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът, в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена, като същата се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
Съгласно чл. 94, ал. 6 от Кодекса за международното частно право договорът за превоз на товари е в най-тясна връзка с държавата, на чиято територия се намира основното място на дейност на превозвача към момента на сключване на договора, при условие че в същата държава се намира:
1. мястото на натоварване, или
2. мястото на разтоварване, или
3. основното място на дейност на товародателя.
В Търговския закон (ТЗ) е предвидена отговорност на превозвача, в случай че е налице:
– изгубване, погиване или повреждане на товара (чл. 373, ал. 1 ТЗ);
– забава при изпълнение на превоза (чл. 373, ал. 2 ТЗ).
Отговорността на превозвача е за липси и вреди, т.е. тя е имуществена и се реализира чрез плащане на обезщетение.
Ако обезщетението е съгласно чл. 92 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а именно уговорено е като неустойка, тогава същата обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. Неустойките се начисляват въз основа на неизпълнение, частично изпълнение или изпълнени действия, различни от договорените между доставчик и получател. Същите са елемент от данъчната основа само когато са дължими на доставчика, съответно получени от доставчика и то когато не са с обезщетителен характер.
При положение, че не е договорена неустойка е приложима разпоредбата на чл. 79 от ЗЗД, според която, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
В случая се касае за реализация на договорна отговорност, тъй като между страните е налице облигационно отношение. Предвид на това, че длъжникът /превозвачът/ не е осъществил точно дължимия резултат, вследствие на което е причинена вреда на кредитора, се поражда и отговорност за поправянето й. Поправянето на вредата е парично, когато длъжникът изразява в пари имотното увреждане, претърпяно от кредитора. В този случай, както и в настоящия е налице парично обезщетение за претърпяната вреда.
Следователно, когато неустойките, дължими във връзка с неизпълнение на възложена работа или паричните обезщетения за претърпените вреди, са дължими не на доставчика, а на получателя, същите нямат характер на доставка, съответно не следва да се издава протокол по чл. 117 от ЗДДС.

Оценете статията

Вашият коментар