Относно: Данъчно третиране на доставка на софтуер по реда на ЗДДС.
В Дирекция ”ОУИ” – ………… постъпи писмено запитване с вх. № ………/20.01.2011 г., относно данъчно третиране на доставка на софтуер по реда на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството ще предоставя срещу възнаграждение лицензии, даващи право на ползване на софтуер. Правото на ползване на софтуера се реализира чрез предоставяне от страна на дружеството на лицензен ключ /код/. Програмният продукт е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретен потребител. Софтуерът е записан на сървър, от който чрез интернет преминава границите на България и се инсталира на РС на крайния клиент. Лицензиите се продават на американска фирма. Във фактурите, които американската фирма ще издава от името и за сметка на българското дружество, като получател ще е вписана американска фирма с европейски VAT номер, а именно EU 826011714. Краен клиент на лицензиите са физически лица от цял свят, с които българското дружество няма директни търговски взаимоотношения.
Зададени са следните въпроси:
1. Може ли да се приеме, че в случая не се касае за стандартен софтуер – стока, предвид, че е изпълнено само едно от условията на § 1, т. 25 от ДР на ЗДДС?
2. Може ли да се приеме за писмено упълномощаване на американската фирма да издава фактури от името на българската фирма по смисъла на чл. 113, ал. 7 от ЗДДС, предвид, че е изразено съгласие чрез интернет с общите правила на сайта на американската фирма, които включват и издаването на фактури от американската фирма от името и за сметка на българската фирма?
3. Следва ли данъчната основа, формирана от предоставянето на лицензии, да се посочва във VIES-декларацията и следва ли такава да се подава от дружеството, предвид, че доставката се извършва към получател с европейски VAT EU 826011714? При опит да бъде проверена коректността на така изписания VAT, същият се квалифицира като невалиден.
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме принципно становище:
Първи въпрос: В §1, т. 25 от ДР на ЗДДС е дадено определение на понятието стандартен софтуер, съгласно което “стандартен софтуер“ е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител. Предвид това, при предоставянето на стандартен софтуер ще е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗДДС. Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартния софтуер.
От изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че софтуерът не е записан на технически носител и се стартира в операционна среда.
Предвид текста на § 1, т. 25 от ДР на ЗДДС, считаме че софтуерът, който продавате, не отговаря на определението за „стандартен софтуер“, тъй като не е записан на технически носител и не може да бъде определен като стока.
В §1, т. 14 от ДР на ЗДДС е дадена легална дефиниция на „услуги, извършвани по електронен път”, а именно това са:
а) предоставянето на пространство в интернет, доставката на носители на съдържание в интернет (хостинг), дистанционната поддръжка на програми и апаратура по електронен път;
б) доставката на софтуер и актуализацията му по електронен път;
в) предоставянето на изображение, текст и информация и на достъп до бази данни по електронен път;
г) предоставянето на музика, филми и игри, в т.ч. лотарийни, хазартни игри и игри с парични и предметни награди, предоставяни по електронен път, както и на политически, културни, художествени, спортни, научни и развлекателни предавания и прояви;
д) предоставянето на дистанционно обучение по електронен път.
С оглед изложената фактическа обстановка, считаме, че Вие извършвате доставка на услуга, по която получателят е данъчно задължено лице – американска фирма.
По смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС /изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г./, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Данъчно задължено лице съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
„Постоянен обект” по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС, е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница /фабрика/, магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение /собствено, наето или ползвано на друго основание/ или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
Предвид текста на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС /предложение първо и второ/, са възможни две хипотези.
Мястото на изпълнение на доставка на услуга – в първата хипотеза е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е. в САЩ.
При условие, че доставката на услуга се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е. извън САЩ, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.
В този случай, като доставчик на услуга с получател ДЗЛ /американска фирма/, която има обект в държава членка или трета страна, следва да издадете на получателя фактура по чл. 114 от ЗДДС, без да начислявате ДДС и като основание за неначисляване да впишете “чл. 21, ал. 2 от ЗДДС“.
Втори въпрос: Съгласно чл. 113, ал. 7 от ЗДДС, доставчикът може да упълномощи писмено друго лице да издава фактури от негово име. В ЗДДС няма изричен текст, който да регламентира, по какъв начин следва да се извърши това упълномощаване. Следва да имате предвид, че посочената правна норма касае упълномощаване на трето лице, различно от получател по доставката.
В случая е поставен въпрос относно упълномощаване на получателя по доставката.
С изменението на чл. 113 от ЗДДС чрез създаването на нова ал. 11 /в сила от 01.01.2011 г./ се урежда практически приложението на чл. 224 от Директива на Съвета 2006/112/ ЕО. Съгласно тази разпоредба на директивата е допустимо издаването на фактури от получателя по доставката от името и за сметка на доставчика, при определени условия, а именно предварително писмено споразумение и процедура за приемане.
По смисъла на чл. 113, ал. 11 от ЗДДС, фактура или известие към фактура от името и за сметка на доставчика – данъчно задължено лице, може да издава и получателят по доставката, ако има предварително писмено споразумение между двете страни. Условията и редът за приемането на всяка фактура от данъчно задълженото лице, доставящо стоките или услугите, се определят с правилника за прилагане на закона.
В чл. 79а, ал. 6 от ППЗДДС /в сила от 01.02.2011 г./ са визирани лицата, които могат да сключат споразумение и условията на които следва да отговарят. Съгласно посочената разпоредба, споразумение могат да сключват само регистрирани по закона лица, за които са налице едновременно следните условия:
1. установени са на територията на страната;
2. извършват независима икономическа дейност не по-малко от две години преди сключване на споразумението;
3. не е налице обстоятелство по чл. 176а, ал. 1 от закона.
От изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че за вас не са изпълнени кумулативно условията посочени в чл. 79а, ал. 6 от ППЗДДС, а именно получателя по доставката не е установен на територията на страната. В този случай нормата на чл. 113, ал. 11 от ЗДДС за Вас е неприложима.
Трети въпрос: Относно подаване на VIES-декларацията следва да се съобразят разпоредбите на чл. 125, ал. 2 от ЗДДС. Регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.
В разпоредбата на чл. 117, ал. 2, т. 4, буква “б“ на ППЗДДС е указано, че VIES-декларацията се изготвя по образец и съдържа данъчните основи на доставките на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели са данъчно задължени, регистрирани за целите на ДДС, лица в друга държава членка.
Предвид гореизложеното, ако американската фирма е регистрирана за целите на ДДС в друга държава членка, за Вас възниква задължение за подаване на VIES-декларация, предвид това, че извършвате доставка на услуги с място на изпълнение в друга държава членка.