3_2978/19.10.2011г.
ЗДДС, чл.28
ППЗДДС, чл.21
Относно: данъчно третиране на доставка на стока съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването предстои да се извърши продажба на микробус, собственост на дружество, като клиентът е от Македония. За извършената продажба ще бъде оформена митническа декларация и ще бъде издадена фактура. Микробусът, предмет на продажбата, ще се придвижва до Македония на собствен ход, поради което дружеството няма да притежава документ за превоз съгласно чл.21, ал.1, т.3 от правилника за приложение на ЗДДС. Предвид изложеното се поставя въпроса какви други документи е необходимо да притежава дружеството във връзка с доставката, за да са спазени изискванията на ЗДДС и ППЗДДС?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 19 от 8 март 2011 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006г., посл. изм. ДВ, бр. 10 от 01.02.2011 г.) изразяваме следното становище:
Видно от запитването обект на доставка е стока, която се изпраща от територията на страната до територията на Македония, която не е държава-членка на Европейския съюз ипо смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДДС е трета страна.
За определяне данъчния режим на доставка на стоки от съществено значение е да се установи мястото на изпълнение на доставката, съобразно посочените в чл. 17 от ЗДДС правила. При доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на изпълнение на доставката на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. Доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия е с място на изпълнение на територията на Р България и на основание чл. 12 от ЗДДС е облагаема доставка. За да се приложи нулева ставка на данъка по отношение на тази доставка е необходимо да са изпълнени визираните в чл. 28 от ЗДДС изисквания, а именно:
– извършва се доставка на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
– извършва се доставка на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
Когато стоките се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна доставчикът следва да удостовери наличието на обстоятелства по чл. 28, т. 1 и т. 2 от закона с визираните в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС документи:
– митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митническа декларация, съгласно митническото законодателство;
– фактура за доставката;
– документ за превоза на тези стоки.
Относно необходимостта за удостоверяване на наличие на обстоятелства за доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Общността, данъчно-задължените лица да разполагат с митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен от изходно митническо учреждение, следва да се отбележи, че е достатъчно да се разполага с придружаващ износен документ, разпечатан от компютъризираната система на митническата администрация, заверен от митническото учреждение на износа въз основа на получено съобщение от изходното митническо учреждение за напускането на стоките на митническата територия на Общността.
По отношение на фактурата, чрез която ще се документира доставката е необходимо да се има предвид, че същата следва да отговаря на изискванията на чл.114 от ЗДДС и задължително следва да бъде вписано основанието за прилагането на нулевата ставка.
От изложеното в запитването става ясно, че дружеството няма да разполага с документ за превоза на микробуса, предмет на доставката, тъй като същият ще се придвижи на собствен ход. В ЗДДС иППЗДДС липсват разпоредби, регламентиращи вида на документите, с които следва да се удостовери превоза на стоки. Начинът на транспорта на стоките определя и документите, коитосе съставят във връзка с транспортирането им. Такива документи могат да бъдат ЧМР, авиотоварителница, коносамент или друг международно признат документ. В настоящия случай доставката има за предмет транспортно средство,което ще се придвижи на собствен ход, т.е. същото ще се самотранспортира. Товапредполага на първо място, че същото е техническо изправно и е в движение.
От изложеното в запитването не става ясно кой ще управлява микробуса от територията на страната до Македония – дали транспортирането е задължение за дружеството като доставчик или на получателя. В случай, че задължението е за дружеството като доставчик, то за доказване на обстоятелството, че транспортното средство е напуснало територията на страната считаме, чеса относими съставени за целта например пътен лист, командировъчна заповед на лицето- водач на транспортното средство и други.
В случай, че задължението за управление и извеждане от територията на страната на микробуса е за получателя, като относими доказателства могат да се посочат напримерписмено потвърждение или декларация от получателя за пристигането на микробуса натериторията на Македония. В този случай, за да е налице хипотезата на чл.28, т.2 от ЗДДС и за доставката да се приложи нулева ставка на данъка е необходимо да се има предвид, че законодателят е поставил изискване получателят да е лице, което не е установено на територията на страната.
От документите, доказващи придвижването на микробуса и другите относими към доставката документи – договор, митнически документ, фактура и други, следва да може да се направи безспорен извод, че доставката е осъществена и че стоката е напуснала територията на страната и е пристигнала на територията на Македония.
Необходимо е да се има предвид разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която ако доставчикът не се снабди с документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, разпоредбите на глава трета не се прилагат. Ако впоследствие доставчикът се снабди с посочените по-горе документи, той коригира резултата от прилагането на тази алинея по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
В заключение следва да се отбележи, че в настоящия случай преценката относно наличието на обстоятелства за облагането на доставката с нулева ставка на данъка може да се извърши в рамките на последващия контрол от компетентните органи по приходите при всеобхватно изследване на документите и фактите в тяхната съвкупност и взаимовръзка.
‘