3_2476/05.11.2014 г.
ЗДДС, чл. 28;
ППЗДДС, чл. 21
Относно: данъчно третиране на доставка на стока съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Българско дружество ще осъществява доставка на стока с получател дружество от Ирак. Поради военното положение в Ирак в страната няма финансови учреждения (банки), които да осъществяват трансфери към други държави. За разплащане търговските дружества в Ирак използват банки в Република Турция, като чрез трети дружества се осъществява разплащането между доставчик от Република България и клиента от Ирак.
Във връзка с горното са поставени следните въпроси:
1. Във връзка с доставката би ли възникнал проблем относно начина на плащане?
2. Достатъчно ли е в SWIFTда е посочен номерът на инвойс фактурата, по която се плаща и необходимо ли е да притежават друг документ, който изрично да указва, че плащането е за търговски отношения между Ирак и България?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 1 от 03.01.2014 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г.) изразяваме следното становище:
Видно от фактическата обстановка в запитването обект на доставка са стоки, които се превозват от територията на страната до територията на Ирак, която не е държава членка на ЕС и по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗДДС е трета страна. В Глава трета от ЗДДС законодателят е определил като облагаема доставка с нулева ставка на данъка доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия. За да се приложи нулева ставка на данъка по отношение на тази доставка е необходимо да са изпълнени визираните в чл. 28 от ЗДДС изисквания, а именно:
– извършва се доставка на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
– извършва се доставка на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната; тази разпоредба не се прилага, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.
Когато стоките се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна доставчикът следва да удостовери наличието на обстоятелства по чл. 28, т. 1 и т.2 от закона с визираните в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС документи, а именно:
– митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митническа декларация, съгласно митническото законодателство;
– фактура за доставката;
– документ за превоза на тези стоки.
Относно изискването данъчнозадължените лица да разполагат с митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен от изходно митническо учреждение, следва да се отбележи, че е достатъчно да разполагат с придружаващ износен документ, разпечатан от компютъризираната система на митническата администрация, заверен от митническото учреждение на износа въз основа на получено съобщение от изходното митническо учреждение за напускането на стоките на митническата територия на Общността.
По отношение на фактурата, с която ще се документира доставката, е необходимо да се има предвид, че същата следва да отговаря на изискванията на чл.114 от ЗДДС и задължително следва да бъде вписано основанието за прилагането на нулевата ставка на данъка.
Необходимо е да се посочи, че в ЗДДС и ППЗДДС липсват разпоредби, регламентиращи вида на документите, с които следва да се удостовери превозът на стоки. Начинът на транспорта на стоките определя и документите, които се съставят във връзка с транспортирането им. Такива документи могат да бъдат ЧМР, авиотоварителница, коносамент или друг международно признат документ. От документите, доказващи транспортирането на стоките и другите относими към доставката документи – договор, митнически документ, фактура и други, следва да може да се направи безспорен извод, че доставката е осъществена и че стоката е напуснала територията на страната и е пристигнала на територията на Ирак.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която ако доставчикът не се снабди с документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, разпоредбите на глава трета не се прилагат. Ако впоследствие същият се снабди с посочените по-горе документи, той коригира резултата от прилагането на тази алинея по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
По отношение на начина на плащане във връзка с доставката ЗДДС и правилникът за приложението му не поставят изрични изисквания в тази връзка. Имайки предвид разпоредбата на чл.26, ал.2 от закона, съгласно която данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, считаме, че няма пречка плащането по доставката да се осъществи от трето лице. За да се приеме, че плащането от третото лице е във връзка с доставката към клиента от Ирак е необходимо плащането да не може да се отнесе към търговски отношения между дружеството – доставчик и третото лице. Независимо, че в ЗДДС и правилника за приложението муне са предвидени документи, доказващи плащането по доставка по чл. 28, считаме, че e необходимо да се докаже по безспорен начин, че осъщественото плащане е именно във връзка с тази доставка.’