Изх. №24-31-58
Дата:21. 02. 2008 г.
Относно: данъчно третиране на доставката на употребявани леки автомобили от страни — членки на ЕС, съгласно разпоредбите на ЗДДС н ППЗДДС
Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № 24-31-58/14.02.2007 г. по описа нана Националната агенция за приходите. Ви уведомявам следното:
Видно от изложената фактическа обстановка в Запитването, дружеството не е регистрирано по ЗДДС, и е с основна дейност- внос и продажба на употребявани автомобили.
Поставени са следните въпроси:
1. Счита ли се за вътреобщностно придобиване закупуването на автомобили втора употреба от физически лица – граждани на страни – членки на ЕС, или от регистрирана по ДДС фирма в друга страна – членка?
2.При покупка на употребяван автомобил от физическо лице в друга държава – членка,
която е на стойност 20 хиляди лева, следва ли задължителна регистрация по ЗДДС?
3.Задължително ли е регистрираните по ЗДДС лица да прилагат специалния режим на
облагане на маржа или законът дава възможност за прилагане на общия ред?
4.При регистрация по избор по реда па чл.100 от ЗДДС. необходимо ли е за наличните
стоки, придобити по реда па вътреобщностно придобиване да се съставя протокол, с който да
се начисли ДДС върху стойността й?
5.Покупката на автомобил втора употреба, осъществявана от фирма, регистрирана по
ЗДДС от физическо лице – гражданин на страна – членка на ВС, счита ли се за
вътреобщностно придобиване?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, на основание чл.10, ал.1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
По Първи въпрос:
По смисъла на чл.13. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, придобиването право на собственост върху стока, която се изпраща или транспортира от територията на друга държава – членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ЗДДС в друга държава – членка, се счита за вътреобщностно придобиване по смисъла на същия закон.
Следователно, придобиването на право на собственост върху стока, доставчик на която е физическо лице, установено в друга държава – членка, нерегистрирано за целите на ДДС, не се счита за вътреобщностно придобиване по смисъла на Закона.
В случаите, в които доставчик на стоките – втора употреба е лице, регистрирано по ДДС на територията на друга държава – членка, са възможни следните две хипотези по отношение на получателя на стоката:
В първия случай, когато доставчикът – дилър на стоки втора употреба, е приложил специалния ред на облагане на маржа на цената по съответната доставка, за получателят по доставката не е налице вътреобщностно придобиване, съгласно разпоредбите на чл.13. ал.4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
При втората хипотеза, когато доставчикът па стоките е избрал да прилага общия ред на материалния закон за доставките на стоки – втора употреба, в случая на Запитването -автомобили – втора употреба, считаме, че за получателя е налице вътреобщностно придобиване, съгласно разпоредбите на чл.13, ал.1 от същия закон.
По Втори въпрос:
Разпоредбите на чл.99 от Закона за данък върху добавената стойност регламентират задължение за всяко данъчно задължено лице и данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано на основание чл.96, 97, 98, чл.100, ал.1 и 3 и чл. 102 и извършва вътреобщностно придобиване, да се регистрира по съшия закон.
Съгласно алинея трета на същата законова разпоредба, тези лица имат задължение за подаване на Заявление за регистрация не по – късно от седем дни преди датата на възникване на данъчното събитие за съответната придобиване, с което общата стойност на облагаемите вьтреобщностни придобивания надвиши 20 хиляди лева. За съответното вътреобщностно придобиване, с което лицето надхвърли този праг, подлежи на облагане с данък върху добавената стойност.
Прагът за регистрация на основание чл.99 от материалния закон, представлява общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение придобиването на нови превозни средства, и на стоки, подлежащи на облагане с акциз, без данъка върху добавената стойност, дължим или платен в държавата – членка, от която стоките са транспортирани или изпратени.
Материалния закон е предвидил възможност за данъчно задължените лица да упражнят правото си и на избор за регистрация на основание вътреобщностно придобиване, съгласно разпоредбите на чл.100. ал.2 от същия закон.
Обръщаме внимание, че лицата, регистрирани на основание чл.99 и чл.100, ал.2 от ЗДДС, нямат право на приспадане на данъчен кредит, съгласно разпоредбите на чл.71. ал.4 от Закона.
По Трети въпрос:
Данъчното облагане на доставки на стоки втора употреба, в т.ч. и на автомобили втора употреба, е регламентирано с разпоредбите на Глава седемнадесета от материалния закон.
Законодателят не изисква императивно прилагане на специалния ред на облагане на маржа на цената, като дава право на доставчикът на стоките за избор чрез текста на чл. 151. ал.1 от Закона. Съответно правото на приспадане на данъчен кредит за придобитите стоки – втора употреба, в случая па Запитването — леки автомобили, ще възникне и ще се упражни по реда и условията на Закона, в зависимост от това какъв избор за ред на облагане е упражнило съответното лице – доставчик.
За доставчиците на стоки втора употреба, прилагащи специалния ред на облагане на маржа на цената за извършените от него доставки, няма право на приспадане на данъчен кредит за придобитите от него стоки – втора употреба, съгласно чл.147, ал.5 от ЗДДС.
В случай, че дилърът е избрал да прилага общия ред на облагане при условията на чл.151. ал.1 от Закона, правото на данъчен кредит за получените или внесените от лицето стоки – втора употреба, възниква и се упражнява в данъчния период, през който данъкът за последващата доставка на тези стоки е станал изискуем.
Съгласно чл.151, ал.6 от Закона, дилърът на стоки втора употреба, който прилага както специалния ред на облагане на маржа на цената, така и общия ред за облагането им е длъжен
да води аналитична отчетност за доставките, регламентирана с текстовете на Правилника за прилагане на същия закон.
По Четвърти въпрос:
ЗДДС дава възможност на всяко данъчно задължено лице за регистрация по избор по реда на чл. 100 от закона.
Регистрацията по ЗДДС, независимо от основанието на което е извършена поражда еднакви права и задължения за данъчно-задължените лица, регламентирани със закона.
ЗДДС определя като право на лицата, възможността да приспаднат като данъчен кредит платеният от тях данък върху добавената стойност за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията по закона, които са налични към датата на регистрацията.
Данъчно задължените лица, регистрирани по Закона, имат право на приспадане на данъчен кредит и за придобитите преди регистрацията си активи и услуги, при спазване условията на чл.74 и 75 от същия нормативен акт.
Редът и произтичащите от него задължения към момента на регистрация са регламентирани в глава IX – Регистрация на закона.
В ЗДДС няма разпоредба, която да указва облагане с данък към момента на регистрацията на наличните активи, придобити от данъчно-задълженото лице преди датата на регистрацията по закона.
По Пети въпрос:
Придобиването право на собственост върху стока, която се изпраща или транспортира от територията на друга държава – членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ЗДДС в друга държава – членка, се счита за вътреобщностно придобиване по смисъла на същия закон.
Следователно, придобиването на право на собственост върху стока, доставчик на която е физическо лице, установено в друга държава – членка, нерегистрирано за целите на ДДС, не се счита за вътреобщностно придобиване по смисъла на Закона.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//