Изх. №26-К-84
Дата:26.02.2008 г.
относно: данъчно третиране на доставките на битови, производствени, опасни и строителни отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците, както и услуги по техния добив, обработка и преработка;
Във връзка с поставените въпроси във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 26 – К – 84/ 25.09.2007г. е изложена следната фактическа обстановка:
“………………“ АД в качеството си на възложител, има сключени договори с изпълнители, установени на територията на страната, копие от които прилага към настоящото запитване. Предмет на тези договори са:
-нарязване на метални отпадъци на екран с определени размери, сортиране и натоварване
на собствен транспорт или транспорт на възложителя;
-преработка на шлакови депа до 3000 тона на месец на територията на„……………..“
АД с цел извличане на метални единици.
В тази връзка задава следния въпрос:
Посочените доставки на услуги в горецитираните договори попадат ли в приложното поле на Глава Деветнадесет „а“ от ЗДДС по отношение на данъчното третиране на доставки на битови, производствени, опасни и строителни отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците, както и на доставките на услуги по техния добив, обработка и преработка, и валидна ли е схемата на „обратно начисляване“ на данъка?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, на основание чл. 10, ал.1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите, изразявам следното становище.
С измененията и допълненията на Закона за данък върху добавената стойност през 2006 година е въведена схемата на т. нар. „обратно начисляване“ на ДДС при доставка на битови, производствени, опасни и строителни отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците, както и при доставка на услуги по техния добив, обработка и преработка.
Когато получателят по горепосочените доставки не е регистрирано по ЗДДС лице, данъка върху добавената стойност, съгласно разпоредбата на чл.82, ал.1 от същия закон, е изискуем от доставчика – регистрирано по материалния закон лице.
В случая на отправеното ни запитване, като предмет на доставките са посочени предоставени услуги по нарязване на метални отпадъци на скрап, и съответно, преработка на шлакови депа с цел извличане на метални единици.
Съгласно разпоредбата на Параграф Първи, т.47 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, обработката на отпадъци представлява дейност по събиране, съхранение, сортиране и механична обработка на отпадъци, без изменение на химическия им състав.
1. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ не е налице право на ползване на данъчен кредит, когато е придобит, внесен
или е нает мотоциклет или лек автомобил и когато стоките или услугите са свързани
с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на тези превозните
средства, както и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози
със същите превозни. В § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС е дадена дефиниция на понятието
„лек автомобил“ – автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача
не превишава 5. Не е лек автомобил лекотоварен автомобил, който е предназначен за
превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително
техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.
В чл. 70, ал. 2 от ЗДДС са предвидени, случаите, в които ограниченията на ал. 1, т. 4 и 5 от същата разпоредба не се прилагат. Според чл. 70, ал. 2, т. 1 и 4 право на ползване на данъчен кредит е налице, когато:
-превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и
охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или
подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата
им продажба /т. 1/;
-стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или
експлоатацията на превозните средства по т. 1 /т. 4/.
Видно от цитираните разпоредби /чл. 70, ал. 2, т. 1 и 4 от ЗДДС/, право на данъчен кредит е налице по отношение на стоките или услугите, свързани с поддръжката и експлоатацията на придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил, който се използва единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба, по силата на чл. 70, ал. 2, т. 1 и 4, във връзка с ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДДС.
Предвид казаното дотук и с оглед изложеното в запитването, в конкретния случай леките автомобили не се използват единствено за дейностите, посочени в чл. 70, ал. 2 от ЗДДС, и следователно не е налице право на приспадане на данъчен кредит и по отношение на стоките и услугите, свързани с поддръжката и експлоатацията на същите.
2. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не е налице право на приспадане на
данъчен кредит,когатостоките или услугите са предназначени за безвъзмездни
доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. По силата
на чл. 70, ал. З от ЗДДС, ограничението, предвидено в ал.1, т. 2 на цитираната
разпоредба, не се прилага за:
– транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от
работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за
управление, предоставяно безвъзмездно от работодателя за целите на икономическата
му дейност /чл. 70, ал. З, т. 2/;
– транспорта и нощувките на командировани от лицето лица /чл. 70, ал. З, т. 7 от ЗДДС/.
Видно от цитираните разпоредби, чл. 70, ал. З от ЗДДС дава право на приспадане на данъчен кредит за доставка на стоки или услуги, независимо от ограничението на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и съдържа конкретните случаи, за които това право е налице. Разпоредбата на чл. 70, ал. З от ЗДДС обаче не дерогира приложението на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 от същия закон, поради което за доставки при транспорт на командировани лица с лек автомобил не възниква право на приспадане на данъчен кредит, по силата на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДДС.
3. По отношение на нощувките на командированите от лицето лица, необходимо
е да се има предвид, че правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява ако
2
лицето разполага с документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред /чл. 71 от ЗДДС/. За да се ползва данъчен кредит за извършените разходи по командированите от него лица данъчните документи следва да се издават на името на предприятието, а не на командированите лица.
Следва да се има предвид, че по отношение на квартирните на служителите, на които местоживеенето е на различно място от местоработата, не е налице право на приспадане на данъчен кредит, по силата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, тъй като по своя характер същите са безвъзмездни доставки, различни от икономическата дейност на лицето.
4. Както бе посочено по-горе ограничението, регламентирано с чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не се прилага за транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно, което се предоставя от работодателя на работниците и служителите му. В този смисъл, по отношение на предоставяните от работодателя абонаментни карти за градски транспорт от местоживеенето до местоработата на служителите е налице право на приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. З, т. 2 от ЗДДС.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’