Данъчно третиране на доставките на услуги по електронен път;

Относно: Данъчно третиране на доставките на услуги по електронен път;
Съгласно визираната фактическа обстановка в отправеното запитване, представляваното от Вас юридическо лице, регистрирано по ЗДДС, извършва продажба на дигитални продукти (картинки, графики, изображения, скриптове и др.), като продажбите се извършват чрез сайтове на фирма, регистрирана на територията на Австралия, за което същата удържа комисионна за всеки продаден продукт. Също така, сте посочили, че наемате сървъри, които се намират извън територията на Р България – на територията на други държави членки и трети страни, като заплащането за това става чрез Paypal. Сървърите продавате на клиенти, регистрирани както на територията на страната, така и на територията на други държави членки и трети страни. Плащането се извършва в биткойни, като същите впоследствие се продават на пазарна цена и средствата от тяхната продажба постъпват в банковата сметка на дружеството.
Във връзка с така описаната от Вас фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1.Какво следва да бъде данъчното облагане на гореописаните дейности? В кой
нормативен акт е регламентиран начинът и редът на облагане?
2.Какви документи трябва да бъдат издавани на получателите на услугите и на какви
условия следва да отговарят, когато се извършват по електронен път?
3.При положение, че дружеството не е регистрирано по ЗДДС, трябва ли да се
съблюдават нормите на чл.86, ал.3 от ЗДДС за неначисляване на данък и вписване на основание за неначисляване на данъка във фактурите?
4.При изпълнение на услугите извън територията на страната в трети страни и
ЕС,какви прагове трябва да бъдат съблюдавани за регистрация по ЗДДС?
Във връзка с поставените от Вас въпроси в запитването и описаната фактическа обстановка, изразяваме следното становище:
По Първи въпрос:
За данъчното облагане на описаните в запитването дейности следва да се прилага действащото в Република България данъчно законодателство.
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност и Правилника за неговото прилагане, изразяваме следното становище:
Разпоредбата на чл.2, т.1 от Закона определя като обект на облагане с данък върху добавената стойност всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Съгласно чл.12 от с.з., облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната.
По смисъла на чл.8 от закона услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Съгласно чл.9, ал.1от закона доставка на услуга е всяко извършване на услуга.
В Параграф Първи, т.14 от ДР на ЗДДС е дадена легална дефиниция на понятието „услуги, извършвани по електронен път”, а именно това са услугите, предвидени в Приложение ІІ на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл.7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ, L 77/1 от 23 март 2011 г.), както и в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на място на доставки на услуги.
Приложение ІІ на Директива 2006/112/ ЕО на Съвета съдържа примерен списък на услугите, извършвани по електронен път, посочени в чл.58 и в чл.59, първи параграф, б.”к” както следва:
– доставка на интернет адрес, уебхостване, дистанционно поддържане на програми и
оборудване;
– доставка и осъвременяване на софтуер;
– доставка на образи, текст и информация и предоставяне на база данни;
– доставка на музика, филми и игри, включително игри на шанса и хазартни игри, и
политически, културни, художествени, спортни, научни и развлекателни предавания и мероприятия;
– доставка на дистанционно обучение.
По силата на чл.7, Параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета
понятието „услуги, предоставяни по електронен път” съгласно Директива 2006/112/ЕО, включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано – предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии. Съгласно параграф 2 от същата правна норма, параграф 1 обхваща, по – специално, следните случаи:
а) в общия случай доставката на дигитални продукти, включително софтуер и промени
или актуализиране на софтуер;
б) услуги, които осигуряват или подпомагат присъствие за стопански или лични цели в
електронната мрежа като интернет пространство или интернет страница;
в) услуги, които се генерират автоматично от компютър чрез интернет или електронна
мрежа, в отговор на специфично подаване на данни от получателя;
г) възмездно прехвърляне на правото на предлагане за продажба на стоки или услуги
на интернет страница, функционираща като пазар онлайн, на който потенциалните купувачи правят офертите си посредством автоматизирана процедура и на който страните се уведомяват за продажбата с електронно съобщение, генерирано автоматично от компютър;
д) информационни пакети за интернет обслужване , в които телекомуникационният
компонент е съпътстваща и подчинена част ( например пакети, които включват не само интернет достъп, а и други елементи, като страници, даващи достъп до новини, информация за времето или за пътувания; игри; поддържане на интернет пространство; достъп до онлайн бази данни и прочие );
e) услугите, изброени в приложение І.
Съгласно изложеното в запитването, представляваното от Вас дружество,
регистрирано по ЗДДС лице, ще заплаща комисионна на фирма „Х” (регистрирана на територията на Австралия) за всеки продаден дигитален продукт. За да се определи приложимият режим по материалния закон във връзка с тези доставки е необходимо да имате предвид следното.
На основание чл.21, ал.2 от Закона мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Предвид обстоятелството, че получателят на услугата е данъчно задължено лице, установено на територията на страната (представляваното от Вас юридическо лице), мястото на изпълнение за тази доставка на услуга е на територията на страната.
По силата на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице (фирма „Х” от Австралия), което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6 от с.з. В конкретния случай, за съответното българско данъчно задължено лице, като получател на услугата от австралийската фирма с място на изпълнение на същата на територията на страната, ще възникне задължение да начислява данък със ставка от 20% съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1, т.1 от Закона върху размера на определената комисионна. Разпоредбата на чл.117, ал.1, т.1 от материалния закон регламентира задължение за издаване на протокол в случаите по чл.82, ал.2 от съответното регистрирано лице – получател по доставката, и на основание чл.124, ал.2 от същия нормативен акт, протоколът следва да се отрази в дневника за продажби през данъчния период, в който е издаден.
По отношение на последващата доставка на услуги по електронен път, доколкото същите могат да се определят като такива, считаме, че предоставената в запитването информация не е конкретизирана по отношение на статута на получателя на доставките, т.е. дали същите са данъчно задължени лица. Тъй като това обстоятелството е от първостепенно значение за данъчното третиране на същите, изразяваме готовност при предоставяне на конкретна информация, да изразим становище по така поставения въпрос.
Електронната търговия не е по-различна от обикновената търговия, има същите елементи, същата функционалност и същите участници, както и традиционната.
Извършването на сделки по електронен път не предполага специфичен ред и начин за водене на счетоводната отчетност на дружеството. В тази връзка се прилагат общите принципи и изисквания на Закона за счетоводството /ЗСч/ и приложимите счетоводни стандарти.
Законът за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/,изисква от предприятията да обосноват чрез първични счетоводни документи отразените от тях счетоводни разходи. Принципът за документална обоснованост на информацията е намерил отражение в чл. 10 от ЗКПО, който препраща към съдържанието на понятието, уредено с разпоредбите на ЗСч.
Следователно, за да бъде признат счетоводен разход, за данъчни цели е необходимо едновременно да бъде удостоверено:
– документална обоснованост на счетоводния разход – първичен счетоводен документ, който да съдържа изискуемата по ЗСч минимална информация или други документи, удостоверяващи липсващата информация;
– реалност на отразената стопанска операциячрез събиране и на други доказателства /документи/
– разходът да е присъщ за дейността на предприятието.
Документалната обоснованост на приходи от посочените в запитването сделки на дружеството също следва да е подчинена на изискванията за издаване на първичен счетоводен документ и спазване на принципа за текущо начисляване при начисляване на приходите.
Данъчната печалба на дружеството извършващо дейност по продажба на дигитални продукти и наемане на сървъри се облага с корпоративен данък в съответствие с чл. 5, ал. 1 от ЗКПО, а формирането й се извършва като се вземат предвид разпоредбите на чл. 18 и чл. 22 от корпоративния закон.
По Втори въпрос:
Във връзка с така поставения въпрос, Ви уведомяваме, че не е изложена конкретна информация относно статута на получателите по доставките. Поради това, при представяне на необходимата информация от страна на представляваното от Вас юридическо лице, изразяваме готовност да предоставим становище по поставения въпрос.
По Трети въпрос:
При извършена проверка се установи, че лицето, от чието име е отправено запитването, е регистрирано по материалния закон. Тъй като посочвате в конкретния случай заинтересовано лице, което не е регистрирано по материалния закон, считаме, че въпросът не би могъл да касае права и задължения на представляваното от Вас юридическо лице. Поради това обстоятелство, не бихме могли да Ви предоставим конкретно становище по поставения въпрос.
По Четвърти въпрос:
Обръщаме Ви внимание, че всяка държава членка е компетентна сама да определя праговете за регистрация по материалния закон, и същите следва да са регламентирани със съответното законодателство на тази държава членка. Органите по приходите в НАП са компетентни по прилагането на българското данъчно законодателство, поради което, не бихме могли да отговорим на поставения от Вас въпрос.

Оценете статията

Вашият коментар