3_844/14.02.2008 г.
ЗДДФЛ, чл. 4, т. 1;
ЗДДФЛ, чл. 29, т. 2;
ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 1, т. 7;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 5;
КСО, чл. 7, ал. 6;
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 3
Относно: Данъчно третиране на изплатени суми по консултантски договор, сключен с чуждестранно физическо лице и дължими социални и здравни вноски по реда на КСО и ЗЗО.
Според изложеното в запитването, във връзка с откриване на ресторант е подписан консултантски договор с украински специалист-кулинар. Във връзка с това е поставен следните въпроси:
1. Ще бъде ли едноличния търговец задължено лице да плаща ДОД?
2. Ще бъдат ли начислявани и плащани социални и здравни осигуровки на лицето при изплащане на сумите по договора?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона заданъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, обн. ДВ бр. 95/2006г., посл. изм. ДВ бр. 113/2007 г.), Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ, бр.110/1999г., посл. изм.ДВ бр.113/2007г.) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, обн. ДВ, бр.70/1998г., посл. изм. ДВ, бр.113/2007г.), изразяваме следното становище:
По първия поставен въпрос:
На основание чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
В чл. 5 от същия закон е регламентирано, че чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4.
Предвид гореизложеното, за да определите реда на данъчно облагане на доходите, които изплащате въз основа на консултански договор с физическото лице с оглед Вашите задължения като платец на този доход е необходимо да разполагате с информация дали физическото лице е местно лице на България или чуждестранно за целите на данъчното облагане, в зависимост от което са възможни два различни начина на облагане на получените доходи, а именно:
1. Физическото лице, получател на дохода е местно лице на България.
В този случай, данъчната основа се формира по реда на чл. 29, т. 2 от ЗДДФЛ, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 25 на сто. При изплащането на тези доходи предприятията – платци, са длъжни да удържат авансово данък на основание чл. 43, ал. 2, т. 1 от ЗДДФЛ. Авансовият данък се дълживърху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Размерът на дължимия данък се определя, като разликата по ал. 1 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. За удържания данък се издава “Сметка за изплатени суми“, която остава в предприятието, и “Служебна бележка“, която се дава на лицето. Данъкът се внася от възложителя в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по място на регистрация на платеца на дохода до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан.
2. Физическото лице, получател на дохода е чуждестранно лице.
Консултантските услуги по силата на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) попадат в обхвата на „възнаграждения за технически услуги”.
Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ доходите от източник в България, начислени/изплатени на чуждестранни физически лица по консултански договори, се облагат с окончателен данък. Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗДДФЛ окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатени доходи. В съответствие с чл. 46, ал. 1 и чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ окончателният данък е в размер на 10 на сто и се удържа и внася от платеца на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода. По силата на чл. 66 от ЗДДФЛ данъкът се внася в републиканския бюджет по сметката на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.
Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В случая е налице спогодба между правителството на Република България и правителството на Украйна за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото. Нейното прилагане става по реда на глава шестнадесета, раздел ІІІ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
По втория поставен въпрос:
По своята правна същност консултантският договор е разновидност на договора за изработка и спрямо него намират приложение нормите на чл.258-269 от Закона за задълженията и договорите. Със сключването на договора за консултанта възниква задължението да изготви и даде консултация по определен въпрос в указания срок и в договорената форма срещу възнаграждение.
В случая, консултантската дейност се извършва от физическо лице, което не е търговец и същото се определя като лице, работещо без трудови правоотношения (изпълнител по граждански договор). В Кодекса за социално осигуряване (КСО) не е направено разграничение при осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство – българско или чуждо и мястото, където те пребивават. Носител на задължението за удържане и внасяне на задължителните осигурителни вноски в тези случаи е възложителят – платец на сумите по консултантския договор (вид граждански договор). Достатъчно основание за възникване на задължение за начисляване и внасяне на осигурителни вноски, както и за подаване на декларациите по чл.5, ал.4 от КСО е да са налице условията на чл.4, ал.3, т.5 и чл.7, ал.6 от КСО, а именно: да е изплатено възнаграждение за работа без трудово правоотношение, чийто размер след намаляването му с нормативно признатите разходи да е равен или по-голям от минималната работна заплата за страната. Съгласно чл.5, ал.1 от КСО едноличният търговец, който ще изплати сумите по гражданския договор, е осигурител по това нетрудово правоотношение и по силата на чл.6, ал.3 от КСО има задължение да внесе дължимите осигурителни вноски за физическото лице от Украйна, освен ако в международен договор, в който като страни участват и двете държави е предвидено друго.
Предвид разпоредбата на чл.33, ал.1, т.3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) чуждите граждани, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна се осигуряват задължително в Националната здравноосигурителна каса. Задължението за осигуряване възниква от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване. Здравноосигурителната вноска за лицата, работещи без трудово правоотношение, се определя върху дохода по реда на чл. 40, ал. 1 т. 3 от ЗЗО и е в размер – 6 на сто. Вноските се внасят от възложителя в съотношение за 2008 г. – 60:40.
В чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България е регламентирано, че международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
В ДВ, бр. 107 от 2001 г. е обнародван Законът за ратифициране на Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване, подписан на 04.09.2001 г., в сила от 01 април 2003 г. В материалния обхват на този договор е включена част втора „Прилагане на законодателството”. С оглед на изложеното и имайки предвид пребиваването на украинския гражданин ще се определи кое от законодателствата на договарящите се страни е приложимо спрямо заетото лице.