1_2568/19.08.2008
ЗДДФЛ, чл.37 , ал. 1, т. 6, чл.46, ал.1, чл.75
ДОПКчл. 135 – чл. 142
Относно: данъчно третиране на изплатени възнаграждения за авторски права с получател лице, установено извън Общността
Уважаеми господин ….,
Във връзка с Ваше запитване, заведено с вх.№ /31.07.2008 г. в дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – …, относно прилагането на Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и Закона за данъците върху доходите на физическите лице /ЗДДФЛ/, изразяваме следното становище.
Според изложената фактическа обстановка издателството начислява и изплаща авторски права на чуждестранно физическо лице, гражданин на Русия. Във връзка с горепосоченото е поставен следния въпрос:
Какви са документите, които се представят, съобразявайки се с данъчното законодателство и СИДДО, за дане се удържа данък при източника ?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ДОПК и ЗДДФЛ изразяваме следното становище:
Доходите, които са от източник в България, начислени или изплатени в полза на чуждестранни физически лица от авторски и лицензионни възнаграждения, се облагат с окончателен данък и са изрично посочени в чл. 37, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ. Данъкът е в размер на 10 на сто, като на основание чл.46, ал.1 от ЗДДФЛ, същият се удържа и внася в сроковете и по реда на чл.65-68 от закона.
Съгласно разпоредбата на чл.75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Следователно, когато се реализира доход облагаем при източника по реда на ЗДДФЛ от чуждестранно физическо лице, местно на държава, с която имаме действаща спогодба за избягване на двойно данъчно облагане и тя съдържа разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
За да не се прилагат изискванията на ЗДДФЛ пред платеца на данъка в условията чл. 142 от ДОПК или пред органите по приходите по реда на чл. 135 – чл. 141 от същия кодекс, следва да бъдат доказани основанията за прилагане на съответната СИДДО, преди изтичане на срока за внасяне на данъка при източника.
Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се прилагат след удостоверяване на основанията за това. За целта, чуждестранното лице или негов пълномощник подава искане по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП, в което той удостоверява пред органите по приходите, че:
– е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО – това обстоятелство се удостоверява от чуждестранната данъчна администрация;
– е притежател на доход от източник в Република България – това обстоятелство се декларира от чуждестранното лице;
– не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан – това обстоятелство също се декларира от чуждестранното лице;
– са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната спогодба – удостоверяват се с официални документи, включително извлечения от публични регистри. Когато това не е възможно, са допустими и други писмени доказателства, но тези обстоятелства не могат да се удостоверяват с декларации /по аргумент от чл.136 ал.4 и чл.137 ал.4 на Данъчно осигурителния процесуален кодекс/.
Искането и приложените към него документи се подават в териториална дирекция на НАП по регистрация на платеца на дохода или в дирекцията, където подлежи на регистрация. Когато платецът не подлежи на регистрация, искането по чл.137 ал.1 от ДОПК заедно с приложените документи се подават в Териториална дирекция гр. София.
В изпълнение на разпоредбата на чл.136 ал.1 от ДОПК и удостоверяване от данъчните власти на другата държава, в удостоверителния документ следва да се посочи, че за съответната година, за която ще се ползва облекчението лицето, получател на дохода е тяхно местно лице.
Следва да се има предвид също така, че съгласно чл. 142, ал.1 от ДОПК, когато платец начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 100 000 лв. годишно, обстоятелствата по чл. 136 от същия кодекс се удостоверяват пред платеца на дохода. В този случай искане по чл. 137, ал. 1 от ДОПК не се подава. В случаите по чл.142, ал. 1 от ДОПК, когато общият размер на реализираните доходи надвиши 100 000 лв. в рамките на данъчната година, основанията за прилагане на СИДДО по отношение на общия размер на доходите се удостоверяват по реда на чл. 137-139 от ДОПК.
‘