Данъчно третиране на лихва във връзка с предоставен заем на дружество от физически лица-съдружници в дружеството.

Изх. № 24-33-187
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
ОТНОСНО: Данъчно третиране на лихва във връзка с предоставен заем на дружество от физически лица-съдружници в дружеството.
Съгласно представената в запитването фактическа обстановка, физическите лица – съдружници в дружеството Ви са взели решение с цел подпомагане развитието на дейността му да отпуснат заем на същото, който впоследствие да им бъде върнат.
Предоставянето на заемни средства от физически лица, в т.ч. съдружници, в полза на търговско дружество и определянето на лихва между тях е вид гражданско правоотношение между физическите лица – съдружници в това дружество, от една страна, и дружеството като юридическо лице, от друга.
Договарянето на лихва при отпускане на заеми между физически лица и юридически лица е обект на разглеждане в закони, различни от данъчните, поради което НАП не може да се ангажира със становище по въпроси извън нейната компетентност.
Във връзка с данъчното третиране на отпускането на заем от физическо лице на дружество, следва да имате предвид разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО в сила от 01.01.2007г./ и чл. 77 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/.
Съгласно разпоредбите на чл. 77 от ЗДДФЛ, при определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица и на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от Закона за корпоративното подоходно облагане.
Чл. 16, ал. 2, т. З от ЗКПО регламентира, че получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, са сделки, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане.
При установяване на взаимоотношения, които водят до отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов резултат на юридическото лице и задълженията на физическите лица по ЗДДФЛ се определят, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма.
В такива случаи следва да се има предвид този финансов резултат за юридическото лице и задължение за физическото лице, които биха се получили при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.
Предвид гореизложеното и факта, че в конкретния случай физическите лица -съдружници и дружеството, получаващо временна финансова помощ, са свързани лица по смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО, ако между тях не е договорена пазарна лихва /§ 1, т. 32 от ДР на ЗКПО/ по смисъла на чл. 15, чл. 16 от ЗКПО и чл. 77 от ЗДДФЛ, за данъчни цели ще се счита, че е налице отклонение от данъчно облагане, както за дружеството, така и за физическите лица.
Следователно, ще е налице разход за лихви за дружеството и доход от лихви за физическите лица, предоставили паричния ресурс по смисъла на чл. 35 от ЗДДФЛ.
На основание чл. 36 от посочения закон, годишната данъчна основа за доходи
от лихви на физическите лица се облага с данък и се декларира по реда на чл. 50 от
ЗДДФЛ с годишна данъчна декларация в срок до 30.04. на годината, следваща годината
на придобиване на дохода. I
//