Изх. № 24-38-71
Дата: 23.11.2015 год.
ЗДДФЛ, чл. 19, ал. 1
Относно: данъчно третиране на направени лични вноски за доброволно здравно осигуряване
По повод Ваше писмено запитване до Дирекция ОДОП – гр. .., препратено по компетентност вна Националната агенция за приходите и заведено с вх. № 24-38-71/03.11.2015 г., Ви уведомявам за следното:
На основание чл. 19, ал. 1 от ЗДДФЛ сумата от годишните данъчни основи по
чл. 17 се намалява с внесените през годината лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки „Живот“ в общ размер до 10 на сто от сумата на годишните данъчни основи. Аналогична е и разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ според която месечната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се намалява с направените през месеца чрез работодател лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки „Живот“ в общ размер до 10 на сто от месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ.
По смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗДДФЛ доброволно здравно осигуряване е осигуряването по глава трета от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както и дейността по доброволно здравно застраховане, осъществявана съгласно законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, от институция, която извършва дейност по доброволно (допълнително) здравно застраховане. Съгласно изискванията на глава трета от ЗЗО и по-конкретно на чл. 82, в редакцията на закона действаща от 07.08.2012 г., доброволното здравно осигуряване се извършва въз основа на договор за медицинска застраховка по смисъла на чл. 222а от Кодекса за застраховането (КЗ). С договора за медицинска застраховка застрахователят се задължава да поеме рискове, произтичащи от заболяване или злополука, свързани с финансовото обезпечаване на определени здравни услуги и стоки, срещу получаване на застрахователна премия (чл. 222а от КЗ, в сила от 07.08.2012 г.).
Следователно, за да е налице нормативно основание за ползване на данъчното облекчение по чл. 19, ал. 1 от ЗДДФЛ за направени лични вноски за доброволно здравно осигуряване от физическото лице е необходимо да са налице следните обстоятелства:
-Вноските да са лични, т.е. да са направени за сметка и в полза на данъчно задълженото лице в съответствие с договор за медицинска застраховка по смисъла на чл. 222а от КЗ, сключен между съответното застрахователно дружество и физическото лице;
-вноските да са направени през данъчната година, т.е. от 1 януари до 31 декември на съответната година.
От приложените към писмото Ви копия от документи (служебна бележка и общи условия по медицинска застраховка за чужбина) не може да се направи категоричен извод дали в конкретния случай са налице правните основания за прилагане на данъчното облекчение по чл. 19, ал. 1 от ЗДДФЛ. В тази връзка следва да се уточни, че законът не е регламентирал задължение застрахователните дружества да издават документ, удостоверяващ вида и размера на направените през годината вноски за доброволно здравно осигуряване. Обстоятелството, че застрахователното дружество е издало такъв документ (в случая – служебна бележка) без да има задължение по закон води до последица издаденият документ да не може да послужи за безспорно доказателство за приспадане/възстановяване на удържания данък при годишното облагане на физическото лице. Освен това в т.1.2 на приложените към писмото Ви общи условия по медицинска застраховка за чужбина е посочено, че заедно със заявлението за сключване на застраховката и другите подписани от страните и/или представени на застрахователя документи същите са неразделна част от застраховката. Към писмото Ви обаче са приложени само общите условия, които са крайно недостатъчни за да се прецени дали в конкретния случай физическото лице има основание да ползва данъчното облекчение по чл. 19, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Безспорно, данъчният закон не изисква от физическото лице да прилага към годишната си данъчна декларация копие от договора със съответното застрахователно дружество, каквото задължение има то, ако ползва облекчението чрез работодателя по основното трудово правоотношение по реда и при условията на чл. 49, ал. 3 и 4 от ЗДДФЛ.От друга страна, при започнало производство във връзка с подадено искане за възстановяване или прихващане на данък, органът по приходите е длъжен да установи всички факти и обстоятелства, имащи отношение към задълженията на физическото лице, включително чрез извършването на насрещна проверка по реда на чл. 45 от ДОПК.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР:
/Г. ДИМИТРОВА/
‘