данъчно третиране на получена сума за покриване на разходи съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност

3_1878/24.06.2010 г.
ЗДДС, чл. 21, ал. 2;
ЗДДС, чл. 21, ал. 4, т. 1 и 3;
ЗДДС, § 1, т. 15 от ДР;
ЗСч, чл. 7
Относно: данъчно третиране на получена сума за покриване на разходисъгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност
Според изложеното в запитването дружество извършва ВОП на стоки от доставчик, регистриран по ДДС в Германия, който е и производител на тези стоки. Стоките са предназначени за продажба на българския пазар. „А” ЕООД участва в търговски изложения, които се организират всяка година в различни градове на България. На тези изложения се продават стоките, придобити от Германия и всички разходи, свързани с наема и изграждането на щанда са за сметка на дружеството. За тези разходи организаторите на търговските изложения, които са български фирми, издават данъчни фактури на „А” ЕООД.
Дружеството има предложение от немския доставчик на стоките да поеме част от разходите за наема на щанда, които „А” ЕООД е платило на поредното търговско изложение в България, както и част от разходите, свързани с реклама на конкретните стоки в специализиран вестник, който се разпространява в страната. За тези разходи вече иматиздадени данъчни фактури. Фирмата от Германия иска да изпратят документ /не конкретизират каква да е неговата форма/, на база на който да извършат плащането или по-конкретно сумата ще се приспадне от задължение на дружеството по някоя от поредните фактури за плащане към немската фирма.
При така изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Какво следва да бъде съдържанието и формата на издадения от „А” ЕООД документ към немската фирма?
2. Ако трябва да е документ свързан с ДДС, на основание на кой член от закона следва да бъде издаден, трябва ли да бъде начислен 20 % ДДС и върху каква данъчна основа? Например наемът на щанда, който се плаща е 5 000 лв. с ДДС, а немската фирма е определила, че желае да плати 1 000 EUR?
3. Трябва ли да бъде издаден протокол, на основание кой член от ЗДДС и в кой дневник трябва да бъде отразен?
4. Необходимо ли е отразяване във VIES-декларация или някой друг регистър, свързан с нашето законодателство?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС /обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 95 от 1 декември 2009 г./ и Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15 септември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 6 от 22 януари 2010 г./ изразяваме следното принципностановище:
Разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗДДС определя като обект на облагане с данък върху добавената стойност всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Предвид цитираната разпоредбаналичието на доставка на стока или услуга е необходимо условие за да се приложи механизмът на данък върху добавената стойност, респективно закона,който го урежда -ЗДДС.
На основание чл. 8 от ЗДДС услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.
Доставка на услуга е всяко извършване на услуга съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от закона, като в ал. 2 и ал. 3 от същата правна норма са посочени случаите, които саприравнени на доставка на услуга.
Общото правило относно определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (изм. ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.), съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Изключение от гореизложеното е разпоредбата на чл. 21, ал. 4 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга е:
1. мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;
в) настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни;
3. мястото, където фактически се извършва услугата при услугите, свързани с културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни мероприятия (като например панаири и изложби), включително дейността по организирането им.
Доколкото немската фирма няма да ползва щанда и да получава услуга, изразяваща се в наем на същия и реклама на стоки в специализиран вестник, а се покриват само част от разходите, извършени от дружеството, то това по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗДДС, представлява финансиране, като получените средства не се третират като плащане по доставка. В тези случаи не се начислява ДДС и документирането не се извършва с данъчен документ по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС – фактура, известие към фактура или протокол. Основанието за това са разпоредбите на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, които въвеждат задължение за издаване на фактура само по повод на доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане. За документирането на получените парични средства „А” ЕООД следва да издаде първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 7 от Закона за счетоводството и същият няма да намери отражение в дневниците за покупки и продажби, респективно във VIES-декларацията.

Оценете статията

Вашият коментар