данъчно третиране на продажбата на автомобили нов внос

3_882/24.02.2009 г.
ЗКПО, чл. 16, ал. 1;
ЗКПО, § 1, т. 14 от ДР;
ЗДДС, чл. 26 и чл. 27;
ЗДДС, чл. 50, т. 2;
ЗДДС, § 1, т. 17 от ДР
Относно: данъчно третиране на продажбата на автомобили нов внос
Според изложеното в запитването, „А” ЕООД, БУЛСТАТпрез м. 2006 г. извършва доставка – нов внос на леки автомобили и един товарен автомобил от Китай. При доставката са платени мито и ДДС. Автомобилите са били предназначени за продажба и са заприходени като стоки с отчетна стойност по 0.00 лв. единия. Същите са стояли на склад до м. 08.2008 г. поради отказа на КАТ да ги регистрира. През м. август 2008 г. автомобилите са регистрирани в КАТ. На тези автомобили при продажбата е определена застрахователна стойност в размер на 0.00лв. При тази фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли застрахователната стойност да се приеме за пазарна цена към момента на продажбата?
2.Подлежи ли на преобразуване по ЗКПО разликата между доставната цена и пазарната стойност?
3.По какъв начин следва да бъдат осчетоводени стопанските операции и следва ли върху разликата да се начисли ДДС?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО, обн. ДВ, бр.105 от 22 декември 2006 г.,посл. изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г./, Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. ДВ бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр. 106 от 12 декември 2008 г./ и Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15 септември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 4 от 16 януари 2009 г./ изразяваме следното становище:
По прилагане на ЗКПО
По смисъла на СС 18 – „Приходи”, приход е брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците. Приходите включват брутните потоци от икономически изгоди, получени от и дължими на предприятието. Същите, съгласно т.5.1. от цитирания счетоводен стандарт се признават, когато: е вероятно предприятието да има икономическа изгода, свързана със сделката; сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена; направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат измерени; приходите за всяка сделка се признават едновременно с извършените за нея разходи /принцип на съпоставимост между приходите и разходите/.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.
Дефиниция на понятието пазарна цена е дадено в § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО чрез препращане към разпоредбите на § 1, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, където е определено, че “пазарна цена“ е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Методите за определяне на пазарни цени са определени в т. 10 от § 1 на ДР на ДОПК, а редът и начинът за прилагането им са регламентирани с Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Установяването на отклонение от пазарните цени се извършва след задълбочен анализ на редица показатели и дейности, съгласно цитираните по-горе нормативни актове.
По прилагане на ЗДДС
Според изложената фактическа обстановка в запитването „А” ЕООД през м…2006 г. придобива леки автомобили и един товарен автомобил, нов внос от Китай, които са регистрирани в КАТ през м. август 2008 г., поради липсата на евросертификат за регистрацията им в Р България. Пояснено е, че за този период от време същите нямат изминат пробег в км. Впоследствие е извършена продажба на тези автомобили на територията на страната като е определена застрахователна стойност 0.00 лв.
В разпоредбата на § 1, т. 17 от ДР на ЗДДС са указани условията, на които следва да отговарят превозните средства, за да се третират същите като нови. Съгласно б.„в“ от цитираната разпоредба нови са моторни превозни средства с обем на двигателя над 48 куб. см или с мощност над 7,2 киловата, предназначени за превоз на пътници или товари, за които е налице едно от следните условия:
аа) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече 6 месеца считано от датата на първата им регистрация, или
бб) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече от 6000 км.
В случай, че за тези автомобили към датата на възникване на данъчното събитие е налице поне едно от горепосочените условия, то същите се третират като нови превозни средства по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗДДС.
Общият ред за определяне на данъчната основа при доставка на територията на страната е посочен в чл. 26 от ЗДДС, а особените случаи при определянето й – в чл. 27 от с.з. В алинея 1 на чл. 26 от ЗДДС е регламентирано, че данъчна основа по смисъла на закона е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка върху добавената стойност. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки с обезщетителен характер. Така определената данъчна основа съгласно чл. 26, ал. З от ЗДДС се увеличава с:
1. всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;
2.всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;
3.съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката;
4.стойността на неподлежащите на връщане от данъчно регистриран получател обикновени или обичайни опаковъчни материали или контейнери.
На основание чл. 15 от ППЗДДС данъците и таксите по Закона за местните данъци и такси се включват в данъчната основа на доставките, за които те са дължими.
В разпоредбите на чл. 27 от ЗДДС са посочени специфични случаи за определяне на данъчната основа. Съгласно ал. 1, т. 1 от същата правна норма данъчната основа на доставката не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесена – от данъчната основа при вноса, при доставка на стоки по чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 4 от ЗДДС.
Данъчната основа е пазарната цена при доставка между свързани лица, по силата на чл.27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.
При положение, че за дружеството не са налице някои от специфичните случаи за определяне на данъчната основа, регламентирани в чл. 27 от ЗДДС, данъчната основа следва да се формира при спазване на разпоредбите на чл. 26 от с. з. и ще бъде равна на договореното възнаграждение между същото и получателя по доставката, без ДДС, увеличено и/или намалено с елементите, визирани в чл. 26, ал. 3-5 от ЗДДС, които са налице за доставката.
Тъй като от запитването не става ясно какъв е броят на местата за сядане без мястото на водача в посочените леки автомобили, т.е. дали са в хипотезата на ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, както и дали е упражнено такова, следва да се има предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 50, т. 2 от ЗДДС освободена е доставката на стоки или услуги при производството, придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70.
Това от своя страна означава, че е необходимо да са изпълнени едновременно следните условия:
-регистрирано по ЗДДС лице да се разпорежда с произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки или с резултата от получена от него услуга;
-за тях на лицето да е начислен ДДС (от регистрирани лица – по облагаемата доставка, получена от лицето, прилагащо чл. 50; от митнически органи – при внос на стоки, осъществен от въпросното лице; от лицето, като платец на данъка по глава осма от ЗДДС);
-лицето не е приспаднало този начислен ДДС като данъчен кредит, тъй като по силата на други разпоредби от ЗДДС, същият не с право на данъчен кредит. Съгласно § 11 от ПЗР на ЗДДС разпоредбата на чл. 50 от закона се прилага и в случаите на доставки на стоки или услуги, за които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 1 от отменения ЗДДС.
В случай, че във връзка с придобиването на въпросните леки автомобили през 2006 г. за лицето не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 1 от ЗДДС /отм./ и не е упражнило такова, при последващо разпореждане със същите ще е приложима разпоредбата на чл. 50, т. 2 от ЗДДС. Дефиниция на понятието „лек автомобил“ е дадена в § 1, т.18 от ДР на ЗДДС.
При положение, че се извършват доставки на стоки втора употреба – превозни средства, различни от “нови превозни средства“ на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите /ЗНАП/ е изготвено становище с Изх. № 24-00-20/08.03.2007 г., което се намира в интернет страницата на НАП на адрес www.nap.bg.

Оценете статията

Вашият коментар