3_1961/04.07.2011 г.
ЗДДС, чл. 131;
ЗДДС, чл.163а
Относно: данъчно третиране на публична продан на желязо за скрап съгласно Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването по изпълнително дело № 12356/11 г. по описа на ЧСИ предстои насрочване на публична продан на движими вещи – желязо за скрап на длъжника„В” АД, БУЛСТАТ 123456789, регистрирано по ЗДДС лице. Предвид изложеното поставя се въпроса: следва ли да се начисли ДДС при публичната продан на движимите вещи- желязо за скрап?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 19 от 08.03.2011 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 10 от 01.02.2011 г.) изразяваме следнотостановище:
В ЗДДС режимът на облагането на доставката на стоки или услуги при публичната продан е регламентиран в Глава четиринадесета „Специфични случаи на доставки“ и е приложим единствено в случаите, когато собственикът на вещта (длъжникът, залогодателят, съответно собственикът на ипотекирания имот) е регистрирано по закона лице. Освен това е необходимо да се има предвид, че на облагане с ДДС ще подлежат само продажбите на стоки или имоти, които биха били предмет на облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 от същия закон в случаите на обикновена продажба.
Данъчното третиране на доставките на битови, производствени, опасни и строителни отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците (ЗУО), както и при доставка на услуги по техния добив, обработка и преработка е указано в Глава деветнатесета „а” от ЗДДС. Тези доставки са облагаеми по смисъла на закона, но за тях е въведена схемата на т.нар. “обратно начисляване“ на данъка. Схемата на т.нар. “обратно начисляване“ на ДДС при тези доставки изисква данъкът да се дължи от получателя по доставката, когато той е регистрирано по закона лице и то независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено по закона лице,предвид разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от ЗДДС.
Предвид описаната фактическа обстановка, в настоящия случай продажбата на желязо за скрап попада в хипотезите на две правни норми- чл. 131 и чл. 163а от ЗДДС, които разпоредби уреждат специален данъчен режим по отношение на облагането с данък върху добавената стойност, т.е. изключват общите правила за документиране и отчитане на доставките и внасяне на данъка.
Разпоредбата на чл. 163а от ЗДДС от една страна може да се определи като обща разпоредба, уреждаща данъчния режим на доставките, имащи за предмет стоки и услуги, посочени в Приложение № 2 към ЗДДС. От друга страна разпоредбата на чл. 131 от закона се отнася до по-тесен кръг от отношения, които урежда и следователно дерогира общите, които й противоречат. Поради това нормата на чл. 163а от ЗДДС, като такава от по-общ порядък спрямо тази на чл. 131 от същия закон, не намира приложение в този случай. В тази връзка, независимо от обстоятелството, че ако бяха предмет на обикновена продажба, стоките, посочени в Приложение № 2 към закона и дължимия ДДС за същата се начислява от получателя по доставката, когато е регистрирано по ЗДДС лице по реда на чл. 163а от същия закон, припублична продан съдебният изпълнител, извършващ продажбата, е този, който е отговорен за начисляване и внасяне на данъка.
‘