1_80/11.06.2008 г.
Чл.204, т.2; чл.205 и 210 от ЗКПО
Чл.24, ал.1 и ал.2, т.9 от ЗДДФЛ
Относно: данъчно третиране на разходи на предприятие във връзка осъществена профилактика и рехабилитация на работници и служители по линия на НОИ по реда на Наредба №1 от 13.02.2007 г.
Уважаема госпожо ,
Във връзка с Ваше запитване, заведено с вх.№ /11.06.2008 г. в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”–гр., изразяваме следното становище.
Фактическа обстановка: В запитването е описано, че съгласно издадена заповед, „……. “ АД възстановява срещу представяне на фактура 50 % от разходите на работниците и служителите за профилактика и рехабилитация по линия на НОИ по реда на Наредба №1 от 13.02.2007 г.
Поставен въпрос: какво е данъчното третиране на тези разходи, поети от „… ” АД гр.…….
С данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, когато са предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол /наети лица/ – чл.204, т.2 от ЗКПО. § 1, т.34 от ДР на ЗКПО, определя понятието „социални разходи, предоставени в натура“, а именно: „Социални разходи, предоставени в натура” са отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от Кодекса на труда/КТ/ и предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотно-шения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
От цитирания текст на определението е видно, че когато между работодате-ля и наетите лица, са налице каквито и да било парични взаимоотношения, не се счита, че социалните придобивки са предоставени в натура, а съгласно представената в запитването фактическа обстановка дружеството предоставя финансови средства на наетите лица с цел покриване на техните разноски.
Предвид посочените по-горе разпоредби и с оглед изложената фактическа обстановка, се налага извода, че в конкретния случай тези разходи не биха имали характера на социални разходи, предоставени в натура. По отношение на социалните разходи, които не са предоставени в натура не намира приложение разпоредбата на чл.210 от ЗКПО, а същите се третират по реда на чл. 205 от същия закон. Видно от чл.205 от ЗКПО социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/.
Съгласно чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал.2 от същата разпоредба. Член 24, ал.2, т.9 от ЗДДФЛ регламентира, че социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на ЗКПО, както и разходите за транспорт от местоживеенето до месторабота за сметка на работодателя, които не подлежат на облагане по ЗКПО, не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения. Следователно, изплатените суми в конкретния случай, трябва да бъдат включени в облагаемия доход от трудови правоотношения на лицата, на основание чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ.
‘