1_81/08.10.2009
Чл.10, чл.33 от ЗКПО
Относно: данъчно третиране по ЗКПО на разходи за командировка в страната
Във връзка с Ваше запитване, заведено с вх.№. в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр.
, относно прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/,изразяваме следното становище:
Казус:
Юридическо лице със седалище гр.
е сключило договор за изграждане на строителен обект в гр. С, със срок на изпълнение над 1 година.
Въпрос:
1. Имаме ли право на разходи за нощувки и дневни командировачни пари на лицата командировани в гр. С за периода на командировката ?
Условията за командироване в страната, размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите са регламентирани с Наредбата за командировките в страната. Съгласно § 4 от ПЗР на наредбата Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите дават указания по прилагането на наредбата съобразно своята компетентност. Във връзка с командироване на лица, които са изпратени да изпълняват трудовите си задължения извън мястото на постоянната им работа, Министерството на труда и социалната политика може да изрази становище относно: има ли нормативно основание те да се считат за командировани и да се изплащат командировъчни пари по реда и условията на Наредбата за командировките в страната. Във връзка с гореизложеното може да изпратите запитване с приложени документи с молба за становище до Министерството на труда и социалната политика с оглед на правомощията му, предоставени с § 4 от ПЗР на Наредбата за командировките в страната (НКС).
Съгласно чл.33 от Закона за корпоративното подоходно облагане (изм.-ДВ, бр. 110 от 2007г., в сила от 1.01.2007г.) за данъчни цели се признават следните счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задължено лице:
1.разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице;
2.разходите, извършени от едноличен търговец за пътуване и престой на:
а/ физическото лице – собственик на предприятието на едноличния търговец, и
б/ лицата, които са в трудови правоотношения с едноличния търговец или са наети от него по извънтрудови правоотношения.
Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите или съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници.
По отношение на командировъчните пари, които се изплащат на командированото лице, за да бъдат признати за данъчни цели като разход на командироващото дружество, същите следва да бъдат и документално обосновани в съответствие с изискванията на чл.10 от ЗКПО. От това следва, че разходите трябва да бъдат документално обосновани, от една страна, чрез издаден първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, а от друга, чрез надлежно оформена заповед за командироване и при спазване на изискванията на Раздел III, IV, V и VI от Наредбата относно изплащането на командировъчните пари, тяхната отчетност и последващ контрол по отношение изпълнението на възложената задача.
‘