данъчно третиране на разходи за брак по смисъла на Закона заданък върху добавената стойност, съгласно чл. 80, ал. 2

Изх. №26-Т-104
Дата: 11.04.2008 год.
Относно: данъчно третиране на разходи за брак по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност, съгласно чл. 80, ал. 2
По повод Ваше писмено запитване, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 26-1-104 / 07.11.2007г., изразявам следното становище:
Видно от поставените във Вашето запитване въпроси, същите се отнасят до прилагане на счетоводното законодателство. Съгласно чл.25, т. 15 от Устройствения правилник наДирекция „Данъчна политика“ изготвя становища по въпросите на практическото прилагане на счетоводното законодателство. Предвид така установената компетентност на Дирекция „Данъчна политика“, Вашето запитване беше изпратено за становище с писмо Изх. № 24-33-87 / 28.01.2008 г. Дирекция „Данъчна политика“ изрази следното становище с писмо Изх. № 16-12-29 / 04.03.2008 г.:
1. По отношение на търговците, които не са производители и които препродават закупена стока.
Предвид чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на потребителите, търговецът е длъжен да предлага на потребителите стоки с етикети, респ. технологичната документация по чл.12 от Закона за храните (ЗХ), в които задължително се съдържа информация за срока на годност и условията за съхраняването на стоката, доколкото не съществува нормативен акт, определящ друг срок на годност. Следователно на тази база търговецът може да състави фирмен стандарт.
съобразен със срока на годност, така както е определен от производителя на
1
стоката.Предвид на това основание съответнатастока,сизтекъл срок на
годност, подлежи на бракуване.
2. По отношение на производителите на стоки
Съгласно чл. 12 от ЗХ, производството и търговията с храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда на същия закон, което включва изискването обектите да имат разработена технологична документация за групите храни, които ще се произвеждат в обекта. По силата на чл. 73. ал. 2, т. 8 от Наредба за хигиената на храните, едно от основните изисквания към технологичната документация е посочването на съхранението и транспорта на храната с определяне на срока на трайност.
Съгласно чл. 17 от Закона за храните, производителите и търговците на храни, са длъжни да спазват хигиенните изисквания и да прилагат добри практики на всички етапи на производството, преработката и дистрибуцията на храните. В съответствие с това министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и горите определят с наредба определени изисквания към производителите и търговците на храни, включително към лицата, които осъществяват първично производство и свързани с него дейности. Едновременно с това браншовите организации на производителите и търговците на храни, съвместно с компетентните органи разработват ръководства по подотрасли за прилагане на добри практики и за внедряване на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки при производството и търговията с храни.
Обръщаме Ви внимание, че не могат да бъдат изчерпателно изброени всички нормативни актове и свързаните с тях подзаконови такива, уреждащи изискванията към съответните видове продукти. В съответствие с това и имайки предвид гореизложеното, могат да бъдат дадени следните примери за нормативните актове, регламентиращи изтичане срока на годност:
•всички посочени по-горе нормативни актове и свързаните с тях
подзаконови такива
•стандартите ISО
•сертификати за съответствие с изискванията на международни норми
•Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака
илипситенастоково-материалнитеценностиприсъхраняванетои
транспортирането им (ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г.)
•други
3. По отношение на признати за данъчни цели разходи в обичайните за
съответната дейност размери
В Закона за корпоративното подоходно (ЗКПО) облагане е въведено изискване разходите за липси и брак да се признават само до обичайните размери за съответния вид дейност, отчетени в случаите на изтичане срока на годност. съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт (чл.28, ал.З, т.З от ЗКПО).
Всяко данъчно задължено лице следва да може да докаже обичайните размери на брак, за съответната дейност, за всяка партида и/или за всеки отделен вид стоково-материален запас. Посочените документи следва да се разработват при съобразяване със спецификата на дейността на предприятието, негов предишен опит, осреднени стойности на база минал опит, отраслови характеристики и др. Обичайните размери за брак при всяка дейност са различни и зависят от целия технологичен процес на производство, поради което не могат да бъдат точно посочени. Във всички случаи е необходимо да се има предвид, че разходите от брак на стоково-материални запаси, определени с фирмен стандарт, следва да са в разумни граници, т.е. да са определени така, че да не се допусне търговският риск, произтичащ от неточно планиране на обема на продажбите, от неправилно съхранение и транспортиране, да влияе върху разходите за брак на стоково-материални запаси.
С нормата на чл.80. ал.2. т.4 и т.5 от Закона за данъка върху добавената стойност се допуска възможността да не се извършва корекция на ползвания данъчен кредит в случаите на технологичен брак в допустими норми, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност и в случаите на изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт.
4. Документи, удостоверяващи брак на стоково-материални запаси
В чл. 7. ал. 2 от Закона за счетоводството са посочени реквизитите на първичният счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието. В съответствие с това, документ удостоверяващ брака на стоково-материални запаси следва да съдържа необходимите реквизити, като може да съдържа и всяка допълнителна информация потвърждаваща основанието за брак. Пример за такъв документ е протоколът за брак. Протоколът за брак следва да бъде съпътстван с документи удостоверяващи допустимите норми на брак, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност и/или с
З
всеки друг документ удостоверяващ основанието за брак. Пример за такъв друг документ е фирмения стандарт, в който е посочен срока на годност и е определен обичайния за съответната дейност размер за всяка партида и/или всеки отделен вид стоково-материален запас.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *