2_795/30.06.2014г.
ЗКПО чл.26, т.2
ЗКПО чл.33
Отправили сте писмено запитване, заведено в Дирекция …………. с вх.№…………., в което сте поставили въпрос относно данъчно третиране наразходите за наем и консумативи на наетата квартира в Германия, като посочвате следното:
„…….”ООД е производител на котли за отопление, бойлери и колектори; във връзка с дейността на дружеството търговските представители /в трудови правоотношения с дружеството/ периодично пътуват до определен район в Германия. За нощувките на търговските представители дружеството желае да наеме квартира, като за наема и консумативите по наетата квартира в Германия на дружеството ще бъде издавана фактура всеки месец.
При така изложената фактическа обстановка изразяваме следното становище:
Разходите за командировки /пътни, дневни, квартирни и други/, извършени от лицата, които формират данъчна основа по реда на част втора от ЗКПО се третират като разходи за пътуване и престой на физически лица за целите на облагането с корпоративен данък. Съгласно чл.33, ал.1, т.1 от ЗКПО счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, се признават за данъчни цели, когато пътуването и престоят са във връзка с дейността на данъчно задълженото лице.
Условията за командироване в чужбина, размерите на командировъчните пари /пътни, дневни и квартирни/, редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите са регламентирани с НСКСЧ. Съгласно чл.15, ал.1 от НСКСЧ за покриване разходите на командированите лица в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари в размери и валути съгласно приложение № 2, като на основание чл. 37, ал. 2 от същата наредба квартирните пари се отчитат с документ, издаден от съответния хотел.
По информация от запитването дружеството има намерение да сключи договор за наем /включително и консумативите/ за ползване от командированите лица на частна квартира. Тогава за командированите лица няма да са налице разходи за нощувки.
В този случай за дружеството ще са налице разходи за наем и консумативи на наетата квартира, които биха се признали за данъчни цели ако дружеството притежава документи /договор за наем, фактури,и др./, отговарящи на изискванията за документална обоснованост.
Съгласно чл.4, ал.3 от Закона за счетоводството /ЗСч/ предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ са подробно регламентирани в чл.7 от ЗСч. Този закон има териториален обхват на действие и неговите разпоредби са задължителни в случаите, в които съставител на документите са български предприятия. Предвид горното, търговците, установени на територията на друга държава, не са задължени да издават първични счетоводни документи, съобразени с изискванията на действащото в Република България законодателство.
Последното обаче не отменя необходимостта от наличието на първичен документ, доказващ ползването на съответната услуга, който да съдържа достатъчно информация като наименованието на документа, идентифициращи данни на доставчика и получателя, съставител на документа, предмет, обща стойност и др.
На основание чл.3, ал.2 от ЗСч счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, се придружават с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции, с изключение на документите, които са данъчни документи по смисъла на чл.112, ал.1, т.1 и 2 от ЗДДС.
Съгласно чл.10, ал.1 от Закона за корпоративното облагане /ЗКПО/ счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч., отразяващ вярно стопанската операция, като според чл.10, ал.2 от ЗКПО, документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация по ЗСч може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват. Извън случаите по ал.2 на чл.10 от ЗКПО, счетоводен разход се признава и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗСч., когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция /чл.10, ал.3 от ЗКПО/.
Следователно разходите за наем на квартира и свързаните с наема консумативи биха се признали за данъчни цели дори и фактурите, с които са документирани тези разходи, да не съдържат всички данни, регламентирани в ЗСч., но при условие, че са налице други документи, които удостоверяват, че разходът е действителен и е свързан с дейността на командированите лица.
В противен случай, счетоводните разходи, които не са документално обосновани, не следва да се признават за данъчни цели на основание чл.26, т.2 от ЗКПО.
За целите на данъчното третиране на разходите за наем на квартири за нощувка на командировани лица, следва да имате предвид, че дружеството и командированите лица са свързани лица по смисъла на §1, т.13 от ДР на ЗКПО и при отчитане на разходи, водещи доотклонение от данъчно облагане се прилагат правилата на Глава четвърта /чл.15-16/ от с.з. за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане.
Уведомяваме Ви, че при последващ контрол по реда на ДОПК, всички събрани доказателства подлежат на преценка и анализ от страна на органите по приходите.
‘