ЗКПО, чл.28,ЗДДС, чл.80, aл. 2

2_794-1/09.07.2014г.
ЗКПО, чл.28
ЗДДС,чл.80, ал.2
Осъществявате дейност в търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. …… Търговският обект е наводнен,вследствие на което намиращите се в обекта стоки и документация са изцяло унищожени. Допълнително се установи, че унищожаването е причинено от паднал пороен дъжд на …… в гр. ……
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как следва да се оформят протоколите за брак и какви други документи да приложите, за да можете да изпишете стоката?
2. Как следва да се третира тази загуба от гледна точка на ЗДДС и ЗКПО?
Във връзка с поставените от Вас въпроси, въз основа на относимата нормативна уредба, свързана със ЗДДС,ППЗДДС и ЗКПО, изразявам следнотостановище:
По първи въпрос:
Предприятията използват първични счетоводни документи за отразяване съдържанието на стопанските операции. Съгласно счетоводния принцип за предимство на съдържанието пред формата, регламентиран в чл. 4, ал. 1, т. 5 от Закона за счетоводството, най-важно е стопанската операция, отразена в счетоводните документи, да е действителна. Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието, са визирани в чл. 7, ал. 2 от същия закон. Съгласно чл.10, ал.1 и ал.2 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. В разпоредбите на ЗКПО не се съдържа изискване за вида на първичния документ. Като пример за документ, удостоверяващ брака на стоково-материални запаси може да се посочи протоколът за брак, отговарящ на изискванията на ЗСч, който следва да бъде съпътстван с други документи, удостоверяващи основанието за брак.
По втори въпрос:
Разпоредбата на чл.79, ал.3 от ЗДДС регламентира, че регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.
В чл.80 на ЗДДС са посочени изключенията от горната хипотеза – ограниченията за извършване на корекции. По смисъла на чл.80, ал.2, т.1 от ЗДДС, корекции по чл. 79, ал. 3 от с.з. не се извършват в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила.
Във връзка с облагането по ЗКПО следва да се има предвид разпоредбата на чл.28 от ЗКПО.
Съгласно ал.2 от посочената норма не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси. Тази разпоредба не се прилага в случаите, когато разходите се дължат на непреодолима сила / чл.28, ал.3, т.1 от ЗКПО/.
ВЗДДС и ЗКПО не е дадено определение на понятието “непреодолима сила”. За целите на данъчното облагане, съдържанието, което се влага в това понятие се извлича от разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от ТЗ, съгласно която “непреодолима сила” е “непредвидено или непреодолимо събитие от извънреден характер”.
Предвид съдебната практика, като непреодолима силаследва да се квалифицират природни явления – земетресение, наводнение, свличане на земни пластове, бури, снежни виелици, лавини, пожари, продължителни суши и епидемии, радиационно, химическо и бактериологично заразяване, когато са причинени жертви и тежки щети на собствеността или са застрашени здравето и животът на населението.
Следователно, за да бъде квалифицирано едно събитие като непреодолима сила, същото трябва да има извънреден характер за данъчно задълженото лице, да е случайно по своя произход, непредвидено и непредвидимо, настъпващо независимо и въпреки волята на лицето, но да не се дължи на причини, за които последното отговаря. Съществен елемент на непреодолимата сила е, че събитието и неговите последици биха настъпили и при полагане на всички възможни усилия за ненастъпването им от добрия търговец в дадена сфера на дейност. Не е налице непреодолима сила, когато съответното събитие е могло да бъде предотвратено, макар предвиждането му да е било трудно.
В ЗКПО, ЗДДС и в правилника за неговото прилагане не се съдържат разпоредби, регламентиращи необходимите документи, които следва да притежава лицето за удостоверяване на „непреодолима сила”.
При направена справка в сайта на Община …… се установи, че със Заповед № ……. на кмета на Община ……. е обявено „Бедствено положение” на цялата територия на Община град ……, във връзка с падналия пороен дъжд, достигащ до 100 л/кв.м. вследствие, на който са наводнени по поречието на р. „……” и в ниските части на общината обществени сгради и такива частна собственост в районите на автогарата, настилките на пътните платна на бул. „……” и прилежащите му зони.
Освен заповедта, за доказателства могат да послужат и всякакви други документи, от преценката на които може да се заключи, че унищожаването, липсата или бракуването на стоките са вследствие на непреодолима сила.
Предвид горното, ако разполагате със съответните доказателства, че унищожаването, липсата или брака са в резултат на непреодолима сила ще са приложими разпоредбите на чл.80, ал.2, т.1 от ЗДДС и чл.28, ал.3,т.1 от ЗКПО.
Следва да имате предвид, че доказателствата подлежат на преценка и анализ от органите по приходите при извършване на последващ данъчен контрол за периода, в който за конкретното имущество е настъпило съответното обстоятелство.

Оценете статията

Вашият коментар