ДОПК, чл.107, aл. 3,ЗМДТ

2_797/21.04.2010г.
ЗМДТ
ДОПК – чл.107, ал.3
В запитването излагате следната фактическа обстановка: За недвижим имот, представляващ магазин собственост на ЕТ задълженията за ДНИ и ТБО не за плащани от 2003г.. За задължениятя за 2003г. и 2004г. през 2005г. е образувано изпълнително дело от ТДД – …. Собственикът на ЕТ е починал на 27.10.2008г., като ЕТ е заличен от търговския регистър по писмена молба на наследниците. Магазинът е завещан на един от наследниците, който го декларира въз основа на нотариален акт, с който заветника е признат за собственик въз основа на давностно владение и завещание, като задълженията остават непогасени.
Въпросите, които отправяте са във връзка с действията, които следва да предприемете по поводнеизплатените задължения от 2003г. до настоящия момент:
1.Относно служебно закриване на данъчната партида на ЕТ към датата на заличаването му и признаване на нов собственик на имота към м.01.2009г.
2. Може ли след съобщаване на задълженията на наследниците да се издадат актове по чл.107, ал.3 от ДОПК за задълженията от 2003г. до 2008г. и при какви идеални части при наличие на завещание на един от тях.
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и при сега действащата нормативна база, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Член 87, ал. 1 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ предвижда на всяко регистрирано лице да се открие данъчно – осигурителна сметка. След като се извърши прекратяване на регистрацията данъчно – осигурителната сметка продължава да се води и се приключва след погасяването на всички задължения – чл. 87, ал. 4 от ДОПК. Вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон /чл.173 от ДОПК/. Това е и единствената възможност, допустима от закона за отписване на задължения.
Начини на погасяване на публичните вземания са установени с чл.168 от ДОПК. По силата на чл.168, т.5 ДОПК при смърт на физическото лице публичното вземане се погасява след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение.
Наследството е обектът на наследствено правоприемство. То представлява съвкупност от имуществени права и задължения на наследодателя. Обект на наследяването са имуществените права и задължения на починалото ФЛ към момента на смъртта му, които преминават към определените по закон или завещание лица.
Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго /чл.30, ал.1 от ЗМДТ/.
В конкретния случай наследниците ако са приели наследството отговарят за задълженията за ДНИ и ТБО на наследодателя. Следователно, липсва законово основание задълженията да бъдат отписани от данъчно – осигурителната сметка на наследодателя. Тези публични вземания биха могли да се отпишат ако се осъществи някоя от хипотезите на чл.168 – при плащане, при прихващане, при опрощаване, при изтекла погасителна давност.
По втори въпрос:
В чл.107 от ДОПК е уредено предварителното установяване по данни от декларации. Когато органът по приходите установява размера на дължимия данък въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. Размерът на задължението се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.
От горецитираното е видно, че издаване на акт по чл.107, ал.3 от ДОПК е допустимо единствено и само в случаите когато размера на дължимия данък се определя въз основа на подадена от задълженото лице декларация. Тъй като задължението за ДНИ е възникнало въз основа на данни подадени с декларация от наследодателя е недопустимо издаването на актове по чл.107, ал.3 от ДОПК на наследниците.
По силата на чл.60 от ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то еобременено, съобразно с дяловете, които получават. Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство. Отговорност на наследниците не е солидарна, а до размера на дяловете им.
Наследникът трябва да се разграничава от заветника – той не отговаря за задълженията на наследодателя, освен в случаите по чл.66, ал.2 от ЗН. Освен това има право да иска от наследниците да му предадат имуществото, което е предмет на завета.
Предвид факта, че е налице завещателно разпореждане, което се отнася до конкретен недвижим имот, то следователно за задълженията за ДНИ и ТБО отговарят наследниците на починалото лице при законовоустановените им наследствени дялове, чиято отговорност следва да се установи по реда на чл.126 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар